Онзи ден собственикът на вече световноизвестната частна военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин направи уж неочаквано изявление, което след известно време беше принуден да изясни, защото се оказа, че „е бил разбран погрешно“. Пригожин призова руското ръководство (разбирай – Владимир Путин) да спре „специалната военна операция“ и да се съсредоточи върху консолидацията във вече окупираните територии.
Разбира се, тези думи на Пригожин, особено извадени от контекста с фразата „спрете SVO!“, предизвикаха вълна от възмущение както в самата Русия, така и в чужбина. Но основното в изявлението на собственика на „Вагнер“ не е, че се е появил, а че почти дума по дума повтаря данните от документите на Министерството на отбраната на САЩ, публикувани от американския военнослужещ на разузнавателното крило на Националната въздушна гвардия на Масачузетс Джак Тейшейра.
В един от документите се посочва, че секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и началникът на Генералния щаб на Министерството на отбраната на Руската федерация Валерий Герасимов (на първо място, както разбираме, Патрушев, като човек, който заема много по-високо място в кремълската йерархия, всъщност следващата след Путин) са искали да спрат боевете в началото на март миналата година. Според американското разузнаване Патрушев и Герасимов са осъзнали, че блицкригът се е провалил, а Русия не разполага с достатъчно ресурси за продължителна война, така че това ще завърши с проблеми преди всичко за самия агресор. (Всъщност, това е, което виждаме сега.) И, възползвайки се от момента, в който се твърди, че кремълският диктатор е бил подложен на химиотерапия, те планират да спрат войната и започват да укрепват териториите, превзети по онова време, които са много по-големи от днешните.
Дали това е такова съвпадение в думите на Пригожин и публикуваните документи на Пентагона? Едва. Между другото, заслужава да се отбележи, че по време на квазиконфликта между собственика на „Вагнер“ и Кремъл той критикуваше само военните, т.е. преките изпълнители на волята на Кремъл. (Разбира се, решението за нахлуване не е взето от Шойгу и Герасимов.) А офицерите от ФСБ, които, водени от Путин и Патрушев, са в основата на сегашния режим, никога не са били докосвани. И това също едва ли е съвпадение. И така, нека заключим номер 1: в Кремъл наистина има хора, които разбират и разбират катастрофалния характер на войната за самата Руска федерация. Но те (засега) се страхуват да говорят срещу Владимир Путин.
Говорейки за Путин. По-точно за онкологията му. Спомнете си как ръководителят на Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната Кирило Буданов многократно – през май миналата година, през януари тази година – подчерта, че руският президент има рак. И сега изтичането на документи от Пентагона всъщност потвърди диагнозата на главния украински разузнавач. Освен това, както той потвърди, в американските военни документи тази информация е представена не като някаква сензация, а като отдавна известен факт. Казват, че точно в този момент Путин е имал химиотерапия, така че Патрушев и Герасимов са искали да се възползват от тази ситуация. Така че, изглежда, че можем да заключим номер 2: говоренето за болестта на Владимир Путин има определена основа и ако ви се струва, докато гледате видеоклипове от срещи на руски тиранин с длъжностни лица, че нещо не е наред с господаря на Кремъл, тогава не мислите.
Но тези изводи не са най-важното в тази история. Защото отиваме по-далеч и развиваме темата за план за спиране на войната. Когато упоритостта на Путин в продължаването на тази безсмислена война се наслагва върху информация за тежкото му заболяване, много става ясно. Например, фактът, че Путин вярва (и може би наистина е), че не му остава много да живее – и че животът трябва да завърши с грандиозна победа, а не със срамно поражение, като един от неговите предшественици, император Николай I. Той, след като също толкова патетично започна атака срещу „болния човек на Европа“, Турция (това определение не повтаря ли съвременните руски изявления за „несъществуваща нация“ и „страна 404“, адресирани до Украйна?), беше напълно победен, а дори и къде – в Крим. И тогава той всъщност се докара до гроба. Путин не иска такъв край – не, не на войната, а на президентството си, което, съвсем очевидно, ще приключи в момента на смъртта му, а не по-рано. Следователно заключение номер 3: войната ще продължи, докато Путин е жив. Дори ако в резултат на определени действия (изтеглянето на въоръжените сили в Украйна към държавните граници в Украйна) тя приема други форми, например изключително отдалечен обстрел и гранични сблъсъци. Всъщност това, което видяхме в така наречения „междувоенен“ период 2015-2022 година.
Това е лош извод за Украйна. Но има и един добър. Заключение номер 4 е: няма да има ядрена война. Защото само Путин няма какво да губи. Всички останали, започвайки с Патрушев, са добре запознати с това, което губят в момента и какъв ядрен удар срещу Украйна ще се окаже за тях. Ето защо, ако секретарят на Съвета за сигурност на Русия искаше да спре дори такава обикновена сухопътна война, която изобщо не се разви за агресора, както беше планирано, тогаваочевидно е, че заплахата от ядрена война ще бъде спряна без условия като „кога Путин ще бъде на химиотерапия“. Ако Путин иска да умре победител, тогава Патрушев иска да живее, за да управлява. Това е тяхната фундаментална разлика.
И още една точка, пряко свързана с това заключение. Когато Путин умре, Кремъл веднага ще започне борба – не само за трона, но преди всичко за правото да спре „СВО“. Защото който спре тази по-нататъшна и по-малко популярна война сред народа, ще има най-голям шанс да стане новият руски цар. Подлежи на подходящ PR.
Тази ситуация в ръководството на Кремъл вече се е случила – през 1953 г., веднага след смъртта на Сталин. Тогава прекият му политически наследник Георги Маленков успява да запази (поне няколко години, до засилването на „тъмния кон“ на Никита Хрушчов) власт именно благодарение на либерализацията и правилния PR. А друг, също толкова могъщ претендент за трона на Сталин, Лаврентий Берия – който, подобно на Маленков, беше заместник на Сталин в правителството – не получи своя шанс за PR. И, след като направи много повече от съперника си и всички останали служители на Кремъл за няколко месеца след смъртта на диктатора (и това е не само легендарната амнистия, но и прекратяването на куп наказателни дела, като се започне с „случая на лекарите“, отказ да се измъчват затворници, изоставяне на безсмислени сталинистки инфраструктурни съоръжения и много други), той не получи нито популярност сред народа, нито сред властите. В резултат на това образът на Маленков в обществото кристализира в канавката „Маленков дойде – блинкови поети“, а образът на Берия е палач и изнасилвач, въпреки че дори „всесъюзният главатар“ и „дядо“ Калинин обичаше да се забавлява в компанията на балерини, по-специално непълнолетни.
Така че, въз основа на казаното в публичното пространство и публикуваните секретни документи, можем да обобщим: не всеки в Русия иска да продължи тази война. Разбира се, не от голям хуманизъм, а по практически, прагматични и егоистични причини. А след смъртта на Путин ситуацията ще се обърне в обратната посока, защото борбата срещу мъртвия тиранин ще се превърне – както някога правеше Никита Хрушчов – в основен коз в борбата за власт.
И е добре, ако самият диктатор е разбрал това. Така че до края на живота си мечтае не за паради в Киев или Лвов, а за близкото бъдеще на империята си – което, ако оцелее при него, няма да продължи дълго.
