Темата за украинските бежанци в Европа и всичко, свързано с тях, редовно е във фокуса както на вътрешни, така и на чуждестранни издания. Така онзи ден руските медии се опитаха да разпръснат фалшификата, че увеличаването на престъпността в Полша уж е причинено от „дейностите“ на бежанците от Украйна. В Украйна, разбира се, тази манипулация с реалните резултати от изследването бързо беше опровергана. Но информацията, дошла от Литва, не трябва да се опровергава, а да се разбира. И направете съответните изводи.
Държавната езикова инспекция на Литва е разработила документ, според който украинските бежанци, които не учат литовски език в количеството, необходимо за работа, ще се превърнат в проблем за литовските им работодатели след една година. И това всъщност не е натиск върху украинците, които избягаха от родината си от ужасите на войната (или просто се възползваха от възможността да емигрират в Европейския съюз и да си намерят работа и пребиваване при относително преференциални условия), а голяма услуга за нашите сънародници. И важен урок за украинската държава.
Факт е, че през март 2022 г. литовското правителство предприе безпрецедентна стъпка, като обяви мораториум върху необходимостта да се знае държавният език за заетост. Това беше направено специално за украинските бежанци, бягащи от руската агресия. Те, разбира се, нямаха време да учат чужди езици. Затова бившите съседи (по време на освободителната борба от 1917-1922 г. Украйна и Литва имаха малка обща граница) направиха отпускане за период от една година, който след това беше увеличен за още една година, т.е. до пролетта на 2024 г. Украинците получиха шанс да работят законно в Литва, след като научиха държавния език през това време, така че в бъдеще, ако има нужда да останат в тази страна, да бъдат пълноправни членове на новото си временно общество.
Но, както изненадаха литовците откриха, почти никой от украинските бежанци не знаеше за такова състояние. И съответно той не бързаше да научи литовския език. Затова реакцията на украинците на предстоящото ограничение – което заплашва работодателите с глоба, а самите те с уволнение „от греха“ – е лесно да си представим. Но нека погледнем на ситуацията през очите не на нашите сънародници, а на литовците.
Литва е държава, която е окупирана и анексирана от Съветския съюз по време на Втората световна война през 1940 година. Нещо повече, тази окупация до известна степен е импровизация, защото според първоначалните споразумения между болшевишкия СССР и нацистка Германия Литва е включена в територията на германските геополитически интереси. Следователно теоретично може да се предположи, че след Втората световна война Литва може да стане не „съветска република“, т.е. колония на СССР, като съседна Латвия, а „народна република“, сателит като Полша. Страна, преживяла период на „денацификация“ и русификация. Да, разбира се, ситуацията в Литва се различава от латвийската и естонската – докато в тези балтийски страни до края на съветската епоха процентът на руснаците достига критичен, в Литовската ССР според преброяването от 1989 г. има само 10% руснаци.
Следователно, по време на разпадането на СССР, Литва сравнително лесно успя да възстанови независимостта си. Кремъл не успя да създаде никаква политическа алтернатива, като латвийската и естонската „Интерфронти“, които се основаваха на мощна руска диаспора. Затова той е принуден да прибегне до „малка победоносна война“, която се превръща в срам и съдебно преследване на съветския президент Михаил Горбачов.
Но въпреки това литовците никога не са забравяли на какво се основава тяхното единство, какви са корените на тяхната идентичност. Следователно въпросът за езика – както във всяка национална държава или регион (по-специално швейцарските кантони) – е бил и е стратегически важен. И в тази ситуация Литва прави крачка към украинците, като им дава година, а след това още една да изучават държавния език.
Защо украинските бежанци в Литва не бързаха да учат езикови курсове, чакайки решението за глобите? Могат да се намерят много причини, като се започне със стресово състояние (въпреки че войната продължава от една година и първите насилствени емоции отдавна са заменени от прагматичен поглед върху ситуацията). Но има един, който съвсем точно, макар и неприятно характеризира самата Украйна. Тези хора са живели 30 години в страна, в която владеенето на държавния език не е задължително. И дори когато формално вече се изискваше. Няма нужда да се говори за уважение към езика на титулярната нация – дори и сега, по време на пълномащабна война, един от компонентите на която е лингуоцидът, в Украйна има хора, които не се колебаят да говорят (понякога извън цензурата) срещу държавния език дори пред камера.
Пристигайки в Литва, която е и един от най-големите приятели в Украйна, бежанците очевидно очакваха напълно приятелско отношение. Приятелски настроен в смисъла си, разбира се. Но се оказа, че Република Литва, която лобира за присъединяването в Украйна към НАТО и ЕС, която помага на воюващата страна, доколкото може, не забравя за собствените си интереси. И след като отвори границите за украинските бежанци, литовците наТе смятаха, че държавният език е не само точка в законодателството, а реална стойност, заради която са готови само за временни отстъпки. Дори и да идваш от страна, погълната от война.
Какво ще се случи след това? Някои украинци ще заминат – в друга страна от ЕС или, вероятно, у дома. Други ще бъдат принудени да научат езика. И ще учат – не на ниво Носители на езика, разбира се, но в достатъчен обем за работа. И този случай трябва да се превърне в много важен урок за Украйна. Украйна, която от 30 години не е в състояние да украинизира тази част от обществото, която е преобладаващо рускоезична само в първото или третото поколение. Според резултатите от преброяването през 2001 г. дори в чисто градската част на населението етническите руснаци са били едва 22,4%. Сравнете с езиковия състав на градовете на изток, юг и център в същия исторически период.
„Дайте ни повече време, дайте ни още няколко години, не можете да го направите толкова бързо“, направо от лагера редовно се чуваха украинофоби. И властите, които често не се различаваха твърде много от представителите на този лагер, почти винаги правеха отстъпки. Всъщност отлагането на решаването на този въпрос за неопределен срок. А Литва, която знае стойността на собствения си език, очерта ясни термини. И тогава – помислете как и къде ще живеете.
Разбира се, украинците, дори рускоезичните, не могат да бъдат изгонени от Украйна, преди всичко на законодателно ниво. Но това не е необходимо. Трябва да се научим да се борим за собствения си език, за собственото си езиково пространство, както прави Литва. Страна, която подобно в Украйна беше окупирана от кремълските агресори. Но хората, които – главно поради езика – никога не са забравили кои са и от какво се нуждаят от бъдещето. Затова сега хора от голяма Украйна бягат в малката Литва, която е член на Европейския съюз и е под ядрения чадър на НАТО, а не обратното.
