Напоследък се наблюдава значително увеличение на броя на хората, желаещи да действат като посредници при евентуални преговори между Украйна и държавата агресор. Но зад красивите думи за мирното уреждане се крие лъжа. А медиацията изглежда като адвокатска подкрепа за Кремъл.
Темата за преговорите с Москва е на дневен ред още от първите дни на пълномащабната инвазия. Които просто не предложиха услугите си „за постигане на мир“ след 24 февруари 2022 година. Но ако в началото ставаше дума за съседни държави, сега държави, които са на хиляди километри, на други далечни континенти, искат да станат посредници.
След като е избран за президент на Бразилия, Луис Лула да Силва решава да се пробва като миротворец. Бразилският лидер веднага заяви, че издирването на отговорните за войната в Украйна е „безполезен бизнес“. Необходимо е войната просто да спре. „Руският президент Владимир Путин не може да завземе територията в Украйна. Може би ще обсъдим Крим. Но той трябва да мисли за факта, че все още е нахлул… Зеленски също не може да иска всичко… Светът се нуждае от мир“, заяви президентът на латиноамериканската страна. В Украйна инициативите на Лула да Силва бяха оценени критично. Но президентът на Бразилия продължава упорито да предлага посредническите си услуги и не мисли да се отказва.
Също в средата на май специалният представител на Китай Ли Хуей посети Киев. Подробностите за посещението му са почти неизвестни. Китайското министерство на външните работи излезе с изявление, че дипломатът се е срещнал с украинския президент Володимир Зеленски и е обяснил позицията на Китай за политическо решение на „украинската криза“. Официалното изявление на китайското външно министерство показва размазани рационализирани структури, в които няма място за осъждане на руската агресия. Въпреки това, има набор от общи фрази и добри пожелания. „Няма панацея за разрешаване на кризата, всички страни трябва да започнат от себе си, да натрупат взаимно доверие, да създадат условия за прекратяване на войната и мирните преговори. Въз основа на документа „Позицията на Китай за политическо решение на украинската криза“ Китай е готов да помогне на международната общност при формирането на най-големия общ знаменател за разрешаване на украинската криза и да положи собствени усилия за спиране на войната, прекратяване на огъня и възстановяване на мира възможно най-скоро“, се казва в официалния сайт на китайското външно министерство.
Друга „мирна инициатива“ дойде през май от крайната Южна Африка. Южноафриканският президент Сирил Рамафоса неочаквано обяви „мироопазваща мисия“ за прекратяване на войната на Русия с Украйна. Стана известно също, че делегацията от лидери на шест африкански държави – Южна Африка, Сенегал, Египет, Република Конго, Уганда и Замбия – планира да проведе отделни разговори с Путин и Зеленски. Точните подробности за „африканския мирен план“ не са известни. Най-вероятно това ще бъде един вид набор от предложения, предназначени да спасят лицето на Кремъл. Няма смисъл да се надяваме на нещо повече от африканските политици, които изведнъж се интересуват от войната в далечна Европа. Африканските държави многократно са заставали на страната на Русия по време на разглеждането на резолюциите на ООН. Или зае неутрална позиция. В крайна сметка южноафриканският президент Сирил Рамафоса досега не е казал нищо за несправедливия агресивен характер на войната, отприщена от Москва. Но той каза, че „конфликтът в Украйна се отразява негативно на живота на много африканци“.
Заявената официална цел на всички основни кандидати за посредничество изглежда благородна: „да започне мирния процес“. Но съзнателно или несъзнателно, такива безпринципни, категорично неутрални посредници изпълняват функцията да защитават страната агресор. В крайна сметка те приравняват страната, извършила акт на агресия, със своята жертва. От гледна точка на лидерите на много страни в Азия, Африка и Латинска Америка руско-украинската война не е агресивно несправедливо нахлуване в суверенна държава, а обикновен конфликт, започнат от неизвестно лице. Сякаш нямаше дълга подготовка за руската инвазия. Сякаш Путин не обяви началото на специална операция срещу Украйна през февруари 2022 година. Лидерите на Китай, Бразилия и Южна Африка изобщо не забелязват руските актове на геноцид срещу украинската нация. Окупацията на украинската суверенна територия се игнорира. По принцип няма искания за наказание на страната агресор. И, разбира се, никой от „посредниците“ не споменава необходимостта от съдене на военнопрестъпници и политическото ръководство на днешна Русия.
Толерантно и фалшиво наричайки войната неутрална дума „конфликт“ и предлагайки посредническите си услуги за прекратяването й, Китай, Бразилия и Южна Африка, заедно с редица други страни по света, сега се държат като неофициални защитници на агресора. Путин би искал да живее в свят, в който такива безпринципни държави играят водеща роля. В такъв свят понятието истина, справедливост, отговорност за престъпления е неясно и абстрактно. Агресорът може успешно да се преструва на жертва. Или заявете: „Вината не е моя, бях провокиран да бъда нападнат от лошо НАТО. Всъщност се защитавам.“ И думите му ще бъдат третирани с разбиране и уважение. Те ще търсят мотиви за подобно деяние. Предложете, че може би си струва да се вземат предвид исканията на окупационната страна. Оставете му поне част от окупираните територии. Задоволяване на апетитите му за сметка в Украйна. Иначе някак си го прави неловко пред Москва и Путин. Не може да се обижда такава голяма и дори ядрена сила като Русия. И всичко това в името на мира.
Неформалните адвокати на Русия на международната арена лансират предложение, което е изгодно за агресора и на пръв поглед примамливо. Например, да спрем да се бием, да спрем да стреляме и да започнем да преговаряме. Основното нещо е мирът. Разбира се, руските войски остават в окупираните територии в Украйна. Путин харесва подобно предложение от другари от Китай, Африка или Латинска Америка. Възможно е да се преговаря без изтегляне на войски поне години. Що се отнася до Донбас, безплодните преговори продължиха осем години. Можете също така да организирате срещи по така наречената „украинска криза или конфликт“ някъде в Рио де Жанейро, Пекин или Кейптаун. През това време могат да се случат много неща. Кремъл ще се възстанови малко от военните поражения, ще се установи в окупираните земи и след това ще помисли какво да прави.
Много е вероятно, когато дойде време да се съди Русия за нейните престъпления, отново да има гласове на онези, които ще кажат, че всичко не е толкова просто. Русия беше провокирана да атакува от коварното НАТО. Трябва да чуем и разберем Кремъл. Вземете предвид неговите интереси и сфери на влияние. Престъпниците от Третия райх казаха нещо подобно, когато оправдаваха военната си агресия. Може би сред неформалните застъпници на Путин ще бъдат дори сегашните лидери на Китай, Южна Африка или Бразилия, предвид неясната им неутрална реторика и упоритото им нежелание да нарекат войната война.
Войни от типа на тази не се решават само чрез преговори. Агресорът ще демонстрира сериозна готовност за преговори само в случай на съкрушително поражение на бойното поле, загуба на окупирани територии или големи вътрешни катаклизми. Посредниците, които сега маниакално предлагат да започнат преговори с агресора, без да го обмислят или наричат агресор, са един вид застъпници на дявола.
