Сурогатът на историята отдавна и надеждно е заменил политиката и това е стратегически проблем на нашето време. Невъзможно е да съществуваш тук и сега, да правиш планове за бъдещето, когато всички познавателни ресурси са заети от въображаемо минало.
Отделно проявление на този проблем могат да се разглеждат опитите за свеждане на реалността до един от популярните исторически примери – с предварително подготвен набор от изводи. Още на този етап е ясно, че говорим за сурогат на анализа, освен това обикновено именно тези изводи всъщност са причина за всички тези когнитивни операции.
Специален случай са периодичните сравнения на сегашната ситуация в Украйна и ситуацията във Финландия през 1939-1940 година. Подобно сравнение добре илюстрира споменатия по-горе проблем: вместо да анализираме настоящата ситуация, ни се предлага визия за миналата ситуация. Освен това тази визия далеч не е професионална. Въпреки това, дори и да отговаря на стандартите на академичната история в по-голяма степен, все още става дума за две различни ситуации, които се разгръщат в различни контексти.
За да се сравнят правилно миналото и настоящето, е необходимо първо да има добра представа за двете реалности, т.е. вместо един анализ, да се направят три: 1) да се анализира Зимната война от 1939-1940 г. и нейния исторически контекст; 2) анализира мащабното нахлуване в Руската федерация в Украйна през 2022 г.; 3) Направете сравнение. Три аналитични операции – вместо една. В противен случай просто ще сведем една фантазия до друга, което обикновено се случва. Първо, пренасяме идеите си за реалността в миналото, а след това със собствените си идеи за реалността и сравняваме… И стигаме до априори положени заключения.
В случая с гореспоменатото сравнение ни се предлагат следните изводи: териториалните отстъпки на агресора могат да бъдат ключът към дълъг и траен мир. При тези заключения образът на миналото се коригира.
Единственият проблем е, че миналото не е модерна политика, хвърлена назад, то е съществувало преди да започнем да си го представяме. Фантазиите за Финландия през 1939-1940 г. в този дух се разбиват доста лесно:
1. Преди началото на Зимната война Финландия се придържаше към политиката на неутралитет, не искаше да отиде нито в съюз със СССР, нито в съюз с Германия. Именно СССР оказва натиск върху Финландия да я принуди да наруши неутралитета си под формата на военно сътрудничество с нея и предоставяне на територия за военни бази. СССР не отговаря на първоначалния неутрален и буферен статут на Финландия.
2. Финландия е отбелязана в Тайния протокол на пакта Молотов-Рибентроп като зона на интереси на СССР. Всички останали страни и територии, маркирани по този начин, стават част от СССР в резултат на ултиматуми от негова страна (с разяснения на по-късния договор за приятелство и граница). По-специално, балтийските държави, които се съгласиха с условията на ултиматума, дадоха разрешение за преминаване на съветските войски и разполагането на военни бази на собствената си територия, в крайна сметка загубиха собствената си независимост. Провокацията на финландската граница (така нареченият инцидент в Майнил) и съветският ултиматум към Финландия се състояха след (!) подписването на пакта.
3. В деня след обявяването на войната на съветска територия е създадено марионетно правителство на Финландската демократична република. Защо ще бъде създадена, ако целта на войната е само териториални отстъпки, е риторичен въпрос. Освен това остава въпросът колко време всъщност отнема организирането на такова правителство. С тогавашното развитие на комуникацията и комуникацията, не няколко часа или дори дни. В същото време, на базата на части на Червената армия, започна формирането на въоръжените сили на марионетната държава.
4. В стремежа си да запази мира финландското правителство се съгласи на редица териториални отстъпки и да продължи преговорите. Това не спря войната. Напомням ви, че изпълнението на условията на съветските ултиматуми в пълна степен доведе до загуба на независимостта на трите балтийски страни, така че можем да кажем, че финландското правителство беше готово за максимални отстъпки, които не биха означавали загуба на държавност. Това в крайна сметка слага край на войната, въпреки че може и да не е започнала, защото Финландия демонстрира готовност за подобни отстъпки преди началото на инвазията.
Ако войната е започнала въпреки факта (!), че финландската страна е готова да изпълни редица съветски искания (които в крайна сметка е изпълнила), тогава причината за началото на войната трябва да се търси другаде – а не в нежеланието да се правят отстъпки. Ако Финландия е запазила строг неутралитет от самото начало, тогава ние също не можем да считаме неутралитета за условие, което гарантира мира. Съответно, създаването първо на марионетното правителство на FDR, а след края на войната KFRSR (Карело-финландската съветска социалистическа република) е изхвърлено на доказателства за желанието да се завземе цяла Финландия. Да не говорим за включването на Финландия в „зоната на интерес“ на СССР в тайния протокол към пакта Молотов-Рибентроп.
5. И това желание остана неудовлетворено именно заради отчаяните и изключително успешнисъпротивата на финландците, както и поради, макар и ограничена, но доставката на оръжие от Англия и Франция (които самите по това време са във война с Германия). На първо място, говорим за самолети, които направиха възможно донякъде компенсиране на съветското въздушно превъзходство.
6. Самият СССР по това време не можеше да си позволи дългосрочна война по различни причини. В идеите на съветското ръководство следващата световна война трябваше да бъде подобна на предишната: войната на Шанцев с бавното напредване на фронта, борбата за изчерпване на икономиките. Предстоящото поражение на Франция се оказва пълна изненада за тях, принуждавайки ги да преосмислят плановете си. Това поражение отвори потенциална заплаха, че Германия ще може да атакува раздиран от войната СССР. Освен това многобройни свидетелства сочат, че началото на войната с Финландия е било планирано за по-ранна дата, както и нейното окончателно – поражението на финландската армия.
7. След териториални отстъпки от Финландия СССР не се отказа от идеята за пълно анексиране на тази страна. Тъй като до юли 1941 г. Третият райх и СССР всъщност са съюзници, те не се оттеглят от преговорния процес, по-специално по отношение на степента на възможно участие на СССР в конфликта с Великобритания. Едно от условията за укрепване и формализиране на алианса, съветската страна нарича пълното анексиране на Финландия (съчетано с редица други изисквания, като контрол над Босфора и Дарданелите, Иран, България и др.). Очевидно тези искания не бяха удовлетворени от Райха, който по това време беше много разочарован от военния потенциал на СССР.
Така че, нека отбележим, че мирът с Финландия в замяна на териториални отстъпки стана възможен поради комбинация от два фактора: отчаяна съпротива на въоръжените сили на Финландия и неблагоприятни международни обстоятелства за СССР.
Начинът, по който Финландия се оттегли от Втората световна война, също направи по-нататъшната агресия невъзможна. Първо, от 1944 г. Финландия все още контролира границата от 1940 г. и съответните й укрепления. Второ, страната не капитулира, а се премества в лагера на съюзниците, нейната относителна независимост на този етап е гарантирана от Великобритания и САЩ.
След края на войната в СССР нещата бяха по-важни на континента (Полша, Източна Германия, Югославия, Гърция, Австрия и т.н.) и извън него (Китай, Корея), би било повече от неразумно да се рискува неутралният статут на Финландия и други скандинавски страни, особено предвид факта, че САЩ вече имаха атомна бомба. Когато бомбата се появи в СССР, започна ерата на Студената война и ядреното възпиране. Въпреки това, 16-та Карело-финландска социалистическа република в рамките на СССР съществува до 1956 година. Едва след смъртта на Сталин неговата политика на съветска експанзия и възстановяване на постимперското пространство е ревизирана.
Тоест, за да обобщим, говорим за редица уникални исторически обстоятелства, благоприятни за Финландия.
Сега да се върнем към сегашната ситуация. Мирът в Украйна с Русия на Путин, подобен на мира от 1940 г. с Финландия, можеше да си представим, ако Китай беше обявил претенциите си на територията към Урал (както някога направи Германия) и вече беше успял да се справи с основния си съперник САЩ (като Германия и Франция). Тъй като това развитие изглежда повече от фантастично, позоваванията на примера на Финландия в контекста на евентуален надежден мир в замяна на териториални услуги в рамките на съществуващия конфликт са поне наивни и исторически неоснователни.
Стремежът към мир е благороден. Но тя трябва да се корени в реалността, а не в добри пожелания и абстрактни фрази. Анализът на тази реалност от своя страна не бива да се заменя с историческа аналогия, която освен това може да бъде и невярна поради липсата на дълбоко познаване на събитието и неговия исторически контекст.
Колко разрушително може да бъде благородното желание за мир без желанието да се познае реалността, а вместо това с опити всичко да се сведе до някакво въображаемо минало – виждаме в примера как страхът от нова световна война подтикна правителствата на много европейски държави да направят отстъпки на Хитлер в рамките на „политиката на умиротворяване“. Принципът на самоизпълняващото се пророчество илюстрира добре как лидерите на тези страни, поради страх от нова световна война, направиха всичко необходимо, за да я направят неизбежна.
Накрая бих искал да споделя с читателите текста на съветска песен, посветена на войната с Финландия. Този текст съдържа указания за валидността на редица от горните съображения. Например, последните две строфи от втория стих показват или че войната е била планирана по-рано, или че СССР се е подготвял за втората фаза на войната през есента на една от следващите години. Предлагам ви да оцените текста и по свое усмотрение да решите за какво е песента – за анексирането на Финландия или за мира в замяна на териториални отстъпки:
Сосняк по склоновете на кудрявця
Гранична щадяща перспектива.
Приеми ни, Суома-красавице,
В озереле на визионерския озор!
Lomyat танкове широки просеци,
Samolyoty кръг в oblakhi,
Ниско слънце през есента
Запалва се на щикове.
Мы привыкли брататься с победами
И те ще ни наранят с диария в битка
По пътища, които изглеждат мъртви,
Желая ви моята слава.
Много лъжи през тази година са обърнати,
Това ще обърка финландския народ.
Отворете сега ние сме перфектни
Половинки от широки порти!
Ni shutam, ni pisakam yurodym
Повече от сърцата ви няма да бъдат натъжени.
Вашето семейство е било женено повече от веднъж –
Идваме да го върнем.
Ние идваме да ви помогнем радост,
Платете с елегантен за визията.
Приеми ни, Суома-красавице,
В озереле на визионерския озор!
