На 18 април 2022 г. влак се втурна към жп гарата в Лвов. Той закъсня с няколко минути и потегли, след като ракета удари бензиностанцията, която се намира над железопътната линия на Клепарив. Веднага след удара останалите влакове са задържани на входа на Лвов.
Тогава руснаците убиха седем души, четирима от които бяха служители на бензиностанцията, и раниха още 11. Няколко стаи на бензиностанцията бяха унищожени от ракета към земята, прозорци летяха в околните сгради. Собственикът на бензиностанцията Роман Стелмашчук, когато пристигнал на работа, видял руини, пожар и тела. Попитахме го как почти година след трагедията възстановява бизнеса и търси ресурси, за да спаси станцията.
„Имаше много бежанци на бензиностанцията“
На гарата, която е на улицата. 154-годишният Шевченко ремонтира автомобили, продава резервни части и гуми от 2010 г. насам. След 24 февруари 2022 г. работата тук спря само за два дни. Роман Стелмашчук бил в чужбина и когато научил за войната, веднага се прибрал у дома.
„Те бяха изненадани, защото всички си тръгваха, а аз дойдох в Лвов на 26 февруари. Чух сирени, видях какво се случва на гарата. На бензиностанцията, въпреки че беше почивен ден, имаше много бежанци, колите на всички бяха претоварени. Докато идваха тук от изток, център или юг от страната, колите се развалиха“, спомня си Роман.
Собственик на бензиностанция Роман Стелмашчук ()
Работниците на бензиностанциите ремонтираха автомобили със средствата, с които разполагаха, тъй като доставчиците не работеха. Впоследствие доброволци започнаха да вземат автомобили от чужбина, които веднага се нуждаеха от ремонт, защото за броени дни трябваше да бъдат отпред. Имаше моменти, в които 5-6 автомобила бяха ремонтирани едновременно.
„Те събраха това, което можеха да съберат“
На 18 април около 8:30 часа сутринта Роман отивал на работа. Извикаха го: „На бензиностанцията пристига ракета, всичко гори“. Той избяга от къщата.
Ракетата е ударила района, където са стояли автомобилите. Служителите на бензиностанциите започнаха работния ден. Някой спря и хвана експлозии на портата на гарата.
Когато мъжът пристигнал на мястото, всичко наоколо горяло. Вече имаше пожарникари, полицаи и държавни служители. Някой дръпна маркуча, изгаси огъня. Хората веднага открили телата на три момчета, които починали.
„Видях нечий крак. Това е като филм на ужасите. Един човек бил претърсен по-дълго: намерили части от тялото сред руините. Той е бил в самия епицентър на експлозията, ракетата се е взривила на максимум два метра близо до него. Фрагменти от тялото са открити в съседни райони. Те събираха това, което можеха да съберат“, казва Роман.
Мъжът прекрачи стъклото, разпръсна настилка. Той видял работници, разпръснати под коли в взривна вълна. Едно от момчетата по чудо имаше само няколко драскотини, две бяха в тежко състояние.
„Не знаехме дали можем да спасим един от тях. Клиентът ни, който се оказа военен, го видя под портата, натовари го в кола и го откара в болница за линейки в Тополна. Ако все още чакахте линейка, дори не знам… Лекарите се чудеха кой може да го вземе толкова много. Войникът бързо напуснал територията под ескорта на полицията, след 4-5 минути пристигнал в болницата. Мъжът е бил спасен едновременно от шест бригади“, казва предприемачът.
Друг мъж с тежки наранявания е бил много близо до експлозията. Преоблякъл се, подготвен за работния ден, излязъл в двора и видял летяща ракета. Щом успял да падне на земята и да покрие главата си с ръце, върху него започнали да се изливат фрагменти от конструкцията. Сега всичко е наред с него, той продължава да работи.
„Един от работниците, които оцеляха тогава, не работи. След преживяването той започнал да се страхува от безпокойството. Дълго време не го уволнявахме, чакахме, може би щеше да успее да се върне, но не можа да се адаптира. Казва, че когато чуе тревога, изпада в паника, а у дома, в село близо до Жовква, е по-спокоен“, разказва Роман.
Сервиз след обстрел (снимка Bihus.Info)
На помощ веднага се притекоха редовни клиенти на станцията. Те поискали данни от семействата на жертвите, за да помогнат финансово, изпратили пари в бензиностанцията. Някои мъже решиха да защитят станцията от мародери през нощта, тъй като на територията не остана дори ограда.
„Те пристигнаха, когато отидохме на параста и залатаОтидох да охранявам бензиностанцията за през нощта. През първата нощ пожарникарите дори отново били повикани, защото всичко тлеело. Бяхме много чувствителни“, казва Роман.
Някои клиенти не смееха да влязат в станцията, защото познаваха мъртвите. Някой дойде с лампи и цветя.
Стая, която е напълно възстановена ()
„Работихме без прозорци, но се опитахме да спасим работни места“
След погребението и девет дни след тях работещите в бензиностанцията продължили да ходят на работа, но да демонтират руините и огъня. Те извадиха 29 тридесет кубични коли от някогашните стени, коли и гуми. Лвовският строителен институт извърши проверка и установи, че сградата е разрушена със 79% и трябва да бъде демонтирана.
„И тогава всичко е пролет и лято, прах и сажди. Стаята, в която седим сега, я нямаше. Тук нямаше нищо. През май и юни демонтирахме всичко, а в края на юли започнахме да възстановяваме“, спомня си Роман.
Продължават строителните работи на територията на бензиностанцията ()
На територията на бензиностанцията са изгорели и 7 автомобила, повредени са 36. Новите гуми изгоряха, но тези, които клиентите оставиха за сезонно съхранение, оцеляха след ракетния удар. Роман казва, че някои са били предпазливи дали да си купят нови летни гуми и са се чудили дали са оцелели.
„Това е огромна загуба. По принцип правехме всичко сами. Продадохме няколко автомобила. Дъщеря ми също продаде колата. Като цяло те продадоха всичко, което беше възможно за събиране на максималната сума. Общинският съвет помогна финансово – отпуснаха 1 милион 300 хиляди Аха“, казва Роман.
След ракетния удар сервизът започнал да ремонтира автомобила в сградата, където е запазено оборудването, но нямало прозорци и врати. Спечелените работници се разделят помежду си. Мъжът подчертава, че за него е било важно да спаси работни места, така че станцията е била уплътнена, повдигачите са били пренаредени. Не беше толкова удобно за служителите и клиентите, но беше възможност да работят и да оцелеят в кризата.
„Те бързо издигнаха сгради, подготвени за падането. Исках да задържа хората. Той обеща на работниците да възстанови с всички сили, обеща добри работни места. Разбира се, не след седмица, месец, шест месеца, а в бъдеще. Две кутии могат да функционират. Изобщо не взех пари за себе си“, казва Роман.
Няма достатъчно пари за възстановяване на бизнеса ()
„По някаква причина не ни вземат предвид в правителствените програми“
Според мъжа, сега той е изчерпал личните си ресурси, на бензиностанцията няма достатъчно оборотни средства. Предприемачът се опита да получи държавни заеми, за които беше необходимо да депозира помещения под гаранция, но те не искат да приемат сградите, които бяха издигнати на мястото на ракетния удар.
„Обърнахме се към LRSA и все още чакаме отговор. Може би ще отидат да се срещнат с нас. Кандидатстваме за грантове, но засега без резултат. Търсим начини да завършим всичко. Много е трудно. Не искам да спирам бензиностанцията, търсим помощ. Факт е, че по грантове и правителствени програми голяма част от помощта отива за преместени бизнеси. Но ние в района на Лвов бяхме тук сами, които страдахме от обстрел. По някаква причина не сме взети предвид в тези програми“, казва предприемачът.
Според Роман днес бензиностанцията работи на 70% от начина, по който е била преди войната, но не при същите условия, както преди. Сега на гарата е вкаран покрив в помещението, където ще бъде пусната ремонтната част, прозорците са вкарани. Там имате нужда от скъпо оборудване. Предприемачът казва, че ако всичко се получи, тогава ще се появят 7-8 допълнителни работни места.
Бензиностанцията отново приема клиенти от май ()
Когато се чуе въздушна аларма, работниците отиват в приют, който не е далеч от бензиностанцията. Там слизат и хора от съседни предприятия и местни жители. Роман казва, че е невъзможно да се поемат рискове, още повече, след опита и всички последствия.
Мъж гледа голяма карта в Украйна, която виси на стената на кабинета му.
„Знаех със сигурност, че ще възстановя всичко. Нямаше дори мисъл, която да може да бъде спряна. Не можеш да се обезсърчиш, защото Украйна така или иначе е и ще бъде. Никой няма да ни сплаши дори с аларми и ракетни удари. Трябва да работим. Украйна беше и ще бъде в същата форма, както на тази карта“, убеден е Роман.
