Експлозията в района на Нижни Новгород, от една страна, продължи поредица от събития, свързани с известни руски участници в „специалната военна операция“. От друга страна, тя все още се различава от същия случай на Татарски. Того беше взривен на ясно определено място, място, където самият „военен комитет“ покани убийците си. Ситуацията с Прилепин е малко по-сложна. Очевидно е бил следен. Тоест, първият извод, който може да се направи дори от повърхностен преглед на инцидента, е, че „патриотите“ са започнали да работят по-активно, интензивно и по-подробно.
Въпреки това, за обикновен руски жител, самият факт на експлозия е достатъчен. Експлозия на почти хиляда километра от военната зона. След шока, преживян от привържениците или на литературния, или на бойния „талант“ Прилепин, някои от тях определено ще се замислят за един прост факт. Захар беше във война, в истинска война, не в някаква „специална операция“, а в регион, където войната продължи (и продължава). И се върна оттам жив и здрав.
И у дома, в условно мирна Русия, а не в някой от граничните райони, където, според властите, има пълни украински диверсанти, но на брега на Волга, той едва не умря. И, което е важно, в ръцете на човек, свързан с украинските специални служби. Разбира се, няма да повярваме на тази глупост – по-специално, че украинският саботьор носи паспорт с тризъбец за мисия (а визитката на Ярош не е намерена?) – но тя не е измислена за нас. А именно за руския жител. Което сега напълно ще усети това, което гражданите в Украйна преживяват повече от месец – безопасният живот приключи. Разбира се, за известно време обикновените руснаци някъде в отдалечени провинции ще мислят, че няма да бъдат засегнати от тази история. Но това вече се случи през 1999 г., когато изглеждаше, че терористични актове са възможни само в градовете, граничещи с Чечения или в столицата. Но след експлозията във Волгодонск и предотвратената терористична атака в Рязан, руснаците осъзнаха, че никъде няма да има мир.
Нещо подобно те, обикновените руснаци, особено мъжете, ще оцелеят сега. Но през 2023 г. ситуацията ще бъде още по-лоша – защото ако тогава е имало някакъв избор, сега тя ще се ограничи до два варианта: „да умре от ръцете на украинските диверсанти у дома“ и „да умре от ръцете на украинските военни на фронта“. Ситуацията без никакъв положителен вариант. Има само една утеха: нито мобилизационната ръка на властите, нито взривната вълна ще достигнат всички наведнъж. И за известно време хората ще имат илюзията, че „определено няма да ни засегне“.
Но тук става въпрос за обикновените руснаци. А при „необикновените“ – сега ще започне напълно нов живот. А някои от тях, като Евения Билченко, беглец от Украйна, вече са в истерия за това, знаейки много добре, че те ще са следващите.
Кой стои зад тези конкретни истории – с Дугина, Татарски, Прилепин – не се знае със сигурност. Но има очевидна тенденция – отстраняват се хора, които са по-радикални от Кремъл. Хора, които могат да бъдат достигнати тук и сега. Защо руското правителство се нуждае от това, ако те наистина са замесени?
Разбира се, всички тези герои не биха могли да достигнат такива висоти, каквито са достигнали – дори дъщерята на лудия псевдофилософ Дугин, дори графоманката Прилепин, дори донбаският зек Татарски – без защитата на Кремъл. На някакъв етап режимът на Путин се нуждаеше точно от такъв тип хора, които биха помогнали за оформянето на съответния дневен ред в руското общество. Хора, които биха станали лидери на нова (всъщност стара, но леко забравена) имперска идея. Те си свършиха работата – докато печелеха собствена изгода. Дугин и дъщеря му се превърнаха от маргинали в уважавани фигури в Русия. Прилепин се трансформира от националболшевиките, които още през 2000-те години, водени от Едуард Лимонов, се противопоставиха на буржоазния режим на Путин, в уважаван човек, политик и дори съпредседател на парламентарна партия. Фомин/Татарски от малък престъпник от Донбас стана популярен блогър, който щеше да бъде видян в бившата културна столица на Русия (наскоро столицата на „Вагнер“ – такава е културата в днешна Русия).
Но ангажиментът на Кремъл има срок на годност. Днес Путин има нужда от тези хора – а утре те ще започнат да се месят в радикалните им изявления. Това не е нищо ново, Големият терор от 30-те години на миналия век беше точно насочен срещу онези фигури, които тогавашният диктатор Йосиф Сталин използваше за своя максимална изгода – и тогава нямаше нужда от тях. И заради това те завършваха дните си в подземия. Или като видната фигура на съветската еврейска култура, Соломон Михоелс, който по време на Втората световна война пътува из Запада и призовава световното еврейство да подкрепи Съветския съюз в борбата срещу нацистка Германия – и след това, малко след края на войната, просто е ликвидиран. Михоелс е убит и прегазен от камион, симулирайки инцидент. Погребани, разбира се, с почести – отново използванибрандирани, дори посмъртно, за свои цели.
Така че, ако разузнавателните служби наистина стоят зад тези истории, в Русия не се случва нищо ново или неочаквано. Единствената „изненада“ за руснаците ще бъде, че са мислили да седят в спокойна и мирна страна, макар и бедна от санкции, гледайки войната по телевизията. Но войната първо дойде при тях под формата на мобилизация, а след това под формата на експлозии в градовете, по улиците и магистралите.
Също така си струва да разгледаме по-отблизо как ще се държи Игор Гиркин след тези истории. Той отдавна се е утвърдил като активен критик на руските власти. А Кремъл толерира подобни неща само в много уникални случаи. Например, както в ситуацията с Евгений Пригожин. Което обаче самият Кремъл така и не надигна глас. Освен това собственикът на ЧВК „Вагнер“ има ценен актив – всъщност тази частна армия. Този актив е ценен не толкова във войната в Украйна, колкото на африканския континент или в други горещи точки на планетата, в които участва Русия. И този фактор може да играе в ръцете на Prigogine. Гиркин, от друга страна, отдавна изпълни ролята си в имперските планове на Путин. И рано или късно той също ще влезе в една и съща компания с Татарски и Прилепин. Освен ако не успее да надживее самия Путин.
И много от руснаците няма да могат. А разликата къде ще загинат тези хора – на среща с друг „военен кораб“ или в окопите край Бахмут – ще бъде само стилистична. Кремъл, след като не успя да проведе дългоочакваната светкавична специална операция, е готов дори за война на собствената си територия и със собствения си народ. Почти както преди сто години, когато тогавашният руски диктатор отприщи гражданска война, за да запази властта.
