Пълномащабната война коренно промени живота на всички украинци. Въпреки това, жителите на временно окупираните територии страдат най-много от руската инвазия, те трябва да се изправят пред руските военни всеки ден. Всеки ден тези хора живеят като на буре с барут, защото не знаят какво да очакват от руските войници. Не всички украинци се осмеляват да напуснат домовете си, те чакат ден след ден освобождението на своите градове, села и селища от въоръжените сили. А тези, които напуснаха, се възстановяват трудно след преживяното и все още мечтаят да се върнат у дома възможно най-скоро.
***
Марина (името е променено по искане на героинята) е една от тези, които трябваше да станат бежанци в страната си поради пълномащабната инвазия на Русия. Не публикуваме името и снимката й от съображения за сигурност. Жена 49. Тя е от Енергодар, Запорожка област. Марина взе активно участие в живота на града, по-специално се погрижи за неговото подобряване, обновяване на високи сгради. Марина има 27-годишна дъщеря и 8-годишен внук, които се преместват в Полша след пълномащабната инвазия на Русия.
(пренасочване от Отворени източници)
„Излязохме като човешки щит“
Марина си спомня добре деня, в който започва пълномащабна война. Жената казва, че жителите на Enerhodar са се надявали до последно руските окупационни войски да не влязат в града. Жителите дори излязоха и застанаха като човешки щитове в защита на Енергодар.
През март 2022 г. жителите на Енергодар се превърнаха в стена в защита на града (снимка от кмета на Енергодар Дмитро Орлов)
„Те обикаляха с танковете си около три-четири дни, обстрелвайки всичко. Отидохме до входа с човешки щит, за да не ги пуснем да минат. Караха наоколо три-четири дни, а след това започнаха да карат директно и да стрелят“, спомня си Марина.
Така в началото на март руснаците окупираха Енарходар. Жената казва, че след вражески обстрел в града не е имало отопление или вода: нито гореща, нито студена. Светлината също изчезна.
„Готвехме на улицата на дърва. Защото понякога нямахме светлина в продължение на два дни“, добавя Марина.
Беше опасно да се разхождам из града, трябваше постоянно да се обръщам. Имаше пристигания и обстрели. Часовник.
Руска техника в окупирания Enerhodar, март 2022 г. (снимка от жителите на Enerhodar)
Марина живее в професията повече от седем месеца. Тя стана по-непоносима в Енергодар, след като руснаците проведоха псевдореферендум през септември. Окупаторите имаха кадрови „глад“, защото тогава 70% от населението вече беше напуснало. Затова нашествениците започнали по всякакъв начин да принуждават жителите на Енеродар да работят за тях, предлагали пари.
„Платиха 10 хиляди помощ. Те направиха това, за да покажат на жителите на Enerhodar, че Русия е много добра. Тези жители на Enerhodar, които сътрудничеха с руснаците, започнаха да предават своите украинци. И се оказа, че собствените им хора могат да бъдат по-лоши от непознати“, казва IDP.
На първо място, според Марина, сътрудниците са предали тези, които са отишли във въоръжените сили в Украйна. Така руснаците започнали да идват при семействата си и да ги водят в камери за мъчения.
„Те бяха принудени да научат и пеят руския химн там. Те дори биха могли да отнемат онези, които просто казаха нещо за Русия. Отначало те биеха три или четири дни до такова състояние, че хората дори не можеха да донесат храна в устата си, затова се хранеха един друг, помагаха си така“, казва Марина.
Според вътрешно разселени лица от Enerhodar, руснаците често обстрелват къщи в града, а след това обвиняват украинските въоръжени сили. Заснехме съответните пропагандни видеоклипове.
Снимка от обстрела на Енеродар на 1 септември 2022 г. (снимка от кмета на Енергодар Дмитро Орлов)
„Особено на 1 септември те стреляха тежко, самолетите летяха натоварениТогава руснаците казаха, че украинските въоръжени сили умишлено бомбардират, за да не ходят украински деца на училище, за да не учат. Руските военни счупиха всичко, изкачиха апартаменти. И тогава казаха, че имаме боеприпаси в почти всеки гараж, апартамент. И казаха, че нацистите са навсякъде“, казва Марина.
Марина все още има познати в града, но комуникацията с тях е ограничена, тъй като руснаците слушат всичко.
„Приятелите ми все още чакат да бъдат освободени в „Енергодар“. Казват, че там можеш да полудееш, защото емоционално е много трудно за онези хора, които сега подкрепят Украйна“, добавя тя.
Също в „Енергодар“ окупаторите се опитват по всякакъв начин да изтласкат гривната, а стоки се внасят от Русия и Крим. Освен това тези продукти са евтини и с лошо качество.
„Дори самите руснаци първоначално тичаха и купуваха всичко украинско, търсеха цигари, Пепси-Кола, защото нашата е по-добра“, спомня си Марина, смеейки се.
„Всички се надяваха, че ще ни уволнят“
Жената решила да напусне окупирания Енеродар, защото вече нямала сили да гледа руското беззаконие.
„Всички се надяваха, че сме на път да бъдем освободени, защото наистина искахме да срещнем победата в нашия град. Мислех, че нашите момчета са на път да дойдат и да ни уволнят. [усміхається]“, казва Марина.
Жената припомня, че хората трябвало да стоят на опашка на магистралата седмици наред, защото руснаците пускали толкова коли, колкото си искат.
Конвой да напусне Енергодар през март 2022 г. (снимка от Facebook на кмета на Енергодар Дмитро Орлов)
„Искахме да пуснем 10 коли, искахме 30. Отначало те не направиха много силна филтрация, но след това засилиха проверката, много от тях не бяха освободени и върнати. Особено ядрените учени не бяха освободени, защото се нуждаят от специалисти, които да работят в станцията“, казва IDP от „Енергодар“.
Марина си тръгнала с помощта на познати, които й казали, че в колата има място. Това се случи през октомври 2022 година. Жената взела със себе си само един куфар, в който била опаковала целия си живот. Жената си спомня, че руските нашественици я държали филтрирана дълго време. Проверихме телефони, документи.
„Притеснявах се дали ще ми липсват, чувствах се болен от страх. Попитаха ме защо напускам Русия. По принцип всички казаха, че отиват в болницата или някъде другаде. Руснаците попитаха дали ще се върнем, хората казаха „да“. Казах, че отивам при дъщеря си, защото е болна и трябва да се грижа за внука си“, казва Марина.
Първо жената отишла в Запорожие. Там един приятел си почина малко и се премести в Лвов, при роднини. Живях с тях около четири месеца, а след това реших да наема апартамент. Сега Марина живее с майка си и брат си, които напускат Енергодар след нея.
„Бих искал да отпразнувам 50-годишнината си у дома“
След като се преместила в Лвов, Марина се почувствала спокойна и в безопасност. Тук жената взе курс от неправителствената организация „Женски перспективи“, който й помогна да се адаптира в Лвов.
„Взех курса „Аз мога“. Беше ни оказана психологическа помощ, за да не се чувстваме непознати, помогна ни да си намерим работа“, казва Марина.
Жената казва още, че в Лвов се организират различни събития за вътрешно разселените лица, които помагат емоционално.
„Учим украински език, общуваме. Играем игри, имаме обиколки с екскурзовод, всичко е толкова интересно. Има интересни традиции за Великден и Коледа, ходим по музеи. Всичко това е много вдъхновяващо. Прибираш се вкъщи, поемаш си дъх и се чувстваш вдъхновен“, споделя впечатленията й от IDP.
В Лвов жената все още не е намерила работа, защото наистина се надява, че Енергодар е на път да бъде освободен, а тя ще се прибере у дома, за да върне красотата на града си.
„Познавам момичета от Луганск, които са тук от девет години. Казват ми да не седя на куфари, а да направя нещо. И всичко ми се струва, че съм на път да се върна у дома. След три месеца съм на 50 години, бих искала да отпразнувам годишнината у дома“, казва Марина.
Жената мечтае да се върне у дома най-вече, но се страхува, че ще трябва да живее в същия град с хора, които са предали Украйна и не са повярвали в нея.
Трябва да се отбележи, че преди пълномащабното нахлуване в Русия в Енергодар живееха около 53 хиляди души. Народ. Сега, според Марина, има около 12 хиляди. Половината от тях са привърженици на Русия, останалите подкрепят Украйна, сред тях има и такива, които не се интересуват чия територия ще бъде.
