По-рано тази седмица Кремъл изведнъж отново започна да говори за ядрената заплаха за света. Освен това тази заплаха беше, така да се каже, диверсифицирана. Първоначално Дмитрий Медведев, който след смъртта на Владимир Жириновски твърдо зае мястото на главния кремълски „зъл полицай“, заяви, че без Русия няма да има мир, защото „нямаме нужда от него така“. Освен това това не беше направено в обичайния формат. Телеграма-сплашване, а в статията за уважаваното по руските стандарти издание „Известия“. Което трябва да подчертае сериозността на намеренията на Русия да използва оръжия за стратегическо възпиране.
След това думата взе говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Тя тръгна по друг обаче вече скъсан път – обвини Украйна за ядрената заплаха. Тъй като, за разлика от статията на Медведев, става дума за врага, тук кремълските пропагандисти добавиха различни детайли за реализма – назоваха две украински пристанища, до които се твърди, че са пристигнали контейнери с радиоактивни вещества, а също така изясниха кой химичен елемент се обсъжда. Предупреждението за спойлер е за Калифорния-252. Очевидно самото име е трябвало да символизира за руснаците участието на САЩ в този случай.
Подобни изявления – както за ядрения апокалипсис, така и за „мръсната бомба“ – не са нови в тази война. Миналата есен Кремъл вече прибягна както до ядрено изнудване на Запада, така и до ядрено преследване в Украйна. Тогава не направи сериозно впечатление. Лидерите на западната коалиция бързо спряха намеците за ядрен удар по Украйна със съответните изявления, а Китай не хареса ситуацията с евентуалното започване на ядрена война на евразийския континент – която Пекин не пропусна да спомене дори през февруари, в своите „мирни“ 12 точки. И никой не прие сериозно изявленията и досадните обаждания на Шойгу с „информация“ за украинската „мръсна бомба“.
След като бяха победени в този ядрен блъф, руските власти забравиха за това за известно време. Нещо повече, Украйна навлизаше в зимата по това време, така че имаше прекрасен (поне така изглеждаше през ноември; сега знаем, че това не е така) начин да се повлияе на непреклонния Киев – удари по енергийната инфраструктура. Но сега Кремъл отново повдигна тази тема. Защо?
Първо, както вече беше споменато в предишния параграф, планът за унищожаване на енергийната инфраструктура в Украйна, с всички съответни последици (спиране на тока, необитаеми градове, нови милиони мигранти), се провали. Страната ни преживя най-трудната зима в историята си и оцеля, честно казано, с „малко кръв“. Изключването на светлината за максимум 2-3 дни, в сравнение с прогнозирания апокалипсис, е доста разумна цена.
Второ, въпреки бравурните изявления на Владимир Путин, направени от него по време на речта му пред депутати от Федералното събрание на Руската федерация, ситуацията в икономиката на страната агресор далеч не е стабилна. В първия ден на март рублата падна до най-ниската си точка от 10 месеца – и това е за всички титанични усилия, положени от Централната банка, ръководена от Елвира Набиулина, една от най-досадните (и следователно най-опасните) в елита на Кремъл. Тогава – само колапс като този, който беше в самото начало на войната – но без възможност за възстановяване, тъй като резервите на Русия бързо се топят поради продължаването на войната. И не единствената рубла. Свеж анализ на специализирано издание Блумбърг Това показва, че на Путин му предстоят много трудни месеци. Кремълският диктатор няма изход, от който да излезе на светло – или поне не толкова черно – бъдеще.
В театъра на операциите руснаците нямат по-добро. Бахмут все още оказва ожесточена съпротива, а западните нападателни оръжия, водени от танкове. Леопард 2, Започва да пристига в Украйна. В Конгреса на САЩ, както пишат местните медии, нараства натискът върху Белия дом да предостави на въоръжените сили самолети F-16. И само мързеливият вече не говори за пролетната контраофанзива в Украйна.
Назначаването на началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов за командир на окупационния контингент се превърна в огромна катастрофа за руснаците край Вухледар – където в най-голямата танкова битка от Великата руско-украинска война страната агресор загуби най-малко 130 бронирани машини. Не се говори за действително унищожената 155-а бригада на морската пехота.
Военните неуспехи, съчетани с кумулативния ефект от санкциите, които освен това се засилват, обхващайки все повече сектори на руската икономика, отнемат от Владимир Путин основното нещо – времето. Сега часовникът, който, изглежда, броеше последните седмици или дори дни за Украйна, започна да играе срещу инициатора на войната. Осъзнавайки това, на Запад, сякаш подигравателно, те напомнят, че страните от коалицията всъщност отделиха малък дял от ресурсите си, за да помогнат в Украйна. Това означава, че те все още имат място да растат.
А Росyi – никъде. Дори собствените му ракети и ирански дронове камикадзета, както се оказа, имат способността да завършат. А Китай все още трябва да бъде убеден да осигури необходимите оръжия. Съединените щати вече доказаха, че думите не се хвърлят на вятъра за сериозни последици. На 7 февруари миналата година, 17 дни преди инвазията, Джо Байдън заяви, че ако Русия започне офанзива, „Северен поток 2“ ще престане да съществува. Измина една година – и никой не помни този газопровод, който изглеждаше на Кремъл по толкова удобен начин да хвърли енергийна примка около европейския врат.
Между другото, случайно или не, но няколко дни след като Пекин обяви „12-те точки от мирния план“, които всъщност са предложението на Запада да предаде Украйна на Путин, – „Уолстрийт джърнъл“, позовавайки се на федералното правителство на САЩ, той пише за изтичането от лабораторията (китайско, зловещо нещо) като причина за пандемията от коронавирус. Лесно е да си представим реакцията на света, включително и на съдебния, на тази информация, ако тя получи повече или по-малко реално потвърждение. Това не е ли предупреждение към Средното царство?
Но дори и да отхвърлим подобни полуконспиративни теории, само икономическата война може да е достатъчна, за да укроти китайския дракон. Властта и влиянието на авторитарните режими, както показва историята с Русия, бяха силно надценени. Дори Германия, основният газов контрагент на Кремъл в Европейския съюз, която сама призна сложността на ситуацията с вноса на газ, успешно пренасочи вниманието си към други доставчици и оцеля тази зима без никакви сериозни проблеми.
В края на зимата Кремъл откри, че всичките му козове са прекъснати от Запада и дори от Украйна. И да обяви обща мобилизация – тоест да използва единствения ресурс, който все още е на разположение и не зависи от санкционния натиск на САЩ и съюзниците – Путин се страхуваше да обяви.
Така се оказва, че Кремъл няма друг избор, освен да припомни отново варианта за ядрено сплашване. Ядрените бомби, които в средата на миналия век бяха създадени като оръжие за стратегическо възпиране, се превърнаха в символ на стратегическото безсилие за Русия. И дори Путин може да ги използва само за безплодно сплашване на враговете си – тъй като Китай също се противопоставя на реалното използване на ядрени оръжия, чиято позиция Русия просто не може да не вземе предвид. Дори и след поредната катастрофа с танк и с долар за 150.
