Има редица причини, поради които преговорите между Киев и Москва за прекратяване на войната няма да успеят или изобщо няма да се случат – камо ли да осигурят траен мир. Основната е фундаменталната конфронтация между украинската и руската конституции.
Неотдавнашното незаконно анексиране от Русия на четири територии в Югоизточв Украйна, а именно Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, представлява огромно предизвикателство. Това изостря проблема, който вече възникна след също толкова скандалното военно завземане и незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия преди почти девет години.
В случай на хипотетични преговори двете страни ще трябва не само да обсъдят редица политически въпроси помежду си, но и да разрешат фундаментален правен спор. Русия не само нарушава международното право в продължение на почти десетилетие по начин, който преди това беше невъобразим. Анексирането на Москва също радикално промени руското вътрешно законодателство. Например, украинската и руската конституции ясно определят едни и същи територии в Източна и Южв Украйна, включително Крим.
Владимир Путин и Владимир Зеленски като президенти на техните държави освен това се считат от своите народи за „гаранти“ на техните конституции и са длъжни да ги спазват. Дори ако единият от тях или и двамата биха искали да сключат някакъв териториален компромис, основните закони на двете им държави изрично им забраняват да го правят. Това означава, че едната или и двете конституции трябва да бъдат изменени, преди да се проведат каквито и да било съществени мирни преговори. Това обаче ще изисква значително мнозинство от гласовете в съответния парламент. Това е най-малкото трудно в случая с Русия на Путин и нереалистично в случая с Украйна.
Кримски прецедент
Този правен проблем съществува от 18 март 2014 г., когато Руската федерация официално анексира Кримския полуостров. Анексията беше официално призната само от няколко държави, но Москва представи на света невероятно обяснение за нарушаването на международното право в Черно море през 2014 година. Сред другите съмнителни твърдения Кремъл заяви, че този възмутителен акт е оправдан от историята на Крим по време на царската и съветската империи.
Кремълският разказ беше ориентир при избора само на онези исторически факти, които съответстват на тезисите, хвърлени отгоре. Много правителства по света биха могли – а някои от тях – да представят подобни иредентистки разкази, отнасящи се до конкретен исторически епизод. Те могат също така да предявяват претенции към определени територии, които някога са принадлежали на тяхната страна, а сега – в резултат на предполагаема историческа несправедливост – са част от други държави.
Въпреки историческата съмнителност и политическа експлозивност на руската реторика през 2014 г., неофициално много политици и дипломати, както и някои експерти по света, сбъркаха кримската басня с чиста монета. И това е въпреки истинската история на Крим и опустошителното въздействие на признаването на руския разказ върху стабилността на световния ред. Имплицитното признаване на претенциите на Москва към полуострова от много неруски наблюдатели – дори на Запад – беше една от причините, поради които международните санкции в отговор на извънредните действия на Русия през февруари-март 2014 г. бяха или твърде меки, или напълно отсъстващи.
Доскоро въпросът за Крим вероятно беше един от онези, чието решение можеше или да бъде отложено за далечното бъдеще, или по някакъв начин частично решено в съответствие с предпочитанията на Москва. Последното може да стане например чрез временна международна администрация на полуострова или чрез по-нататъшно укрепване на вече голямата автономия на Автономна република Крим като част от Украйна. Въпреки това, тъй като Русия анексира още четири украински територии през септември 2022 г., изглежда, че този вариант вече не е актуален.
Нова безизходица
Проблемът е не само и не толкова, че аргументите на Кремъл по отношение на неотдавнашното второ анексиране на южните и източните територии в Украйна са още по-пресилени от аргументите за анексирането на Крим през 2014 г. Факт е, че по-рано полуотвореният въпрос за полуострова сега се превърна в много по-фундаментален и териториално по-широк въпрос за идентичността, целостта и бъдещето в Украйна като цяло. Кримският проблем сега е неразделна част от по-широкия въпрос за правото на съществуване на член-основател на ООН (Украинската съветска социалистическа република беше член на ООН от 1945 до 1991 г.). В резултат на това много повече хора и страни по света сега подкрепят пълното преразглеждане на незаконната експанзия на Русия на запад в съответствие с желанията в Украйна.
Освен това решенията на Москва за анексиране през септември 2022 г. и съответният преработен Основен закон на Русия директно заявяват претенции към украинските територии, че Русия изобщо няма контрол. Тези територии са под контрола на Киев, а не на Москва. Всъщност нито един от четирите наскоро анексирани украински региона все още не е напълно окупиран от руските войски. Това любопитно противоречи на новото самоопределение на руската държава и е нарушение на руската конституция, която въвежда тези територии в официалната територия на Руската федерация.
От формална гледна точка Русия се превърна в това, което политолозите и международните дипломати наричат Неуспешно състояние. До 2022 г. Москва беше заета да подкопава суверенитета и целостта на други държави, като Молдова, Грузия и Украйна, с военни и невоенни средства. Сега самата Руска федерация – според собствената си конституция – е държава, която не контролира напълно своите граници и територии. Това е не само трудна политическа ситуация за Кремъл, както във вътрешен, така и в международен план. Той също така създава странна правна основа за преговори между Киев и Москва.
Без изменение на руската конституция Путин или друг руски президент не само няма да има правомощия да връща украинските територии, които сега се контролират от Москва, под контрола на Киев. Руската конституция изглежда гласи, че главата на руската държава трябва да се стреми да окупира украинските територии. Официалният руски представител на преговорите ще бъде законово задължен да настоява Киев да отстъпи част от украинската територия на Москва – за да приведе текста на руската конституция в съответствие с политическите реалности на място.
Някои може да си помислят, че очевидният абсурд на такъв дипломатически констаблет е достатъчен, за да го отхвърли без колебание. Руският президент или друг преговарящ обаче рискува да бъде обвинен в държавна измяна, ако предложи нарушение на руската конституция, съгласи се с това или се поддаде на натиск. Същото се отнася и за всеки украински президент или друг преговарящ, който също е задължен съгласно своята Конституция да се стреми към бързо възстановяване на пълната териториална цялост и политически суверенитет в Украйна.
Тази безизходица е причина за липсата на сериозни преговори между Украйна и Русия за Крим в продължение на почти девет години. За разлика от днес, Киев и Москва интензивно преговаряха помежду си от лятото на 2014 г. до началото на 2022 г., по-специално в рамките на Минската тристранна контактна група и нормандския формат. Въпреки това, тъй като въпросът за статута на Черноморския полуостров се превърна в игра с нулев резултат между Москва и Киев след официалното му анексиране от Русия, въпросът за Крим не беше на дневен ред. От септември 2022 г. Москва провокира същата преговорна блокада на четири региона в Югоизточв Украйна.
Бъдещето е под въпрос
Много наблюдатели смятат, че постигането на примирие между Москва и Киев зависи от политическата воля на няколко политици, като президентите на Русия, Украйна, САЩ, Франция или ръководителя на Европейската комисия и др. Това мнение пренебрегва факта, че промените в Конституцията на Русия през 2014 и 2022 г. по отношение на официалната територия на Руската федерация създадоха структурни пречки пред продуктивните мирни преговори с Украйна. Следователно широко разпространеното предположение, че по-добри или поне други политически действия и дипломатически усилия от страна на Запада и Киев ще бъдат достатъчни за постигане на дългосрочно споразумение с Москва, е наивно.
Конституционната безизходица не е единствената пречка за конструктивните преговори. Това обаче е достатъчно, за да бъдем скептични относно възможността за дългосрочно, невоенно решение на настоящия конфликт. Такъв край на сегашната война би бил възможен – при условие, че Русия продължава да бъде непреклонна – само ако Украйна преразгледа собствената си конституция.
Това не само – освен факта, че е малко вероятно – би било неприемливо за повечето украинци. Това би поставило под въпрос и бъдещата стабилност и съществуващите граници на други държави. Сегашните им територии, в съответствие със стратегията на Москва от 2014 г., също могат да бъдат анексирани от съседите им чрез военна намеса и политическо анексиране.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В кривото огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна изобретил на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъждаме историята, безизходицата в Минск
Оригиналното заглавие на статията: Konstytucja Rosji uniemożliwia przerwanie agresji na Ukrainę
