Преди да говорим за възможността за демократични промени в Руската федерация, нейната деколонизация е необходима. Народите на тази огромна територия трябва да се отърват от имперското наследство, което тежи на тяхната политическа култура, исторически разкази и визия за бъдещето.
Устойчивостта, демонстрирана от украинската държава на 24 февруари 2022 г., беше изненада за повечето западни анализатори, които предполагаха, че нейната армия няма да може да спре блицкрига на Русия. Първите три седмици значително промениха предишния дискурс за Русия като суперсила и Източна Европа и Украйна като нейна изключителна сфера на влияние. Много западни коментатори признаха, че техните знания и мнения не са напълно обективни поради популярността на руските разкази. За съжаление, някои погрешни схващания остават и днес. Те излизат на повърхността, когато се повдигне темата за демократизацията на Русия.
Въпреки изявленията на Путин за приспособяването на руската демократична система към местните реалности, процесът на превръщане на Русия в тоталитарна държава е почти приключил. В същото време военното поражение на Путин се разглежда от някои учени и представители на руската опозиция като възможност за смяна на режима и обновяване на руската демокрация.
Защо всичко е толкова лошо?
В търсене на причините за агресията на Русия срещу Украйна анализаторите са единодушни, че пълномащабната инвазия е сложила край на дебата за това „дали руската система все още е демокрация“. Вниманието се насочи към краха на руската демокрация в постсъветския период и уроците, които могат да се извлекат от него. Лев Гудков, руски социолог и директор на центъра „Левада“, признава, че подобно на много други, той също е надценил шансовете за бърза демократизация на Русия след разпадането на Съветския съюз. Ключовата грешка, каза той, е подценяването на упоритостта, с която руското общество възстанови тоталитарните социални институции.
Руските либерали, които сега често са в изгнание, са разглеждани от Запада като бъдещи лидери на потенциално обновление на руската демокрация. Според тях краткият период на свобода след разпадането на СССР е основа за вярата в демократизацията на Русия. Заслужава да се отбележат думите на Елена Немировская, съосновател на Московското училище за гражданско образование. В речта си на Световния форум за демокрация тя повдигна важен въпрос: Русия е „европейска страна с европейски ценности, но не е западна държава. Това е страна, в която хората не разбират значението на държавните институции. Русия не е правова държава. Вместо гражданско съзнание се култивира величие, изградено върху празни идеи“. Според нея методът на демократизация на Русия трябва да бъде „просвещение“. Заслужава да се отбележи обаче, че при анализа на провала на руската демокрация по отношение на ценностите Немировская използва неясна терминология. Нещо повече, той повтаря същия разказ за специален тип руска демокрация, който Путин насърчава.
В отговор на Немировская не може да се пренебрегне такава очевидна грешка в опита й да дефинира Русия. Защото Русия е страна, в която хората не се интересуват от държавните институции и не развиват гражданското общество. Това не е страна с модерни европейски ценности. Русия се придържа към авторитарните имперски ценности. Ясно е, че една империя не може да бъде демократизирана. Ето защо, преди да говорим за възможността за демократични промени в Руската федерация, нейната деколонизация е необходима.
Имперски реваншизъм и руски фашизъм
Може би търсенето на причините за руската агресия срещу Украйна в геополитиката или историята има своето оправдание. По-важното обаче е, че действията на Русия представляват имперска политика на реваншизъм. Грешките на западните експерти в разбирането на руската стратегия и политика след разпадането на СССР произтичат от пренебрегването на имперското наследство на страната и непълния процес на деколонизация. В есе за „Вашингтон пост“ Линда Кинстлър отбелязва, че „държавите, които са били част от СССР, рядко се наричат „постколониални“ извън академичните среди. Те обикновено се наричат „постсъветски“, което поражда погрешното предположение, че само разпадането на Съветския съюз е началото на тяхното съществуване.
Повечето руски елити, включително така наречената либерална опозиция, вероятно се придържат към ценности и наративи, белязани от имперското наследство. Това е причината за провала на руската демокрация в началото на 90-те години и неспособността на руските либерали днес да представят убедителна визия за превръщането на Руската федерация в държава, която не е агресивна към съседите си.
Междувременно войната на Русия срещу Украйна оказва значително влияние върху Русия. Тимъти Снайдър смята, че „днешна Русия отговаря на повечето критерии на фашизма. Култът към лидера Владимир Путин, култът към мъртвите, съсредоточен върху Втората световна война, и митът за миналото имперско величие се възстановяватсе борят с нарастващо насилие – брутална война срещу Украйна“.
Изходът от руско-украинската война зависи от международния ред в Европа и света. Стабилен и дългосрочен мир няма да бъде постигнат, ако Русия е авторитарна държава, ръководена от имперското мислене в действията си. Затова е в интерес на съседите на Русия, както и на останалата част от Европа, да подкрепят процеса на „деимпериализация“ и деколонизация на Руската федерация. Това ще проправи пътя за либерализацията на Русия. Народите на тази огромна територия трябва да се отърват от имперското наследство, което тежи на тяхната политическа култура, исторически разкази и визия за бъдещето. Този процес може да бъде иницииран чрез програма за деколонизация в диалог между Запада, руската „либерална“ опозиция и представители на коренното население на Руската федерация.
Тук е важна и ефективността на международното право, което трябва да гарантира, че престъпленията на Русия няма да останат ненаказани. В допълнение към постоянната подкрепа за работата на Международния наказателен съд, трябва да се създаде специален трибунал, който да изправи пред съда извършителите и да разследва престъпленията на руската агресия.
Накрая, говорейки за ремонта на европейската система за сигурност, си струва да припомним думите на Кърт Волкър (бивш специален представител на САЩ в преговорите в Украйна – бел. ред.), който каза: „Трябва да настояваме Руската федерация да се държи като всяка друга държава“. За Русия това означава, че тя „трябва да спре атаките си срещу съседите си и да изтегли войските си от тяхната територия, да поеме отговорност за военни престъпления, извършени от нейните лидери и военни, и в бъдеще да обещае да действа само в рамките на своите граници“.
Превод от полски
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденицата е наденица, Моят Лвов, Путин на галерите, Полуостровът на страха, Украйна е изобретена на изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, Новогодишен подарък за Русия, Или обсъдете историята, безизходицата в Минск
Оригинално заглавие на статията: Rosja musi przestać być imperium kolonialnym
