Преди около седмица дневният брой на загубите на руската армия не в театъра на операциите на „специалната военна операция“ започна да расте. Два пъти, на 6 и 10 февруари, украинските отбранителни сили унищожиха повече от хиляда окупатори. Възникна естествен въпрос – къде и какво се случи, каква е причината?
Отговорът на първите два въпроса се появи след няколко дни, както от различни източници, както украински, така и руски, по-специално известният антагонист на Министерството на отбраната на Руската федерация Игор Гиркин (Стрелков) говори за това. Руските части претърпяха съкрушително поражение близо до Вухледар. Тази операция, която вече беше наречена „Вухледарската катастрофа“ в Русия, все още ще бъде анализирана подробно и оценена от военните историци на бъдещето, но ще отбележим само факта на успешното противодействие на украинските войски, които всъщност унищожиха в тази посока цялата 155-а отделна бригада на руските морски пехотинци, прехвърлена в Донецка област от Далечния изток. Така става – вместо да защитават отдавна откраднатите (част от Курилските острови, които всъщност са Северните територии на Япония), те се изтеглят за нова и плащат.
Но сега не говорим за междуконтинентално пътуване до концерт в Кобзон, както иронично обичат да наричат ликвидацията на окупаторите в украинското информационно пространство. Друго важно нещо в тази ситуация е, че такива големи загуби на руски войски край Вухледар не на последно място са причинени от действията на самите руснаци, или по-скоро от военното командване на окупационните сили.
От наличната по това време информация можем да заключим, че подразделения на руската армия във Вухледарско направление просто са били атакувани от Силите за отбрана в Украйна, превръщайки се в реално живи цели в това гигантско естествено стрелбище. Същият Гиркин твърди, че украинците в „катастрофата във Вухледар“ изобщо не са претърпели никакви загуби. Вярването на Гиркин за дума, зловещо нещо, не си струва, но можете да опитате да изчислите съотношението на възможните загуби.
През януари, според Генералния щаб на въоръжените сили в Украйна, са загинали приблизително 22 хиляди руски войници. Това са около 700 на ден. Руското министерство на отбраната твърди, че загубите на отбранителните сили в Украйна през януари възлизат на повече от 6500 – т.е. около 200 на ден. Това е, ако вярвате на руснаците. Всъщност, като се има предвид как Кремъл обича да преувеличава неуспехите на други хора (и да омаловажава своите собствени), загубите на украинската армия вероятно възлизат на не повече от 50-70 смъртни случая на ден. Така че виждаме съотношение около 1:10. Между другото, в средата на януари Алексей Резников каза за същото.
През февруари броят на убитите руснаци се увеличи – и вече е повече от 800 „две стотни“ на ден. Ако вземем предвид удобните позиции на украинските войски в района на Вухледар, както заяви същият Гиркин (който няма причина да хвали врага), съотношението на загубите на украинската и руската армия може да достигне наистина катастрофални показатели, където 1:20 все още ще изглежда като много добър резултат за агресора. Наистина, руснаците са рядък случай, но е факт, че те казват чистата истина, наричайки опита за нападение срещу този малък град в Донбас „катастрофа на Вухледар“. Дори за тях, за методите им на водене на война, подобни загуби са нещо извън техните граници. И така, каква е причината тук?
За да направим това, ще се върнем към началото на 2023 г. и ще си спомним, че на 11 януари министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу назначи началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, армейски генерал Валерий Герасимов, командир на окупационния контингент на руската армия в Украйна. Същият Герасимов, който според източници е разработил или поне ръководил разработването на план за пълномащабна инвазия в Украйна, е стартирал на 24 февруари миналата година.
Спомнете си тези бурни събития. Една от характерните черти на февруарско-мартенските битки е унищожаването на голям брой руска военна техника (и съответно жива сила), която се движи в колони по пътищата. По това време много окупационни части се превърнаха в истинска мишена за украинските защитници. Спомнете си мартенската битка в Скибин, когато бяха унищожени няколко полка от 90-а танкова дивизия на Руската федерация. Нима тези пролетни събития в предградията на Киев не приличат на сегашната ситуация край Вухледар?
Изглежда, че Валери Герасимов, който дори получи повишение след провала на блицкрига – от заместника стана началник на Генералния щаб – не направи никакви изводи от болезненото поражение, което зачеркна всички планове на Владимир Путин да завземе Киев… Не, не след три дни, а поне само за залавяне. Защото тактиката на руските войски в тази всъщност първата мащабна операция след назначаването на генерал Герасимов е много подобна на действията на нашествениците в началото на войната. С подобни последици под формата на броя на собствените си убити.
И тук си струва да се отбележат две основни точки. Първо, загубите на руската армия в театъра на операциите след мартенското поражение в битката за Киев никога не са се случвали. На второ място, nотстъплението на окупаторите от десния бряг на Херсонска област, колкото и трудно да е за руските части, не доведе до голям брой загуби, поне в докладите на Генералния щаб на въоръжените сили в Украйна нямаше рязко увеличение на ликвидираните окупатори.
И трето, струва си да припомним, че по време на отстъплението на Херсон командир на окупационния контингент беше друг руски генерал, Сергей Суровикин. Този, за когото се твърди, че е отстранен от този пост не заради военни провали, а заради близостта си до собственика на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин. Същият Пригожин, който през последните месеци е активен – и далеч не винаги поддържан на думи – противник на военното министерство и лично Сергей Шойгу.
Назначението на Герасимов вместо Суровик беше наречено победа на Шойгу над Пригожин и силите, които се събират около „готвача на Путин“. Но тази кадрова победа в борбата за доминираща позиция в кремълския елит се превърна в катастрофа на бойното поле. А войната по неразбираем начин (защото, според западните анализатори, Путин сякаш си е направил определени изводи от провала на „войната за три дни“) се превърна в така наречения „Ден на мармота“. Когато поне март 2022 г., дори февруари 2023 г., колоните изчезват, колоните горят, нищо не се променя.
Въпреки че – защо не се променя. Тук Пригожин обяви прекратяването на набирането на зеци в своята ЧВК. По неофициална информация това се е случило, защото опашката му е била притисната в тази посока. Затова тази вътрешнокремълска война, за разлика от истинската руско-украинска война, тепърва се развива, има свои интриги, успехи и поражения. След известно време, вероятно, трябва да очакваме някакъв консолидиран отговор от блока Пригожин-Кадиров и, евентуално, от някои от силите за сигурност.
Междувременно на фронта всеки ден украинските отбранителни сили унищожават до или повече от хиляда руски нашественици. И няма край на тази история, няма край. Защото руснаците – дори под трикольора, дори под червения флаг – са единственият начин да се бият. И тогава този кървав „Ден на мармота“ се разраства до, а всъщност далеч след Втората световна война, всички онези катастрофи на Ржевско-Сичов или един милион войници, положени в земята от Жуков в безсмислена битка за Берлин. Е, генерал Герасимов може да заяви с чиста съвест, че просто се придържа към тази неизказана доктрина, известна под лозунга „Дядовците се бориха“. След онази война, в която собственият му дядо наистина е участвал, нищо не се е променило. Дори танковете, казват те, са били докарани от Лаос със същото, „тридесет и четири“. Така че вече в пълна програма в Ден на мармота.
