В четиринадесетия месец от пълномащабната фаза на руско-украинската война Православната църква на Московската патриаршия остава инкубатор, където се съхраняват идеите на „руския свят“.
Проруските сили винаги са се чувствали доста уверени на територията в Украйна. Дори и след 2014 г. дейността им остана публична, активна и доста видима. Политически партии като OPFL не скриха ангажимента си към Москва. Информационното поле на държавата беше пълно с лоялни към Кремъл медии и руски наративи. Бацилите на „руския свят“ циркулираха свободно из цялото украинско пространство.
Мисленето на значителен брой украински граждани не се е променило много след анексирането на Крим и нахлуването на Русия в Донбас. Тезиси за вътрешния граждански конфликт и ръката на Америка, измислени от Москва, намериха своите жертви сред украинското население. Броят на привържениците на възстановяването на приятелството с „братския руски народ“ продължи да бъде осезаем. УПЦ на Московската патриаршия активно продължи дейността си на територията в Украйна, чиито министри не скриха духовното си привличане към страната агресор. Достатъчно е да си припомним многобройните скандали с отказа на свещениците да извършват религиозни обреди за участниците в АТО. Сред енориашите на тази религиозна структура особено широко разпространени са идеологемите, развити в Кремъл. „В Донбас няма руски войски, не е известно кой се бие в Донбас, имаме гражданска война, самата Украйна е виновна за загубата на Крим, Революцията на достойнството е преврат“ е типична реторика за значителна част от посетителите на религиозните институции на Московската патриаршия в Украйна през 2014 – началото на 2022 година. Всичко това заедно вдъхна оптимизъм в „петата колона“ на Кремъл, който не изостави илюзорните надежди да си отмъсти.
След 24 февруари 2022 г. ситуацията се промени. Основните обществени носители на идеите на „руския свят“ в лицето на политическите сили и отделните политици са загубили възможността да извършват своята дейност на официална основа. И проруските медии всъщност спряха работата си. Неистинността на тяхната реторика стана ясна дори за онези, които преди това имаха общо положително мнение за руския народ и по някаква причина твърде рязко отделиха Путин от обикновените руснаци и Русия като държава. И имаше много от тях. Още през ноември 2021 г. социологията показа, че 39% от украинците се отнасят добре или много добре с Русия. Само откровена мащабна агресия, ракетни атаки, убийства на украинци и зверства на руските окупатори успяха да разрушат мита за „приятелския руски народ“.
Някои от обществените проруски хора просто легнаха на дъното и се скриха. Някой се престори, че се разкайва и официално скъса с Москва. И някой успя да избяга от страната и дори да се озове на територията на агресора. Независимо от това, голяма, обширна и все още доста мощна структура остана и все още действа в Украйна, която с право се разглежда като един от водещите стълбове на идеологическата индоктринация на Кремъл. Официалното му име е Украинска православна църква на Московската патриаршия.
През есента на 2022 г. цялата страна ентусиазирано гледаше шоуто с маски на СБУ в храмовете на Московската патриаршия. Някой прогнозира, че забраната за дейността на УПЦ-МП в Украйна не е далеч. Имаше по-скептични мнения по този въпрос. Анализаторите предположиха, че украинските власти няма да посмеят да предприемат решителни стъпки. А търсенията са опит за определен натиск, пазарлъци и опит да се извадят най-отвратителните и очевидни привърженици на „руския свят“ от религиозната структура. Своеобразен експеримент за укротяване на духовниците от УПЦ-Московската патриаршия, без да се ликвидира самата организация.
В началото на пролетта на 2023 г. най-новата версия изглеждаше най-близо до истината. Но тогава имаше решение за прекратяване на договора за наем на Киевско-Печерската лавра. А също и – домашен арест на митрополит Павел Лебед, по-известен сред хората като „паша мерцедес“. Те започнаха да говорят за връщане към държавна собственост от ръцете на УПЦ-МП на Почаевския манастир, който е отдаден под наем. И религиозната ситуация започна да придобива нови цветове.
Понастоящем е съмнително, че властите ще се осмелят да забранят дейността на УПЦ-МП в Украйна със силно волево решение. Също така, дори от някои публични фрагменти на настроенията, поведението и разговорите на някои духовници и вярващи от тази религиозна институция, проникването на руски разкази там е твърде очевидно. Идеите на „руския свят“ проникнаха твърде дълбоко в тази религиозно индоктринирана среда. Толкова дълбока, че повече от година война не е достатъчна, за да промени умствените и идеологическите нагласи на значителна част от енориашите и духовенството. На този фон примерите за активно сътрудничество между духовенството на УПЦ-МП и руските окупатори в окупираните територии са напълно логични. В края на краищата, корелира с техните вътрешни нагласи и вярвания.
Има основателни причини да се твърди, че в случай на хипотетичен успех на руския блицкриг, УПЦ-МП ще се превърне в един от инструментите на руската имперска пропаганда. На* не е факт, че дори правилната работа за Кремъл би спасила УПЦ-МП от поглъщане. Например в окупирания Крим всички епархии на УПЦ-Московската патриаршия през юни 2022 г. бяха включени в новосъздадената Кримска епархия на Руската православна църква.
След изчезването на проруските партии от политическата карта в Украйна УПЦ-МП пое функцията на своеобразен инкубатор, където идеите на „руския свят“ все още са запазени. Тези идеи не винаги се изразяват публично. Опитват се да се скрият. Но от време на време те стават публични. И тогава обществото ще разбере „кой започна войната“, „бомбардира Донбас“, „разположи тайни биолаборатории“ и защо Украйна „трябва да спре да стреля и да поиска мир от агресора“.
Православните инкубатори на „руския свят“ в Украйна се оказаха по-стабилни от политическите сили и политиците, ориентирани към Кремъл. До голяма степен това се подпомага от спецификата на дейността на религиозните институции. Заслужава да се отбележи също, че въпреки големия брой проруски политици на политическата арена в Украйна, повечето от тях никога не са били истински идеологически носители на имперския „руски свят“. Вътрешната им същност повече напомня на патетичната същност на малкия руснак, готов да служи на владетеля със робско смирение, надявайки се да получи нещо в замяна. Проруски фигури от Украйна също са съблазнени от правителството и възможностите, които то предлага. Те харесаха, че властта в Русия е източник на обогатяване и има абсолютен характер, не ограничен от времето, нормите на закона и гражданското общество. Да имаш такава власт и етикет за управление от страна на Кремъл е тежък аргумент за участие в политическия живот. Ако е необходимо да се загуби независимост, това е приемлива цена за фигури като Медведчук или Янукович.
Друг мотив за дейността на политиците от „петата колона“ на Москва бяха парите. Финансовата подкрепа на Кремъл имаше проруска публична реторика. Но намаляването на финансирането по някаква причина рязко намали „идеологията“ на бойците за близко приятелство с Русия. Украинската православна църква на Московската патриаршия също обича парите. Но някои духовници обичат не само парите, но все пак искрено вярват в „божествената същност на руския свят“. И фактът, че Украйна задължително трябва да бъде част от него.
Ако за бивш обикновен член на партията OPFL или Партията на регионите „руският свят“ по правило не е нещо свещено и свещено, то за йерарха на УПЦ-МП може и да е така. Оттук и искрената готовност на част от духовенството на Московската патриаршия да сътрудничи с окупаторите. Защото възприемат руснаците не като окупатори, а като освободители. А Украйна е част от „руския свят“, който „коварният, безбожен Запад“ иска да откъсне от Москва. Следователно е възможно да се забрани дейността на проруските партии в Украйна. Но истинските инкубатори на „руския свят“ в Украйна все още са на други места и глави.
