Агресията на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. промени всичко. От една страна, тя доведе до разпадането на имперските фантазии на Москва, а от друга, предизвика солидарна реакция от западните страни. Това дава надежда за бъдещето, въпреки че вече няма да е спокойно. На годишнината от нападението на Русия срещу Украйна и по време на пристигането на Джо Байдън в Полша издателството Агора издава книгата на Павло Ковал и Агнешка Лихнерович „Няма да има повече мир. Краят на нашата Бел Епоке» (Spokojnie już nie będzie. Koniec naszej belle epoque).
Войната най-накрая свърши Belle époque в историята на нашия регион и лиши западните лидери от илюзии. Това обаче отвори и възможност за Полша да заеме по-видно място на международната арена. Как да не пропилеем тази възможност? За какви промени можете да се подготвите? Какво очаква нашата страна, където свършват добрите времена на Третата полска република, и на нашия континент след фиаското на политиката на умиротворяване спрямо Русия? На какво ни учат бурните събития от последните години и десетилетия?
Агнешка Лихнерович: Какъв е залогът в руската война в Украйна?
Павел Ковал: Това е парадокс, но преди всичко по-нататъшната съдба на Русия. Ходът и изходът на тази война ще покажат дали Русия ще оцелее във вида, в който я познаваме.
Украйна ще спечели. От нейна гледна точка е много важно войната да не продължи дълго и да не се окаже пирова победа. В крайна сметка, колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голям е рискът политическата ситуация и склонността към помощ да се променят в страните, които предоставят подкрепа днес – дори в Съединените щати. Освен това, с финансовото изчерпване в Украйна, сериозно повредената инфраструктура и вероятно влошената международна атмосфера, трансформационните реформи след дълга война ще бъдат много по-сложни.
Що се отнася до бъдещето на Русия, мога да си представя различни сценарии, но не виждам такива, в които Русия да остане сериозна империя.
– Какво е значението на руската война от глобална гледна точка?
„За Запада това е война за всичко, защото засяга това, което е важно за нас: законът, моралът и животът. Когато обаче говоря с хора извън Европа, извън културния кръг на Запада, виждам, че те не искат да заседнат в това „приключение“. Те просто искат войната да приключи възможно най-скоро, дори само защото изостря проблема със световния глад. За нас, съседите в Украйна, подобни разговори са болезнени, защото изглежда, че събеседниците от Азия, Африка или Южна Америка не искат да решават кой е прав, че не разбират мащаба на драмата, в която ни привлече Путин. От друга страна, подобни разговори ми помагат да реализирам нашия евроцентризъм.
– И така, от европейска гледна точка: какво променя тази война?
„Тази агресия вероятно ще принуди Европа, след повече от век, да стъпи на собствените си крака по отношение на способностите за сигурност и отбрана. Това, че Съединените щати сега се управляват от Джо Байдън, пазителят на следвоенна Америка – предубеден към Европа, а не изолационистки – е просто въпрос на провидение. Ако начело бяха Доналд Тръмп или настоящата звезда на републиканците Рон ДеСантис, антипутинската коалиция щеше да е много по-слаба и ходът на войната можеше да бъде различен. Байдън обаче вече не е млад човек и именно на него и на неговата предпазливост разчита антипутинската коалиция. Той е като библейския Мойсей, чиито рамене трябва да бъдат вдигнати, но все пак се справя.
Февруарската руска инвазия даде на Европа още един шанс да събере сили. От 1918 г., когато имаше сериозна заплаха, Европа разчиташе на капка помощ от Америка. Може би сега го има за последен път.
– Какви са шансовете в Украйна да стане член на Европейския съюз след десет години?
– Ще стане, това е сигурно.
–Точно?
– Предсказах това преди няколко години. Що се отнася до войната, всъщност съдбата й е решена близо до Киев. Когато руснаците не можаха да спечелят битката за столицата, стана ясно, че няма да могат да постигнат пълна победа. Първо украинците осъзнаха, че могат да спечелят. Второ, подкрепата на Запада се оказа решаваща: политическа, военна и финансова. От момента на отблъскване на атаката срещу Киев е възможно да се отброи времето преди присъединяването в Украйна към Европейския съюз и НАТО.
Разбира се, това няма да стане без намеса; например войната може да се проточи, а тактиката на Путин е да забави конфликта. Ако войната продължи още три-четири години, украинската държава може да бъде толкова отслабена, че ще бъде трудно да я реформира и плавно да я интегрира в ЕС. Усилията на украинците са огромни и превземат света, но в същото време тези усилия разкъсват държавния орган.
– В крайна сметка войната се води не само от армията, но и от значителна част от обществото и цялата държава.
– На Запад никой освен експертите не вижда този аспект. За да разбера по-добре това, отидох на фронта, в Донецка област. Спомням си един войник, човек от Черновци с примес на полска кръв, който ми каза, че може никога повече да не види жена си в Полша. Не знам дали е оцелял. Беше в Бахмут, за който по-късно имаше тежки битки.
Вероятно бях първият политик от Запада, който отиде да види редовните боеве на фронта след 24 февруари. Отивайки там през юли 2022 г., вече бях малко уморен от темата за войната. Срещата с Украйна, която беше различна от предишните – не през призмата на елегантна конферентна зала в Киев – ми даде много нови неща. Видях добре организирана армия, обучена, по-специално от инструктори от Запада, а след това от фронтовата линия имаше сили за самоотбрана и доброволци, доброволци, доброволци работеха. Често това бяха членове на различни организации и политически партии – посетих няколко клона на „Европейска солидарност“, тоест партията на бившия президент Петро Порошенко.
Всички тези хора се обслужват от много добре организирана мрежа от доброволчески пунктове, които се осигуряват от хора от цяла Украйна. Бил съм на няколко такива точки близо до Киев. Хората донесоха там огромно количество опазване на дома, което доброволците след това донесоха на фронта. Сивите кутии бяха пълни с консерви от кисели краставички, конфитюр, разфасовки от месо. Кой имаше време, завърза лъкове на камуфлажни мрежи. Тази дейност също е терапевтична, но преди всичко продиктувана от необходимостта – такива мрежи в Украйна трудно се получават.
Това е феномен на тази война, за който си струва да се говори, за да не се изплъзне от полезрението на историците – това е народна война, в нея участва цялото украинско общество. Освен това подобна мобилизация се корени в украинската история и в отношението на украинците към войната.
– Аз съм в Украйна от първите дни на войната и още тогава чух, че тази война е поредният Майдан.
– Трима украински майдани – през 1990 г., в края на 2004 г. и началото на 2005 г. и накрая през 2013-2014 г. – следват традициите на Великия Запорожки Сич. Разликата е, че този път обществото също е травмирано от ежедневните ракетни атаки. Социалният организъм в Украйна избледнява много. Политиците се страхуват какво може да се случи, когато например бюджетът остане без пари за плащания. Досега украинската държава винаги е била подкрепяна от някого, ако не от американците, то от Европейския съюз. В допълнение към спешните нужди от война, Украйна се нуждае от около 5 милиарда евро на месец за публичния сектор.
Нивото на изтезанията в Украйна чрез война може да повлияе на това, което се случва след поражението на Русия. Той също така повдига въпроса дали Украйна ще може да се реформира и до каква степен, дали в страната ще има достатъчно хора, които да я възстановят.
– Може ли изчерпването на обществото да доведе до това, че Украйна не печели войната? Няма значение как някой определя победата.
– Как да се определи победата е добре известно: Украйна трябва да изгони руснаците, по-специално от Донбас, който е окупиран от 2014 г. насам. Според мен това е напълно възможно. От друга страна, украинците имат известна свобода на маневриране в преговорите за Крим. Крим има автономия в рамките в Украйна от три десетилетия и това може да бъде продължено и след войната.
– Може ли Украйна да загуби войната поради изтощение?
– Винаги има различни сценарии, които трябва да бъдат анализирани, но без съмнение най-вероятният е, че украинците ще спечелят.
През юли бях също, наред с други места, в Буча и Ирпен, села близо до Киев, където руснаците извършваха умиротворяване и военни престъпления. Окупацията в правния смисъл дори не се състоя там, защото руснаците не успяха например да установят собствена администрация.
Помолих бившия президент Петро Порошенко да помогне за организирането на това пътуване. Спомням си, че говорих с една жена, която имаше най-високата къща в района. Руснаците дойдоха и реквизираха горния етаж. Домакинята отишла до магазина и когато се върнала, намерила в градината телата на брат си, съпруга си и двете си кучета. Спомням си, че стояхме сред хортензии, които, както в Полша, сега са много популярни в Украйна. Испански букет хортензии, тези, които имат много цветя. В разгара на тези хортензии тази жена започна да ми показва снимки на смартфона си с телата на убити близки. Тогава разбрах, че за да може Западът да осъзнае какво наистина се е случило, са необходими посещения на западни политици в Ирпен. Те трябва да видят това, което видях аз. Там бяха убити хора за защита на Киев.
– Русия отговори с жестокост на факта, че те се съпротивляват. Чух подобни мисли в бомбардираната Бородянка.
„Тези престъпления бяха отмъщение на руснаците за разбунтувалите се украинци, за това, че дадоха на армията информация за местоположението на руските войски, за демонтирането на язовира и наводняването на територията, през която руските танкове трябваше да влязат в Киев. Цивилните са победени Страхът ти.
– Пътували ли сте с Порошенко?
– Да, той отново е много активен. Дори неговият, опитен политик, беше заменен от инвазията на 24 февруари. Видях в него отново Петър, когото познавах преди много години, когато прекарахме зимните нощи на 2013 г. на Майдана. Той престана да бъде „бивш президент“, обръща по-малко внимание на миналото президентство, върна се в ролята на обществен лидер, както беше в дните на Майдана. Когато пътувахме до Донбас през юли 2022 г., го видях да разговаря с украинци, особено войници, които отиваха на фронта, по бензиностанциите и по улиците на градовете. По пътя той завърши сделка за закупуване на 11 бронетранспортьора с Марио Драги, който по това време беше министър-председател на Италия. Помогнах му да подготви процедури за преминаване на автомобили през Полша.
– Да се върнем към перспективите в Украйна в ЕС. Полша, за разлика от Украйна, не беше изтощена и травмирана – но процесът на присъединяване все пак отне десет години.
– В случая с Украйна преговорният процес ще бъде по-лесен, тъй като нейното споразумение за асоцииране е по-напреднало, отколкото в Полша. Освен това, за съжаление, трябва да се има предвид, че – с всичките си плюсове и минуси – моделът на европейска интеграция ще се промени.
Според мен, наред с други неща, благодарение на настоящата политика на полското и унгарското правителство, ще бъде коригиран моделът, според който страните, които се присъединяват към общността, веднага попадат в ядрото на организацията. Новият модел ще се състои в своеобразна интеграция на принципа на крушката – не съм привърженик на това, но виждам, че ситуацията се развива в тази посока. Ще има един вид кръг на посвещение. В този модел ще има място за Украйна. Предполагам, че Молдова също ще влезе в Европейския съюз и очаквам с нетърпение Грузия.
Тези страни не се присъединяват към Съюза по основателни причини. Особено след разширяването на изток – имам предвид най-голямата експанзия с Полша, Унгария и осем други страни през 2004 г. и по-късно – те не биха имали никакъв шанс за това. За съжаление, Матеуш Моравецки и Виктор Орбан дадоха нови оръжия на професионалните противници на експанзията, евроегоистите. Политиците във Франция, Германия или Испания, които твърдяха, че по отношение на политическата култура страните от нашата част на континента не са достатъчно подготвени за членство, сега получиха аргументи не само в полза на тяхната правота, но и в полза на факта, че по-нататъшното разширяване на изток не е добра идея. Междувременно подобна експанзия е в интерес на Полша.
Въпреки това, може би, под влиянието на войната, стратегическите аргументи ще надделеят. Експанзията ще бъде подкрепена по-специално от американците, тъй като Западът се стреми да се защити срещу руското влияние и да демонстрира, че европейската мека сила е по-силна от токсичния „руски свят“.
Превод от полски
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна е бягство от избора, Източното партньорство след арабските революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденицата е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна е изобретена на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, Новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъждаме историята, Безизходицата в Минск
Оригиналното заглавие на статията: Spokojnie już nie będzie
