Сякаш предварителните смущения не са достатъчни, и без това високата температура на политическата и социалната реалност на Молдова беше допълнително повишена от почти ежедневните съобщения, че повече чужденци – включително сръбски футболни фенове – не са били освободени от летището в Кишинев от съображения за сигурност, че руски ракети летят през молдовското въздушно пространство или дори падат на негова територия. Какво всъщност се случва в Молдова? Дали всички тези събития са взаимосвързани и може ли страната наистина да стане обект на руски саботаж в близко бъдеще?
Планирана, но неочаквана оставка
Да започнем анализа си с първото събитие от хронологична гледна точка, а именно с оставката на премиера Наталия Гаврилица, която се състоя на 10 февруари. Въпреки че моментът на обявяване на това решение беше доста неочакван – ръководителят на правителството току-що се беше върнал от срещата на върха на ЕС, където получи значителна подкрепа за действията си, включително реформите, – самата оставка не беше особена изненада за наблюдателите на молдовската политическа сцена.
Слуховете за планирани промени като премиер и ръководството на някои министерства циркулират в публичното пространство поне от ноември 2022 година. Насоки ПАС водена от неформалния лидер на тази политическа сила, президентът Мая Санду (като държавен глава, тя не може официално да принадлежи към никоя политическа партия), искаше да реши няколко належащи проблема с един замах, като назначи ново правителство.
Първата от тях беше незадоволителната ефективност на работата на кабинета на Хаврилица, която се прояви, наред с други неща, в сравнително бавния темп на реформите, който ПАС обеща да се реализира по време на предизборната кампания през 2021 г. Ставаше дума преди всичко за радикалната реформа на съдебната система. Молдовската съдебна система и прокуратурата се смятат за изключително корумпирани от населението на страната. Нещо повече, тези институции от години са стълб на олигархичната система и се използват от молдовските политици и бизнесмени за защита на финансовите им интереси и борба с опонентите. Въпреки че правителството на Гаврилиани, по-специално министър Серхий Литвиненко, отговарящ за реформирането на съдебната система, започна мащабни промени в този сектор (по-специално инициира програма за лустрация на съдиите), това не го спаси от грешки. Освен това гражданите все още не са усетили последиците от действията на правителството.
Заслужава да се отбележи, че самата Гаврилица смята тази критика от собствената си партия за неоснователна, като посочва, че успешното изпълнение на програмата ПАС се намеси (освен липсата на опит на младия правителствен екип) от обективните трудности, свързани с многобройните кризи, с които кабинетът му се сблъсква почти от самото си създаване. Това доведе до напрежение и породи разбираемо разочарование сред ръководителя на правителството. Вероятно когато, обявявайки оставката си, Гаврилица е заявила, че нейното „правителство е можело да издържи по-дълго, ако е имало същата подкрепа във вътрешен план, както в чужбина“, тя е имала предвид конкретно стопяването на подкрепата от ръководството на партията, по-специално от президента Санду.
Друга причина за смяната на правителството е пряко свързана с първата. Това е постоянен спад в рейтингите. ПАС през последните няколко месеца. Според съществуващите проучвания партията в момента може да разчита само на около 23% от гласовете. Това е много малко, като се има предвид, че само преди година и половина, на изборите през юли 2021 г., тя получи над 50% подкрепа. Още по-лошо: проруските партии – тоест Избирателният блок на комунистите и социалистите и партията „ШОР“ – заедно имат подкрепата на до 33% от избирателите, според едни и същи проучвания на общественото мнение. В някои проучвания Санду, който в продължение на много месеци оглавяваше рейтинга на общественото доверие, отстъпва на тази позиция от бившия социалист, а сега номинално проевропейски кмет на Кишинев Йон Чебан (Йон Чебан). В крайна сметка избирателите също не одобриха представянето на правителството. Приблизително 52% от молдовците оценяват правителството на Гаврилица по-зле от предишните кабинети, а само 20% казват, че то е по-добро от тях.
Оставката на предишния кабинет имаше за цел и да даде възможност за умел (т.е. без да ги превръща в изкупителни жертви) заместник на някои министри, които през последните месеци се превърнаха във все по-голяма имиджова тежест за ПАС. Сред тях е не само гореспоменатият министър на правосъдието, но и (свързан с много високо ниво на инфлация, надхвърлящо 30% през 2022 г.) министърът на финансите и най-вече министърът на инфраструктурата и регионалното развитие Андрей Спину (Андрей Спину). Именно той, наред с други неща, отговаряше за договорите за доставка на газ и електричество и затова молдовците недвусмислено го смятат за отговорен за радикалното увеличение на цените в енергийния сектор. Достатъчно е да се каже, че тарифите за газ са се повишили повече, отколкото в AIдесет пъти от октомври 2021 г. до октомври 2022 г.
Между другото, не става въпрос само за цените. Някои молдовци смятат, че той умишлено и заради корупцията е подписал договори, които са били неизгодни за гражданите (особено договорът с „Газпром“). Според проучването Watchdog.md, проведено през февруари 2023 г., 41% от населението на страната твърди, че Спина просто е била „ограбена от молдовците“. Тези твърдения изглеждат неоснователни и са по-скоро свързани с грешките, които Спину е допуснал при информирането на молдовската общественост за действията си. Липсата на прозрачност по такъв сложен въпрос като енергетиката накара много избиратели да смятат, че определени факти са скрити от тях, а властите се обогатяват от растящите цени на суровините и електроенергията. Самият Спину, като влиятелна фигура в ПАС, вече е назначен за генерален секретар на президентската администрация след оставката на Гаврилица, а следователно и на цялото правителство. Този жест имаше за цел, от една страна, да го компенсира за загубата на поста, да обясни защо няма да заеме министерския пост в следващото правителство, а от друга, да разсее всякакви спекулации, че ръководството на партията е недоволно от него и че е загубил доверието на Санду.
Безопасността на първо място
Към причините за смяната на правителството, описани по-горе, трябва да се добави още една. Това е желание да се адаптира системата на публичната администрация към предизвикателствата, пред които е изправена Молдова, особено към заплахите за сигурността на страната. Напоследък този въпрос стана от особено значение.
На 13 февруари президентът Санду изнесе реч, в която въз основа на материали, предоставени на Кишинев няколко дни по-рано от украинското разузнаване, тя обяви, че Русия планира да извърши държавен преврат в Молдова. Москва възнамерява да използва хора с военен опит, които в цивилни дрехи ще завземат някои държавни административни сгради и ще вземат заложници.
Сред тези, които ще участват в саботаж, според нея, ще бъдат граждани на Беларус, Сърбия и Черна гора, както и руснаци. Както обясни Санду, Русия се опита да дестабилизира ситуацията в Молдова през есента, но това беше предотвратено от местните специални служби. Президентът каза още, че саботьорите, които планираха да свалят сегашното правителство, разчитат на подкрепата на „вътрешни престъпни организации“, сред които тя назова гореспоменатата партия „ШОР“ и хора, свързани с избягалия олигарх Влад Плахотнюк.
Именно с оглед на заплахата от Русия, за която говори президентът, беше решено да се прехвърли ресорът на премиера Дорин Речан (Дорин Речан), чийто кабинет вече беше получил вот на доверие на 16 февруари, по-малко от седмица след оставката на правителството на Гаврилица. Речан, който доскоро беше съветник по сигурността на президента Санду и оглавяваше молдовското вътрешно министерство от 2012 до 2015 г., като малцина политици, приятелски настроени към ПАС (тъй като той не принадлежи към партията), е добре запознат с функционирането на правоприлагащите органи, полицията, разузнавателните служби и заплахите, пред които са изправени. Затова се надяваме, че назначаването му за ръководител на правителството не само ще подобри сигурността на страната, но и ще бъде ясен сигнал за гражданите, че сегашното правителство не пренебрегва потенциалната заплаха от Руската федерация.
От новия премиер, който се утвърди като ефективен администратор по време на мандата си като министър, се очаква и да осигури повишена ефективност и дисциплина в публичните институции, които от една страна трябва да ускорят реформите, а от друга, да демонстрират на разочарованите избиратели, че правителството контролира административния апарат и управлява страната с твърда ръка. Това е на свой ред, тъй като се надяваме ПАС, трябва да допринесе за нарастването на ниските рейтинги на партията.
Заплашена ли е Молдова от руска намеса?
Изявлението на Санду получи широк отзвук в световните медии. Не е изненадващо, че нейният подтекст в крайна сметка беше изключително сензационен. В действителност обаче нито думите на молдовския президент, нито докладите на украинското разузнаване разкриха нещо фундаментално ново. Подготовката на Русия за саботажни операции в Молдова се обсъжда повече от месец. Още през втората половина на 2022 г. разследващите журналисти откриха серия от проучвания, изготвени от анализатори, свързани с руските служби, в които те не само оценяват социално-политическата ситуация в Молдова, но и предлагат потенциални сценарии за действия, които Русия, с помощта на местни симпатизанти на Кремъл, може да предприеме, за да промени прозападното правителство в Кишинев с приятелско за Москва.
Всъщност не съобщенията за плановете на Русия за Молдова като такава заслужават специално внимание, а фактът, че водещите молдовски политици сега говорят за тях толкова открито. Доскоро, особено в първите месеци на войната, властите в Кишинев се опитваха да не коментират съобщенията за потенциална заплаха от Кремъл. Предупреждение от Киев, които дойдоха в Молдова, заглушени, надявайки се да избегнат конфронтация с Русия и ненужни вълнения в страната. В ПАС смяташе, че предвид ниския отбранителен потенциал на Молдова и крехкостта на административните й структури, единственото, на което наистина може да разчита, е неутралитетът, залегнал в конституцията. Доста бързо обаче стана ясно, че тази стратегия не носи никакви осезаеми ползи.
Руските политици все по-често и смело атакуват Молдова за всякакви признаци на съчувствие към Украйна или действия, свързани с процеса на европейска интеграция. Руските ракети, насочени към цели на украинска територия, също прелитат над страната все по-често, въпреки гореспоменатия неутралитет. В резултат на това от втората половина на 2022 г. в Молдова започна ясна промяна в реториката и политиката. Кишинев започна открито да говори за руската заплаха. Той също така увеличи разходите за отбрана и получи техническа подкрепа от съюзниците (през последните седмици, например, бронетранспортьори пристигнаха в Молдова. Пиранядарени от Германия).
Санду също така открито моли партньорите си да предоставят на Молдова системи за противовъздушна отбрана за борба с руските ракети, прелитащи над страната. Така че, въпреки че думите на президента за заплахата от руския пуч трябва да се приемат сериозно, в същото време те трябва да се разглеждат в контекста на промяна на парадигмата в молдовската политика спрямо Русия, която стана по-агресивна и смела.
Изявлението на Санду имаше за цел не само да информира обществеността за реалната руска заплаха, но и да привлече вниманието на Запада, фокусиран върху ситуацията в Украйна, към Молдова, която по всяко време може да стане жертва на руски саботаж.
Освен това тя имаше вътрешнополитическо измерение. Санду за пореден път ловко и разумно свърза поне част от опозицията с Русия, като същевременно посочи, че нейните (т.е. на опозицията) дейности могат не само да дестабилизират ситуацията в страната, но и да доведат до актове на открито насилие, включително насилствено превземане на административни сгради или вземане на заложници. Акцентът върху съществуването на реална заплаха от Русия служи и като извинение за необходимите, но критикувани от проруската опозиция и разглеждани от нея като антидемократични действия. ПАС за разширяване на правомощията на молдовските специални служби.
В същото време властите се готвят да отблъснат евентуални провокации. Именно поради тази причина, поне няколко пъти през последните дни, на хора, които могат да представляват дори потенциална заплаха за обществената безопасност, като поддръжници на сръбския Партизан, е отказано влизане в страната. Подобно събитие очевидно не беше нещо ново и придоби публичност в медиите главно поради контекста – както спортен, така и политически – свързан с предишното изказване на Санду за въвличането на сръбски граждани в потенциален пуч.
Миналата година граничните служби блокираха влизането в Молдова на повече от 200 руски граждани, произхождащи от Дагестан. Така че дори подобни действия да са били само „духащи студ“, сега те едва ли са изненадващи.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В кривото огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна изобретил на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъждаме историята, безизходицата в Минск
Оригиналното заглавие на статията: Mołdawia odpycha Rosję
