Това, предполагам, беше най-лошият ден на руския президент Владимир Путин. Засега най-лошото е, че вече съм убеден в това. Путин беше принуден да предаде послание на Федералното събрание, той вече не можеше да се справи с него, защото миналата година се оплака, нарушавайки, между другото, руската конституция. Нямаше с какво да се хвали, но не можеше да отлага, защото страната е във война с почти целия свят, а върховният главнокомандващ седеше дълбоко в бункера и аничичирк. И всички руски патриоти чакат вдъхновяваща, агресивна, дори малко кръвожадна реч, така че на Запад да бъдат задушени от страх.
Дали Путин, т.е. неговите автори на речи, в речта си са подготвили някакви заплахи към Америка, НАТО и, разбира се, „нарконацистка“ Украйна, начертали ли са следващите „червени линии“? Осмелявам се да предположа, че да. Но защо не бяха чути по време на речта на Путин? И защото ден по-рано имаше събитие, което принуди лидера на Кремъл да промени коренно тона на речта си. От агресивното да го направи инфантилно-обидно, да премахне всички остри места. Ясно е, че това събитие е пристигането на президента на САЩ Джо Байдън в Украйна. След това дори редовните бункери разбраха, че никой не се страхува от тях, че заплахите им само ще бъдат подигравани.
Сега за посещението. Лично аз ще бъда много изненадан, ако не се случи. Нещо повече, това е за Киев, въпреки че е известно, че се разработват други, по-малко рискови варианти, например среща между Байдън и Зеленски в Лвов или някъде на украинско-полската граница.
Но си струваше да се срещнем в Киев и на 20 февруари, денят, в който преди девет години имаше последна повратна точка в конфронтацията на Евромайдана. Демокрацията спечели, макар и на много висока цена, със загубените животи на смелите патриоти на „Небесните сто“. Освен това именно от този ден, както вече знаем, руската инвазия в Украйна взе своето обратно броене. Преди това беше в хибридна форма, но на 20 февруари 2014 г. Кремъл започна отдавна планирана операция за окупиране на Крим, създавайки предмостие за по-нататъшното завземане на цялата страна.
Защо почти не се съмнявах, че Байдън ще се появи на Хрешчатик? Защото имаше нужда от това, включително и от него. Той лично, неговата Демократическа партия, САЩ като цяло. Американският президент трябваше да подобри рейтинга си, който постоянно падаше по време на мандата му. В същото време вдигнете престижа на демократите, които наскоро загубиха контрол над Камарата на представителите на Конгреса. А Байдън трябваше да демонстрира, че американските лидери не се страхуват да дойдат във воюваща страна, както са правили повечето му европейски колеги преди.
Ако обаче за Байдън това посещение беше само въпрос на престиж и рейтинг, за Украйна то беше от екзистенциално значение в навечерието на годишнината от мащабното нахлуване на руските окупационни сили в Украйна, когато Кремъл подготвя нова вълна от офанзива. Да, посещението беше изпълнено със символика, но не празно, не безпомощно, не онова висящо във въздуха, без да се разчита на реална база. Посещението беше пропито с реални значения и изключително оптимистично.
Защото само на повърхностно мислещ човек може да изглежда, че Байдън просто е искал да се покаже във фокуса на световното внимание, в центъра на столицата на воюваща държава. Всъщност американският президент е твърде прагматичен, за да се занимава с такава суета. Знаеше със сигурност, че отива в страната победител, че е вложил много усилия в тази победа и все пак ще положи много усилия. Но да, беше необходимо ясно да се фиксира мястото им в историята, така че никой да няма съмнения. Особено с вече споменатия Путин. И това посещение на Байдън наистина стана, както отбелязаха водещите американски медии, „един от решаващите моменти от неговото президентство“.
Не е изненадващо: Украйна 15 години, нито един ръководител на Белия дом не присъства. Последният път, когато бяхме удостоени с нашето присъствие, беше Джордж У. Буш през 2008 година. Тогава нито Барак Обама, който се опита да „рестартира“ отношенията с Русия, още по-малко Доналд Тръмп, който нарече Путин „скъп приятел“, искаше да дойде тук. По този начин те косвено дадоха картбланш на Кремъл за агресия.
Спомняте ли си какво беше едно от първите изявления на президента Байдън за Путин? Е, разбира се, той нарече руския лидер „убиец“, което смая уважавания европейски истаблишмънт. Всички знаеха, че това е така след експлозиите на високи сгради в Москва, Буйнакск и Волгодонск, след втората война в Чечения и бомбардировките на килимите в Грозни, войната срещу Грузия и т.н. Всички знаеха, но бяха ужасно предпазливи да го кажат публично. И Байдън не трепна.
Затова Кремъл се страхуваше изключително много от Байдън. Те мразеха и се страхуваха, страхуваха се и мразеха. Компенсирайки този страх, редовните членове на Кремъл чрез масовата си пропаганда, блогъри, тролове, ботове и дори пещерни хора се опитаха да хвърлят образа на Байдън на руското общество като жалък.Старец, който е в състояние да се движи само на проходилка, който заспива в движение, който отдавна има сенилна деменция и пълна липса на адекватност.
Посещението на Байдън в Киев, кадри от оживеното му пътуване през Киев, напълно смазаха този кремълски фалшификат. Байдън беше пълен със сила и енергия. И най-важното – той е решен да спечели. Победа над последната световна империя.
Авторитетна американска публикация Политико уверява, че Байдън е насърчил Зеленски да започне контраофанзива възможно най-скоро. Ако това е вярно, тогава трябва да очакваме, че Украйна скоро ще получи достатъчно оръжия за провеждане на офанзивни операции. Затова решимостта на Байдън да спечели Украйна придобива много по-специфична форма.
Но да се върнем там, откъдето започнахме – към речта на Путин. Руските патриоти се надяваха, че Путин поне ще каже: вижте, казват те, Байдън в Киев, „влезте през вратата“, нека се мобилизираме, Америка се готви да ни атакува, това вече не е „специална военна операция, това вече е истинска война. Вторият домашен. Или третият? Трудно е да се преброи всичко. Трябваше да заявя, че не е дълго Байдън и други западни лидери да се разхождат из Киев, казват те, ще мина през Хрешчатик и ще го карам да укрофашисти, водени от Зеленски.
Нищо подобно обаче. Като цяло беше трудно да си представим, че по време на войната лидерът на държавата ще направи такава беззъба реч. Текстът е никакъв, напълно откъснат от реалността. Борбата срещу някои „полово неутрални богове“, с педофили (не е ли самата проекция?), за традиционните ценности. Добре, една заплаха излезе, но отново изключително детинска. „Ако САЩ провеждат (ядрена, – изд.) тестове, така че ще проведем“, заплаши Путин.
В контекста на ядрения блъф на Русия си струва да си припомним още една точка от посещението на Байдън. Знаеха ли руснаците, че американският президент ще дойде в Киев? Да, поне в деня преди посещението, и то от самия Бял дом. Те се обадиха в Кремъл, докладваха и предупредиха: „Дай си Боже…“ Едва тогава политическите технолози от Кремъл излязоха с приказка, че самият Путин уж е дал гаранции за сигурност на Байдън. Всъщност руските власти в последния момент направиха по-отчаян опит да нарушат посещението, осъзнавайки какъв шамар в скърцането им ще се окаже. Русия спешно обяви учението на стратегическите ядрени сили с надеждата, че това ще обезкуражи Байдън от Украйна. Тя не откри, не изплаши, както и целия руски ядрен блъф.
