Нашата героиня – синьора Мелони
Защо дебатът за преговорите с Русия няма никакъв смисъл
Тази седмица украинците сравнително неочаквано откриха, че има страстен, последователен и мъдър защитник в Украйна на най-високите нива на европейската политика. По-точно защитник, защото става дума за министър-председателя на Италия Джордж Малоун. Защо неочаквано, защото доскоро ние, признаваме искрено, се страхувахме от идването й на власт.
Спомнете си, че синьора Мелони пое премиерския пост на 22 октомври 2022 г. Месец по-рано дясноцентристката коалиция, която се състоеше от три партии – „Италиански братя“ (водени от Малони), „Лига“ (водена от бившия вътрешен министър Матео Салвини) „Напред“, Италия (водена от Силвио Берлускони) – спечели изборите за горната камара на парламента. Така Джордж Малоуни, като лидер на мнозинството, стана първата жена в историята на страната, която ръководи правителството.
Ние, украинците, по това време все още не бяхме престанали да оплакваме предишния премиер – Марио Драги. Той се оказа доста благосклонен към Украйна, под негово ръководство Италия престана да бъде проблем при въвеждането на антируски санкции, напротив, превърна се в пламенен привърженик на наказването на руския агресор. Драги успя да убеди политиците в необходимостта от оказване на военна помощ в Украйна и колкото повече, толкова по-добре.
И какво знаехме за Джордж Малоун тогава? Практически нищо. Въпреки това те успяха да се запознаят с двама от другите й коалиционни партньори. Десният популист Матео Салвини прослави Москва, многократно посещаваше Кремъл, снимаше се на Червения площад, облечен в тениска с портрет на Путин. Има големи подозрения, че руските власти са го нахранили финансово. И че именно Салвини организира свалянето на правителството на Драги по нареждане на Кремъл.
С Берлускони като цяло всичко е ясно. Стар корумпиран чиновник и развратник, приятел на Путин. Той многократно идваше в Москва, позволяваше си да бъде корумпиран от руския лукс – лов, лакомства, възхищения, курорти и др. И съвсем наскоро, т.е. в разгара на руско-украинската война, Путин и Берлускони си размениха подаръци: италиански руснак е кутия с вино, а тази като Алавердите е кутия водка. И си пожелаха един на друг успех.
В крайна сметка вече знаем, че много крайнодесни партии в Европа са проруски. Някой е „нахранен от Кремъл“, някой е просто полезен. Тъй като партията „Италиански братя“ е крайнодясна, логично е ние и тя априори да сме били класирани като прокремълски. И съответно на синьор Мелони – на „приятелите на Путин“…
Доста бързо обаче разбрахме, че дълбоко грешим. Новият премиер не само продължи линиите, лансирани от Драги, за да се противопостави на Русия и военната подкрепа за Украйна, но и значително ги засили. Че не й е толкова лесно, научихме от свежите Видео част от сесията на италианската Камара на депутатите, на която беше обсъден въпросът за руско-украинската война и военната помощ за Украйна. Джордж Малоуни точно като лъвица се втурна да защитава Украйна. Това бяха наистина онези известни италиански страсти, изразени чрез артикулация и жестове. В същото време тя изключително органично съчета емоционалността с разсъжденията, така ясно поставени акценти, че тази сравнително кратка реч може да се счита за пример за култура на дебат.
Мисля, че не би било грях да цитираме този фрагмент от парламентарно разискване. Тя започна с факта, че депутатът от ляво-популисткото „Движение 5 звезди“ Елиза Скутела заяви: „Спрете и започнете дипломатически път с нас. Има оръжейни лобита за вас, има граждани и техните интереси за нас“. А ето какво й отговори Мелони:
„Г-жа Скутела ни казва да „спрем“. Мисля, че това трябва да се каже на Путин, скъпи… Да наречем лопатата лопата. Ако спрем, ще одобрим нахлуването в Украйна. Не съм толкова лицемерен, че да прикрия думата „инвазия“ с думата „мир“. Затова считам, че не трябва да одобряваме нахлуването в Украйна. Това не означава, че не трябва да работим по мирен план. Но смятате ли, че за да започне преговори, Русия трябва да спре военните действия и да изтегли войските от територията в Украйна? Смятате ли, че границите в Украйна трябва да бъдат преразгледани? Смятате ли, че Москва трябва да даде териториите, които заема, в които проведе „референдум за самоопределение“, или не? Бих искал да чуя отговора, ако сме сериозни за мира. Иначе не е ли нищо друго? като пропаганда за сметка на суверенна нация, свободен народ и международно право, а това е безотговорно!“.
Не е ли брилянтно? След такова запалително изпълнение синьор Мелони, разбира се, стана наша героиня.
Въпреки че проблемът все още остава. Проблемът с онези западни политици, които вярват във възможността за диалог с Путин, в шанса за залаподхранване на военния конфликт с дипломатически средства. Не говоря за полезни или още повече за тези, които са на „стръвта на Кремъл“ в момента. Става дума за почтени политици, интелектуалци, хора на изкуството, които смятат, че дипломатическият път е не просто съвсем реален, а единственият възможен. Например представители на австрийското ръководство, естонските консерватори, тръмпистката част от Републиканската партия на САЩ, Юрген Хабермас и други германски интелектуалци, които периодично пишат писма до федералното правителство с искане да спрат военната помощ за Украйна и да започнат диалог с Москва и т.н.
Продължавайки мнението на Джорджи Малоуни, искам да уверя всички тези „пацифисти“, че пътят на преговорите с Москва не води до никъде. Както Степан Бандера веднъж каза: „Няма общ език с м-лами“. Но тук въпросът не е само в нежеланието на украинците да направят отстъпки на агресора. И фактът, че компромисът е невъзможен по принцип. Защо? Защото самата Русия се вкара в задънена улица, като не само легитимира анексирането на няколко региона в Украйна, но и вписа това анексиране в многострадалната си конституция.
Германският кремълски политолог Андреас Умланд го формулира много правилно по този въпрос:
„Владимир Путин и Владимир Зеленски като президенти на своите държави освен това се считат от своите народи за „гаранти“ на техните конституции и са длъжни да ги спазват. Дори ако единият от тях или и двамата биха искали да сключат някакъв териториален компромис, основните закони на двете им държави изрично им забраняват да го правят. Това означава, че едната или и двете конституции трябва да бъдат изменени, преди да се проведат каквито и да било съществени мирни преговори. Това обаче ще изисква значително мнозинство от гласовете в съответния парламент. Това е най-малкото трудно в случая с Русия на Путин и нереалистично в случая с Украйна“.
За какво да говорим с Москва, ако там украинските земи вече са ясно признати за „първоначално руски“ и дори легитимират това признание на всички нива. Руският център за картография вече е в разгара си подпечатване на карти на Руската федерация, където територията на Русия достига не само до украинските територии, които все още не са под контрола на Киев, не само там, където са окупираните територии, но и до тези, на които кракът на руския окупатор никога не е стъпвал (и няма да стъпи). Например, град Запорожие, цялата област Запорожие и Херсон, в края на краищата, целият Донбас.
Е, ако всичко е ясно с руските империалисти, тук, както се казва, случаят е труден, тогава със западните адепти на идеята за „украински земи в замяна на мир“ ситуацията е странна. В смисъл, че не можете да видите очевидните неща. Да, може би на Ото фон Бисмарк погрешно се приписва твърдението, че е казал „споразумения с Русия, които не си струват хартията, на която са написани“. Може би. Но историята многократно е доказвала, че така стоят нещата.
