Наскоро премиерът на Люксембург Ксавие Бетел „неочаквано“ направи противоречиво предложение до президента на САЩ Джо Байдън, меко казано. Той покани американския лидер, след като успокои антипекинските си настроения, да се срещне с китайския си колега Си Дзинпин, да разговаря и най-накрая да се споразумее за мирен план за Украйна.
„Трябва да кажа откровено… Ако искаме да имаме мир в Украйна днес, тогава президентът на САЩ Джо Байдън трябва да се срещне със Си Дзинпин… Би било чудесно, ако американският президент и китайският президент се съберат и искат да създадат общ мирен план. И, според мен, други (лидерите на ЕС – бел. ред.) също биха го подкрепили, както и в Русия, Украйна и други страни“, каза Бетел.
Който пръв прочете тези думи на ръководителя на люксембургското правителство, не бързайте да давате отдушник на емоциите и да го изпращате за руски кораб. Нека се опитаме да разберем защо изобщо в лагера на съюзниците в Украйна възникна такъв въпрос, колко масов отговор намира и най-важното – дали по принцип е предвиден за изпълнение.
Умора от войната
Колкото и да повтарят нашите западни партньори, казват те, ние ще помогнем в Украйна колкото е необходимо, че само Киев ще определи кога си струва да се преговаря и при какви условия – реалността все още не е толкова ярка. Кризата, провокирана от войната, удря бюджетите и джобовете на всички сегменти от населението в Евроуния, Съединените щати и Обединеното кралство. Колко все още имат достатъчно свобода на безопасност, е известно на Бога. И опасността, че на следващите избори „гълъбите на мира“ може да дойдат на власт формално, но „полезните“ на Кремъл или политическите сили, захранвани от него, са доста вероятни.
Политиците и обществата на Запад следят събитията в Украйна и виждат патова ситуация, според тях, там. Военното настъпление на украинците спря в Херсон, в продължение на почти половин година фронтът всъщност не помръдна. В Бахмут продължават тежките боеве, чиято кървавост достига нивото на Първата или Втората световна война. А руските окупатори там бавно, но сигурно се изкачват напред.
Украинците говорят за голяма контраофанзива вече няколко месеца. Но дали въоръжените сили наистина ще имат достатъчно сили и средства за прилагането му? В края на краищата, както знаете (поне за широката общественост), Украйна все още не е получила достатъчно количество бронирани машини. Въпросът за съвременните бойни самолети, които са изключително необходими за атакуващи действия, обикновено е замразен. И ако има тази контраофанзива, колко живота ще трябва да бъдат заложени за освобождението на териториите?
Като се има предвид такава картина, не само обикновеният човек, но и опитен западен политик може да заключи, че за същата Украйна е по-добре сега, стъпвайки на врата на собствената си песен, да помислите за примирие. Спомняте си, както веднъж каза кандидатът за президент Володимир Зеленски, „спрете някъде по средата“, спрете военните действия и след това дайте възможност на дипломацията да работи.
Най-новият „Минск“
Тоест, става дума за едни от най-новите „Мински споразумения“, които отново ще консолидират „реалното състояние на нещата“. Украйна ще се върне към мирен живот. Нашите дипломати всеки път ще предлагат на Общото събрание на ООН нови декларации, осъждащи окупацията на украинските земи. Те дори ще бъдат одобрени с огромно мнозинство от гласовете, но никой няма да ги приложи.
Въпреки това, чакайте. Спомняте ли си какво се случи веднага след подписването на „Минските споразумения“ на 12 февруари 2015 г.? Русия ги изплю вкусно и започна най-голямата офанзива във войната в Донбас – превземането на Дебалцево. Така че всъщност самият Путин беше първият, който презираше споразуменията, които подписа, но залепи глупак, заявявайки, че това са шофьори на трактори и миньори от Донбас. След Дебалцев тези споразумения трябваше да изтекат напълно, но изненадващо те бяха счетени за валидни до 24 февруари 2022 г.
Ето защо, за да подпише най-новия „Минск“, но в много по-голям мащаб, за Украйна няма ни най-малка точка. Защото, първо, Русия вече е вписала в така наречената си конституция принадлежността на територии, които не само загубиха в резултат на есенната украинска контраофанзива (Херсон, десния бряг на Херсонска област, Лайман), но дори и тези, които никога не са превземали или превземали (например град Запорожие). Второ, Русия вече демонстрира своята нестабилна способност, така че защо да стъпвате на същия рейк втори път.
Интересите на Китай и САЩ
Но да се върнем на предложението на люксембургския премиер. По този начин може да се предположи, че въпреки откритото нежелание на Киев да отиде на примирието и скритото нежелание на Москва да го спазва, САЩ и Китай имат достатъчно лостове, за да принудят враждуващите страни да седнат на масата за преговори. Но дали Вашингтон и Пекин се нуждаят от това?
Нека вземем предвид този момент: колкото повече отслабва Русия с война и санкции, толкова повече епо-лесно попада под влиянието на Китай. И много скоро влиянието на Пекин върху вземането на решения в Кремъл ще стане почти абсолютно. Но дори и сега единственият човек в света, който има реално влияние върху Владимир Путин, е Си Дзинпин. Втората по важност икономика в света все още не е осъдила нахлуването на Русия в Украйна. И докато Западът налага все по-строги санкции на Русия, Китай разширява търговските си връзки с Москва.
Украйна, от друга страна, зависи от западната военна помощ, където ролята на САЩ е приоритет. Без тази помощ ще бъде изключително трудно за украинската армия да се защити от руската агресия. Следователно, ако е необходимо, Белият дом би могъл хипотетично да убеди Украйна да преговаря, например, както някога направи Доналд Тръмп, изнудване с военна помощ. Засега подобни стъпки се одобряват само от бившия президент на САЩ и поддръжници на идеята му. МАГА (Да направим Америка отново велика – „Да направим Америка отново велика“).
И все пак трябва да признаем, че в Съединените щати, както и в Европа, умората от войната нараства, а там също се търси мир. И това чувство очевидно вече засяга администрацията на Байдън. Тази седмица Антъни Блинкен, който все още е смятан за „ястреб“ в екипа на Байдън, отговаряйки на въпрос на републикански конгресмен, предположи за първи път, че Украйна може да не успее да върне всички територии, окупирани от Русия. Доскоро това беше тема табу.
Китай също страда от война, местните политици многократно са заявявали необходимостта от помирение и дори са представлявали мирен план от дванадесет точки.
Но нека се опитаме да анализираме колко реална е възможността Джо Байдън и Си Дзинпин да искат да се срещнат и дори съвместно да разработят пътна карта за помирение между Русия и Украйна. В този контекст си струва да се обърне внимание на коментара на редактора на списанието Internationale Politik Quarterly Хенинг Хоф, който даде на телевизионния канал Дойче веле„Всъщност бруталната война, водена от Русия, не е в интерес на Китай. Войната подкопава икономическото възстановяване на Китай след три години следване на политика на „нулев ковид“. И като се има предвид хода на войната, Пекин рискува да вземе страната на губещия. От друга страна, Китай се опитва да „извлече икономически ползи от войната и нейните последици“.
Тоест, въпреки негативните аспекти, Пекин печели много позитиви за себе си от войната. Например, той купува руски петрол и газ на невероятно ниски цени. Китай максимизира износа за Русия, която страда от санкции, така че не може да получава съответните продукти от Запада. В резултат на това Русия става все по-зависима от Китай, който играе в ръцете на последния.
В същото време Китай се нуждае от Русия като партньор, за да популяризира модела на световен ред, в който Западът не доминира. Затова за Пекин е от полза войната да продължи, отклонявайки западните ресурси, за да помогне в Украйна. Тази игра, разбира се, е доста опасна, защото Китай отчаяно се нуждае режимът на Путин да не падне в резултат на тази война в Русия и условните демократи да не дойдат на власт. Това би означавало загуба на влияние върху Русия и в същото време провал на авторитарния модел на управление, към който се придържа Китай.
Сега нека се опитаме да анализираме мотивите на Вашингтон. Да, умората от войната там расте, колкото и да се чуват бравурни речи от трибуните. В дългосрочен план това може да окаже все по-голямо напрежение върху рейтинга на президента Джо Байдън, който наскоро в Киев за пореден път обеща да подкрепи Украйна „толкова, колкото е необходимо“.
Така че, от една страна, Белият дом се изкушава да сложи край на войната, като намери начини да постави враждуващите страни на масата за преговори. Но сега точно това иска Москва: преговори без предварителни условия, като се вземат предвид настоящите териториални реалности. Тоест, с консолидацията на окупираните земи за Русия, дори и временно, в някакъв преходен документ като „Минските споразумения“.
А това би означавало безусловно поражение за Украйна. Експертът по международни отношения Стивън Уолт в статията си в Външна политика отбелязва, че Байдън е обвързал политическата си съдба с изхода от войната. „Като се имат предвид обещанията му, всичко по-малко от пълна победа ще изглежда като провал“, казва Стивън Уолт.
Байдън вече има изключително негативна тежест за Афганистан. Всички му приписват предаването на страната на талибаните (макар че това не е съвсем вярно). Ако сега той също предаде Украйна, без да осигури поне връщането на територии в нея по време на мащабна офанзива, тогава политическата му кариера ще бъде покрита с голям меден басейн.
Въз основа на гореизложеното може да се твърди, че Си Дзинпин няма да разкъса особено ноктите си, за да успокои Русия с Украйна, а Джо Байдън почти гарантирано няма да го направи.
Знаем, че всичко ще зависи от пролетната контраофанзива. Министърът на отбраната в Украйнаайна Алексей Резников увери, че украинската контраофанзива ще започне през април-май, и то в няколко посоки. И там ще видим.
