Управниците на Киргизстан зависят от престъпниците и Русия. Никой от тези покровители няма интерес да зачита правата на човека. Свободните медии и политическият плурализъм са неудобни за тях, защото могат само да намалят влиянието им.
В Бишкек приключва разследване срещу група от 27 активисти и политици. Съдебният процес, който трябва да започне в началото на юни, вероятно ще бъде най-големият политически процес в историята на Киргизстан.
Съденето и затварянето на политици не е нещо ново за страната. Няколко министри и премиери, да не говорим за президенти, преминаха през съдебни процеси и получиха наказателни обвинения. Алмазбек Атамбаев, който управляваше от 2011 до 2017 г., прекара няколко години в затвора и беше осъден през 2020 г. за неправомерно освобождаване на известен киргизки престъпник от ареста. Само преди три месеца съдът свали това обвинение срещу него и му разреши да замине за Испания за лечение. Друг бивш президент, Курманбек Бакиев, също беше осъден на 25 години затвор. През 2014 г. той беше обвинен, че е поръчал убийството на британски бизнесмен. Той не е изпратен в затвора, защото по това време вече четири години е в изгнание, пребивавайки при Александър Лукашенко.
Обратният път – направо от затвора към властта – беше поет от действащия президент Садир Джапаров, който през октомври 2020 г., когато киргизите демонстрираха масово след фалшифицирани парламентарни избори, излежаваше присъда за отвличане на губернатора.
Той го извърши преди седем години по време на протест срещу национализацията на златните мини, които по това време се управляваха от канадска компания. По време на демонстрация през октомври тълпи нахлуват в затвора и освобождават Джапаров. Атамбаев също е освободен същата нощ, но има по-малко късмет и няколко дни по-късно отново е зад решетките. Джапаров междувременно стана първо временен премиер, след това изпълняващ длъжността президент, а накрая, в началото на 2021 г., беше избран за президент чрез народен вот със солиден демократичен мандат.
Въпреки това именно под негово управление Киргизстан, най-либералната и плуралистична страна в Централна Азия, започна да прави опасен завой към укрепване на изпълнителната власт и отслабване на правата на гражданите. Първо, Конституцията беше променена, за да възстанови президентската форма на управление (преди това, в продължение на няколко години, Киргизстан беше изключение в региона, имайки парламентарна система). Обвиненията в корупция срещу политици, които са били на власт преди Джапаров, също се засилиха. Освен това под предлог за борба с корупцията и „откъснатите от народа елити“ започнаха арести на журналисти, активисти и блогъри.
Министерството на културата и информацията произволно реши да блокира уебсайтовете на три независими новинарски портала: Azattyk, киргизката версия на Radio Liberty, ResPublica и 24.kg. Срещу Azattyk бяха приложени най-строги мерки: средствата й в киргизката банка бяха блокирани. Причината е предубедена, според властите, отразяването на граничния конфликт с Таджикистан, който навлезе в остра фаза през есента на 2022 година.
Срещу Таалайбек Дуйшенбиев, директор на телевизионния канал Следваща телевизияОбразувано е наказателно дело. Той прекара повече от седем месеца в ареста, беше признат за виновен за подбуждане към и осъден на пет години затвор, които по-късно бяха заменени с три години надзор. Когато е задържан, излъчването на телевизионния му канал е спряно. Друг разследващ журналист – Болот Темиров, беше насилствено депортиран от Киргизстан в Русия по обвинение, че незаконно е иззел киргизки паспорт. В момента се намира в Русия, където вече не е преследван, но не може да се върне в страната си (той е киргизстан с двойно гражданство).
Блогърът Адил Балтабай, известен с репортажите си от първа ръка, документиращи различни протести в столицата, също е зад решетките. Той беше арестуван малко след изслушване през юни 2022 г. и обвинен в опит за подбуждане към безредици. Той беше осъден на пет години през ноември, но подобно на Дуйшебиев, лишаването му от свобода беше заменено с три години полицейско наблюдение.
През есента беше представен проектозакон за организациите с нестопанска цел, подготвен от президентската администрация, в който фразата „чуждестранна НПО“ опасно прилича на скандалната руска концепция за „чуждестранни агенти“. Освен това в проекта е записано, че неправителствените организации ще трябва да се регистрират в Министерството на правосъдието, което ги прави де факто зависими от властите. Международни и киргизки организации, които защитават свободата на словото и правата на човека, са убедени, че ако такъв закон бъде приет и влезе в сила, той ще бъде много сложенРаботата на независими медии и неправителствени организации в Киргизстан.
В защита на резервоара
Най-голямо внимание обаче се обръща на задържането на 27 политици и активисти, споменати в началото. Медиите нарекоха разследването срещу тях „случаят Кемпир-Абад“, защото бяха арестувани във връзка с протестите срещу прехвърлянето на резервоара Кемпир-Абад в Южен Киргизстан в Узбекистан. Резервоарът е създаден още през 80-те години на миналия век. След разпадането на СССР през 1991 г. независимите държави наследиха проблема с не напълно уредените граници, особено остър в района на долината на Фергана. Преговорите за определяне на границите се проточиха с години и предизвикаха множество конфликти между Узбекистан и Киргизстан, както и между Киргизстан и Таджикистан. През 2021 г. Джапаров и неговият политически приятел, председателят на Комитета за национална сигурност Камчибек Ташиев, обявиха, че са постигнали споразумение с Узбекистан за преминаването на цялата граница. Скоро обаче стана очевидно, че идеята за прехвърляне на резервоара на съседите, дори в замяна на голяма земна площ, не харесва местните жители. Резервоарът, както и всеки друг воден обект в тази област, е от огромно значение за околното земеделие, което функционира чрез напояване.
И двамата политици обявяват, че волята на народа е свещена за тях, но през есента на следващата година подписват протокол с узбеките, според който територията на водоема трябва да им бъде прехвърлена, въпреки че управлението на резервоара трябва да остане под отговорността на двете страни. Те организираха специална среща с жителите на района, която не беше допусната от медиите. Те се опитаха да обяснят, че прехвърлянето на резервоара на съседите му във всеки случай е от полза за Киргизстан, избегнаха се и се опитаха да скрият, че подписаното споразумение е различно от обещанията, които бяха направили по-рано.
Случи се така, че на 15 октомври 2022 г. беше сформиран обществен комитет в защита на Кемпир-Абад. В него се включиха няколко местни жители, но преди всичко редица известни общественици и активисти, политици и политици, като бившия депутат Асия Сасикбаева, бившия съдия от Конституционния съд Клара Соронкулова, правозащитничката Рита Карасартова, бившия депутат Канат Исаев, бившия посланик на Киргизстан в Турция Мамбетюнус Абилов, бившия член на правителството Бектур Асанов или бившия член на Централната избирателна комисия Гулнара Джурабаева.
На 23 и 24 октомври, след демонстрации в Бишкек, най-видните членове на комитета (включително споменатите) са арестувани. Повечето от тях или все още са зад решетките, или бяха освободени под домашен арест през пролетта. Миналата седмица всички те бяха обвинени в опит да завземат властта със сила. Някои от тях ще отговарят допълнително по други обвинения, като например Клара Соронкулова, която е обвинена в подстрекателство към масови безредици заради някакъв стар пост, който е направила в Карта сайта В защита на още един активист.
Според киргизки правозащитници и международни наблюдатели това обещава да бъде политически процес, целящ да отмъсти на опозицията и да обърне устата си към критиците на властите.
Неудобният омбудсман
В последната класация за свобода на медиите на „Репортери без граници“, публикувана миналата седмица, Киргизстан се нарежда на 122-ро място от 180 изследвани страни, в сравнение със 72-ро място миналата година. Нарушенията на правата на човека и ограниченията на свободата на изразяване и свободата на медиите не пощадиха киргизкия омбудсман Атир Абдурахматова, както тя заяви в годишния си доклад до парламента на 19 април:
„Напоследък зачестиха случаите на наказания и извънредни мерки, наложени от публичните власти на журналисти, активисти, блогъри и потребители на социални мрежи, които открито изразяват мнението си и критикуват дейността на публичните власти.
Има случаи на привличане на такива лица към наказателна отговорност, главно по чл.330 от Наказателния кодекс за подбуждане към расова, етническа, национална, религиозна и междурегионална и, както и по чл.278 за подбуждане към неподчинение на закона и масови безредици. Наказателното право все повече се използва и за тормоз над медиите, журналистите и блогърите.
В почти всички производства срещу гореспоменатите лица отбелязваме процесуални недостатъци, които са равносилни на нарушения на правата на човека. Нарушен е принципът на презумпцията за невиновност, не се спазват равенството на оръжията и тайната на процеса, да не говорим за обективността при разглеждането на делото“.
Говорителката отбеляза също, че всеки трети киргизки мъж или жена е жертва на домашно насилие, а всяка четвърта жена е подложена на сексуален тормоз. В съдилищата повечето дела се приключват или прекратяват, а в едно на всеки три от тези, които са доведени до завършване, обвиняемите са оправдани или получават леки условни присъди. Човек Извършителите на насилие смятат, че не са изправени пред наказателна отговорност, а служителите на държавните институции, призвани да прилагат закона, не изпълняват задълженията си.
Абдурахматова дори нямаше време да отговори на евентуални въпроси от парламентаристи, а депутати от пропрезидентската партия „Ата-Юрт Киргизстан“ („Нашата родина Киргизстан“) вече внесоха петиция за оставката й. В същия ден президентският прессекретар Ербой Султанбаев увери, че свободата на словото в Киргизстан няма да бъде обект на никакви ограничения, а омбудсманът защитава тези, които искат да дестабилизират ситуацията в страната, вместо да защитават правата на обикновените хора.
Няколко дни по-късно в парламента се проведе гласуване. Само петима депутати гръмко изразиха съмненията си от уволнението на омбудсмана. Петдесет от 79-те мъже и жени депутати, присъстващи в залата, гласуваха за отстраняването й от длъжност (киргизкият парламент, Жогорку Кенеш, има 90 места). Инициаторите за уволнението на омбудсмана настояха, че причината са нейните процедурни грешки и лошите кадрови отношения, преобладаващи в оглавявания от нея отдел. Правозащитникът Толкун Тулекова коментира тези съобщения пред радио „Азатик“: „Всъщност Атир Абдурахматова стана неудобна за властите. Не заради годишния си доклад, а защото от самото начало защитаваше задържаните по делото „Кампир-Абад“. Властите също не харесват, че открито говорят за проблемите с правата на човека в страната. Ето защо тя беше притисната, което в крайна сметка доведе до освобождаването й“.
Масите няма да излязат на улицата
Говорих за причините за плъзгането на Киргизстан към авторитаризъм с Бектур Искендер, киргизки журналист и един от основателите на независим новинарски портал Клуп, която сега живее във Варшава и ръководи проект за подкрепа на журналисти в риск в Централна Азия. „Нашата власт зависи от престъпните кръгове и от Русия. Нито престъпниците, нито Русия се нуждаят от плурализъм или свободни медии. Напротив, те им пречат да преследват интересите си в нашата страна“, каза ми Искендер.
Престъпният свят винаги е играл важна роля в киргизката политика. Политиците бяха клиенти на босове, наркодилъри и контрабандисти. Въпреки че имаше смяна на властта през 2020 г., престъпниците, разтърсващи страната, не са се променили.
Една от най-важните фигури в престъпния свят на Киргизстан е наркотрафикантът Камчи Колбаев, както и кланът Абдукадиров, уйгур от китайски произход, изградил финансова империя върху прането на пари от контрабанда на стоки от Китай към страни от Централна Азия. Днес братята Абдукадир са сред най-важните инвеститори не само в Киргизстан, но и в Узбекистан и Казахстан. Именно с тях Раймбек Матраймов, бившият заместник-началник на митническата служба на Киргизстан, когото Джапаров, дошъл на власт, обеща да изправи пред съда, правеше бизнес. Матраймов наистина е задържан, но в крайна сметка е постигнато споразумение между него и киргизките власти. Позволено му е да даде само част от откраднатото имущество и е освободен. Абдукадировите дори не бяха обезпокоени.
„И днес най-големият от братята и глава на клана Хабибула Абдукадиров се появява публично в компанията на нашия президент“, не крие възмущението си Искендер. „Последният път, когато са снимани заедно, е през пролетта, при откриването на джамия край Бишкек, чието изграждане е спонсорирано от една от фирмите на Абдукадиров“.
Според журналиста престъпниците са допринесли за завземането на властта от Джапаров, защото за тях е било от полза да имат толкова силен, популярен лидер, който да отвлича вниманието на хората от собствените им измами и бизнес дела, които получиха твърде голяма публичност през октомври 2020 г. Престъпниците, както знаете, не обичат публичността. Когато Джапаров дойде на власт, той беше истински популярен. „Той направи политически капитал за три неща“, изброява Искендер. – Първият е национализмът. След бунтовете във Ферганската долина през 2010 г. той основава партията „Ата Журт“ заедно с Камчибек Ташиев, която бие много силно националистическия барабан, проповядвайки етническата чистота на киргизите и настоявайки за признаване на правата им в собствената им страна. Втората е национализацията на златната мина „Кумтор“. И третото са отношенията с киргизката емиграция“.
Стотици хиляди киргизи работят в чужбина, главно в Русия и Казахстан. Джапаров, когато самият той беше в изгнание от 2013 до 2017 г., се срещаше с тях, общуваше, публично защитаваше техните интереси. Той направи това, което никой киргизки политик преди него не беше правил в такъв мащаб. Тези хора и техните семейства го запомниха с това. Когато избухнаха вълнения след фалшифицирани избори през 2020 г. и Джапаров беше освободен от затвора, той се върна на политическата сцена с ореола на мъченик и защитник на обикновените хора. В резултат на това той спечели изборите през януари 2021 г. с голяма преднинав.
За Бектур Искендер и много други либерални интелектуалци от самото начало беше ясно, че идването на власт на Джапаров означава отклонение от демократичните процеси, изисквани от някои протестиращи през октомври 2020 г. Дори като кандидат за президент той продължи да говори за необходимостта от промяна на Конституцията, позовавайки се на традиционните ценности.
„Когато някой започне да говори за традиционните ценности, се знае, че веднага се появява цензура, натиск върху журналисти и активисти“, казва Искендер. – Джапаров е получил огромен кредит на доверие от хората, който все още не е изчерпан. Киргизите се грижат преди всичко за подобряване на условията си на живот, те все още вярват, че Джапаров ще успее. Ако разберат, че това не е така, тогава протестите ще започнат отново и евентуално властта отново ще се промени. Бедността, която преобладава у нас, е нож с две остриета. От една страна, тя позволява на политиците лесно да корумпират обществото, а от друга, принуждава властите да се сменят често. Когато хората са много отчаяни и губят доверие в един политик, те отиват на демонстрации, защото няма какво да губят. Но заради натиска върху журналистите или уволнението на омбудсмана масите няма да излязат на улицата“.
Превод от полски
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденицата е наденица, Моят Лвов, Путин на галерите, Полуостровът на страха, Украйна е изобретена на изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, Новогодишен подарък за Русия, Или обсъдете историята, безизходицата в Минск
Оригинално заглавие на статията: Kończy się sen o demokratycznym Kirgistanie
