Въпреки бравурните изявления на руските пропагандисти, реакцията на руското политическо ръководство на преговорите с Китай далеч не е оптимистична.
Посещението на лидера на Китайската и Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, преизбран за трети мандат, в Русия не завърши с очакваното от основното политическо събитие в началото на годината в Москва. Руската държавна пропаганда традиционно е добра мина за това, че играе лошо, но липсата на сериозни сделки, с които може да се похвали в Кремъл въз основа на това посещение, е повече от красноречива. Но, както се оказа, това беше само началото.
Един от двата документа, които руснаците успяха да съгласуват с китайската страна, беше изявление за задълбочаване на отношенията между Москва и Пекин. Има един момент в това изявление, който може да се нарече ключов за Китайската народна република в цялата история на руско-украинския военен конфликт. Този параграф се отнася до ограниченията за разпространение на ядрени оръжия.
Китай, който през целия период на пълномащабна война беше ограничен до общи фрази за необходимостта от прекратяване на огъня и установяване на мир, в едно от исканията си винаги е изразявал ясна и конкретна позиция. Това изискване се отнасяше до възможното използване на ядрено оръжие във войната в Украйна. Това послание засягаше, разбира се, Русия, тъй като Украйна няма тези оръжия за масово унищожение, а западните партньори, разбира се, няма да предоставят такива оръжия на въоръжените сили в Украйна – а самите те не планират да ги използват срещу руските окупатори.
Ето защо в съвместното руско-китайско изявление, подписано от Си и Путин, се споменават ядрените оръжия. Конкретно – за невъзможността за разполагане на ядрени оръжия извън страните-собственици. Тази клауза в споразумението очевидно беше продиктувана от китайската страна, която възприема руско-украинската война като локален конфликт, който не застрашава интересите на Китай. Нищо друго освен възможното използване на оръжия за масово унищожение – което ще бъде пряк път към Третата световна война, от която КНР вече няма да може да се самонаказва.
Накратко, споменаването на ядрените оръжия в изявление, което Си Дзинпин донесе у дома от Москва, може да се счита поне за местен външнополитически успех на Китайската народна република. Ако не беше изявлението на Владимир Путин, което всъщност се превърна в истински демарш.
Руският диктатор заяви преди няколко дни (по-малко от седмица след като самолетът с китайския лидер напусна въздушното пространство на страната агресор), че е готов да разположи ядрено оръжие на територията на съюзническа Беларус. Разбира се, за Путин бяха измислени редица извинения. Първо, твърди се, че минският васал Александър Лукашенко е искал това дълго време. Обичайно е управниците на Кремъл да оправдават престъпните си действия с чужда инициатива. Работниците винаги са „молили“ за повишаване на цените. Интервенцията в Афганистан е извършена „по искане“ на местните власти. Агресията срещу Украйна е предизвикана единствено от „призивите на свободолюбивия народ на Донбас“. И Русия, сама по себе си, във всички случаи действа само реактивно, отговаряйки само на тези многобройни искания. Втората достатъчна причина за нарушаване на новите споразумения Владимир Путин нарече факта, че беларуските войски уж няма да имат никакъв достъп до ядрени заряди.
Разбира се, тези аргументи не убедиха никого и не можаха да убедят. Западът ще бъде недоволен от всяка манипулация на оръжията за масово унищожение, а Китай… А Китай вече отговори на изявлението на диктатора на Кремъл. Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин на пресконференция, отговаряйки на въпрос на една от чуждестранните медии за идеята на Путин да поеме ядрени заряди в Беларус, традиционно беше сдържана – но не по-малко красноречива. Говорителка на външното министерство на Китайската народна република припомни, че през януари лидерите на пет официални ядрени сили излязоха със съвместно изявление за невъзможността за водене на ядрена война и необходимостта да се избегнат стратегическите рискове, свързани с този фактор.
Говорейки директно, Пекин изрази недоволство от факта, че Москва е нарушила споразуменията, постигнати по време на посещението на Си само за няколко дни. Китай не само категорично се противопоставя на превръщането на сегашната война в ядрена, но и се оказва, че Кремъл е разобличил лидера на китайските комунисти като посмешище. Си Дзинпин, в нарушаването на установения ред на управление на партията и страната, стъпи на тънък лед, той отчаяно се нуждаеше от забележителни успехи, по-специално във външната политика. И се оказа, че той, с цялата си мощ и влияние, не може да защити региона и света от евентуална ядрена война. Защо Владимир Путин предприе такава рязка и рискована стъпка?
Това изявление на лидера на Кремъл не е нищо повече от отговор на другаря Си. Отговорът, по-специално, за неподписаното газово споразумение, за което беше писано в контекста на посещението на китайския лидер в Москва в световните медии. Русия сега е на прага на сериозни икономически проблеми, свързани с исъс западните санкции и загубата на голям европейски пазар, тя изисква средства за продължаване на войната. А Руската федерация може да вземе тези средства само на едно място – в газови и петролни кладенци. Но в Москва не беше одобрен нито нов договор за доставка на газ, нито споразумения за изграждането на газопровода „Силата на Сибир – 2“.
Русия не е получила сериозна финансова подкрепа от Китай – само традиционни танци с дайре около „мирния план“ на Си, които не са нищо повече от ритуални почитания (и липсата на разговори между лидерите на Китай и Украйна, които се очакваха след срещата в Москва на двамата азиатски диктатори). И след като не получи нищо съществено освен две общи изявления за каквото и да било, Кремъл реши да прибегне до изнудване в свой стил. В случая с Китай – ядрена. Защото Путин разбира перфектно две неща.
Първо, Китай наистина не иска ядрена война. Второ, ядреният арсенал на Китай отстъпва на руския, така че тази сфера е единствената в руско-китайските отношения, където Москва може да диктува условия. И Владимир Путин помни това много добре.
Но той изглежда е забравил, че икономически и политически Русия, напротив, зависи от Китай. Да си представим какво ще се случи, ако изведнъж онези страни-членки на ООН, които са фокусирани върху КНР, започнат да гласуват на заседанията на Общото събрание на ООН антируски резолюции – до хипотетичното изключване на страната агресор от Съвета за сигурност на тази организация. А украинските дипломати вече говориха за този сценарий като за единствения реален в сегашната ситуация. Какво можем да кажем за зависимостта на руската икономика, по-специално военно-промишления комплекс на Руската федерация, от китайските части и оборудване.
Владимир Путин е недоволен от ситуацията във войната срещу Украйна (и Запада). Недоволен съм от позицията на Китай – която, за разлика от ясната проукраинска позиция на САЩ, подкрепена от силна военно-финансова и санкционна подкрепа, не е нищо повече от декларация. И така вдига залозите, опитвайки се да окаже натиск върху Китай. И как ще завърши този опит за натиск – времето ще покаже. Първата реакция на китайските власти не вещае нищо добро за Кремъл.
