Редовните членове на Кремъл се преструват, че решението на Международния наказателен съд да издаде заповед за ареста на руския лидер Владимир Путин изобщо не ги засяга. Че това е пълна формалност, дреболия, която няма да ги засегне по никакъв начин и няма да повлияе на по-нататъшните действия. „Виждаме толкова много открито враждебни прояви както срещу нашата страна, така и срещу нашия президент в света. Ако всяко от тези враждебни прояви бъде взето присърце, нищо добро няма да излезе от него. Затова се отнасяме към това спокойно, внимателно го записваме“, увери говорителят на Кремъл Владимир Песков.
Всъщност това не е нищо повече от опит да се оплаква добра мина за лоша игра. Заповедта за ареста на Путин е изключително сериозно нещо, някъде на нивото на „санкциите от ада“, наложени срещу Русия от западния свят. А лично за шефа на Кремъл тази призовка до Хагския трибунал е дори много по-болезнена от всички други наказателни ограничения. Нека се опитаме да разберем защо това е така.
Така на 17 март Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на руския диктатор Путин, който е заподозрян в извършване на военни престъпления в Украйна. Издадена е и заповед за ареста на така наречената детска омбудсманка на Русия Мария Лвова-Белова. И двамата са обвинени във военни престъпления. Засега говорим само за незаконно депортиране на украински деца от окупираните територии. „Има основание да се смята, че г-н Путин носи индивидуална наказателна отговорност за гореспоменатите престъпления, за извършване на деяния пряко, заедно с други лица и/или чрез други лица … и за това, че не са наблюдавали правилно цивилните и военните подчинени, извършили тези деяния“, се казва в изявление на МНС.
Преди това издаването на международна заповед за арест на Путин се смяташе за нещо като ненаучна фантастика. Въпреки всичките си кървави престъпления, той остава недосегаем като лидер на една от предполагаемите суперсили.
Следователно ситуацията се промени драстично. В момента 123-те страни по света, които са подписали и ратифицирали Римския статут, са задължени, веднага щом Путин ги посети, да го арестуват и да го предадат на МНС.
Ясно е, че руският диктатор не е толкова глупав, че да идва в такива страни. Но във всеки случай това означава, че в цивилизования свят най-накрая става персона нон грата.
И тук не бива да се изразява скептицизъм, че, казват те, нещо подобно вече се е случило преди девет години, след анексирането на Крим и нахлуването в Донбас. Тогава Путин наистина в началото се твърди, че е бил притиснат малко от изолацията: изгонен от Г8, отмени срещи с него, игнориран на срещата на върха Г-20 в австралийския Бризбейн. Много скоро обаче изолацията на „кървавия диктатор“ се разсея като утринна мъгла. Прегръдки-целувки, посещения-преговори, „Северен поток 2“, Валдай, Мюнхен, Давос и т.н. започнаха отново. А през 2018 г. тогавашният австрийски външен министър Карин Кнайсъл дори покани Путин на сватбата си и дори валс с него пред камерите. Присъстващите радостно поздравиха Путин, пляскаха с него. И той, докоснат от такова внимание, беше на седмото небе с удоволствие. Сякаш не е имало нито една агресия срещу суверенна държава и агресия, която през всичките тези години да не е спирала.
Сегашната ситуация обаче е значително по-различна. Путин е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, а те нямат давност. Нещо повече, „случаят с децата“ е само началото, следван от случаите на още по-тежки престъпления.
Не танцувайте повече на Путин на австрийски сватби, не се наслаждавайте на курортите на Монако, музеите в Париж, публиката на папата във Ватикана. И обичаше всичко толкова много, беше толкова щастлив от световно признание, допускане до кръга на глобалните играчи. Сега той се е превърнал не само в не-посещение, дори споменаванията за присъствието му се опитват да гравират отвсякъде по света.
Илюстративен в този контекст е примерът с баварското село Аинг. Путин посети това живописно място, придружен от тогавашния баварски премиер Едмунд Щайбер, още през 2006 година. Радостните баварци поздравиха руския гост, танцуваха пред него, пееха му баварски йодл, почерпиха го с печени колбаси, внимателно приготвени от местни глигани. А Путин, в знак на благодарност, остави посланието си в „Златната книга“ на почетните гости на Аинг. Така че никой друг няма да може да види това съобщение: то е покрито с рисунка на украинско дете. Снимка за войната, за престъпленията на режима на Путин. Така че дори в далечно баварско село да си спомнят, че няма прошка за него. Интересен момент: по-рано селото нямаше собствена „Златна книга“, то беше създадено специално за посещението на Путин. Това е иронията на съдбата.
И все пак заличаването на следите на Путин по света все още е най-малкият проблем за руския лидер. Вторият, много по-сериозен проблем ще бъде вече споменатата забрана за посещение на 123 страни по света. Третият проблем е неагресията на Путин сред политиците от цивилизацията.на света. Е, кой сега иска да си изцапа ръцете срещу международно признат престъпник.
Четвъртият проблем, причинен от заповедта на МНС, се отнася до вътрешните работи на Русия. Досега представители на руския елит, дори от вътрешния кръг на Путин, бяха твърдо убедени, че руският президент е недосегаем човек в света, че никой няма да посмее да му наложи санкции, камо ли да започне наказателно производство. Така че за тях тази заповед дойде като невероятен шок. Те все още не знаят как да се справят с него.
Спомняте ли си колко странни бяха санкционните списъци от 2014 г.? По някаква причина първите, които стигнаха до тях, бяха „обикновени“ изпълнители, пряко свързани с конкретни престъпни деяния. На практика не се стигна до „голямата риба“, т.е. до онези, които инициираха всичко това, които даваха заповеди.
Заповедта от Хага обърна всичко с главата надолу. Или по-скоро обратното: той отново изправи обърнатия ход на нещата на крака. Така наказанията започнаха от главата и постепенно ще се придвижат към земята.
Така че, някои вече няма да се отдръпват от Путин, те ще трябва да отидат на дъното с лидера си. Но мнозина ще искат бавно да пълзят. В крайна сметка тя вече започва да изпълзява. Защото колкото по-далеч успеете да се оттеглите, толкова по-вероятно е да избягате от Хага.
Ясно е, че не всяка страна ще се осмели да арестува лидера на „Горна Волта с ядрени ракети“, защото можете да получите тези ракети на главата си. Но е лесно да се оковаш в окови и да предадеш някой по-малък на МКС.
Засега само изглежда, че антуражът на Путин никога няма да предаде своя главатар, да се бори за него до последно. Нека да разгледаме прецедентите от най-новата история. Нека си припомним как Слободан Милошевич беше предаден от антуража си през 2001 година. Той също дълго време се смяташе за неуязвим, но конфронтацията на Косово с НАТО го лиши от авторитет и лостове за влияние. Така мъжът е починал в затвора на Хагския трибунал. Или либийският диктатор Муамар Кадафи. Той също смятал себе си за бог на Земята, бил убеден, че околната среда ще му бъде вярна до такава степен. И в крайна сметка същата среда уби лидера си по изключително жесток начин. Същото беше и със Саддам Хюсеин, Пол Пот, Бенито Мусолини и др.
Путин става все по-токсичен. И колкото по-близо сте до него, толкова повече се отравяте от неговата токсичност. Затова има много смисъл хората от руския политически елит да се отърват от този проблем възможно най-скоро.
