Напоследък руският президент Владимир Путин описва някои изключително апокалиптични сценарии за страната си. Например в интервю за телевизионния канал „Россия-1“ той каза, че Западът уж има само една цел – да унищожи Руската федерация. „Руският народ, ако Западът успее да унищожи Руската федерация и да установи контрол над нейните останки, може да не оцелее – това ще бъдат московчани, урали и други“, прогнозира Путин.
Още по-рано, по време на обръщение към депутатите от Федералното събрание, Путин се оплака, че Западът само спи и вижда как да „накара руснаците да страдат“, ако „нанесе стратегическо поражение на Русия и ги прекрати веднъж завинаги“.
Изобщо не съм сигурен, че Западът се стреми към колапс на Русия, по-скоро не. Въпреки че ние, украинците, сме напълно способни на такъв сценарий, тук можем само да приветстваме прогнозата на руския диктатор.
Но нека си припомним каква беше реториката му преди година. Ултиматуми на Запада, заплахи за Украйна, възхваляване на нейната „денационализация“ и „демилитаризация“, преподаване на „истинска декомунизация“, каквото и значение да влага в тези думи. Путин беше сигурен, че след няколко дни ще успее да сломи съпротивата на украинците и да мине през Хрешчатик с церемониално шествие. Известно е, че всичко е било подготвено за такъв „парад на победата“, който е трябвало да се превърне в поредната мощна връзка в пропагандния мит за руските империали.
През годината Путин повтори думите като мантра: „Специалната операция върви по план“. Но сега той е спрял, мъчителните отношения са заменени от trenos на историческия губещ.
Разбира се, основният фактор за тези промени беше успехът на въоръжените сили в Украйна в театъра на операциите. Кремъл трябваше да обяви (уж частична) мобилизация, да изтласка зеките на фронта и всички бойни полета с труповете си и да прокълне оръжия в Иран, Северна Корея и Беларус. Всичко това обаче не помогна много. Сравнително малкият град Бахмут, който освен това няма голямо стратегическо значение, руснаците се опитват да превземат от половин година, поставят там хиляди бойци от елитните си части, но не постигат особени успехи.
За да компенсират по някакъв начин провалите на фронта, руснаците прибягват до престъпна тактика на обстрел на мирни украински градове. Ракети удариха жилищни сгради в Днипро, Запорожие, Харков, убивайки цивилни. С тези атаки руското ръководство се опита да лиши украинците от основни цивилизационни условия, да ги замрази със студ, унищожавайки критичната инфраструктура. Но всички тези опити имаха минимален ефект.
И тези стратегически провали на Русия, нарушенията на конвенциите за водене на война, разбира се, стават известни на света, който отговаря на тях съответно. И всъщност тази реакция на международната общност стана много по-опасна за Кремъл от безпомощността на руските войски на бойното поле.
Американският президент Джо Байдън, пренебрегвайки всички протоколи за сигурност, смело върви по центъра на Киев. Той дори игнорира въздушната аларма. Висшите политици на света идват в украинската столица без никакъв страх, дори необходимостта да пътуват с влак от западната граница в Украйна не ги спира.
Премахва се табуто на НАТО за доставката на нападателно оръжие за Украйна, включително най-модерните западни танкове. Обсъжда се въпросът за доставката на съвременни изтребители и ракети с голям обсег. И няма съмнение, че тя ще бъде решена положително и в близко бъдеще.
Тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността стана епохална за Украйна. В края на краищата, по едно време на това събитие така нареченият „възход на Русия от коленете“ беше обявен на целия свят. Спомняте ли си агресивната реч на Путин в Мюнхен през февруари 2007 г.? След това той обвини Запада, особено САЩ, че се намесва в руските вътрешни работи, възпрепятствайки външната политика на Русия. Той се нахвърли върху НАТО, което „тласка силите си напред към нашите граници“. Той имаше предвид, че Алиансът вече е приел в редиците си не само страните от бившия комунистически блок, но и бившите съветски републики – Латвия, Литва и Естония, които Москва не може да прости.
„Русия е страна с повече от хилядолетна история и почти винаги се е радвала на привилегията да провежда независима външна политика. Днес няма да предадем тази традиция“, гордо каза тогава Путин. Усещате ли как се е променила реториката му? В края на краищата, сега той се оплаква със състрадателен глас, че Западът се опитва да унищожи Русия.
Така че руснаците изобщо не бяха поканени на тазгодишния Мюнхен. Е, защото какъв е смисълът да се канят представители на страната агресор, която не дава никакви сигнали на конструкцията. И без руснаци, в кулоарите на конференцията, доста интересни разговори бяха изострени, както предават участниците в събитието. Въпросът е, че западният свят твърдо реши да неутрализира Путин. И тази теза беше потвърдена от много източници. В основата си е решено: да не се говори повече за „спасяване на лицето“ на Путин, да не го вкарваме в задънена улица, да даваме иом шанс. Защото как иначе? Шефът на Кремъл отприщи кървава завоевателна война, която изобщо не беше провокирана от Украйна. Руската армия унищожава цели градове в Украйна, убива хиляди цивилни, организира ужасен терор в окупираните територии, унищожава гражданската инфраструктура. И най-важното – не иска да спре, подготвя нови офанзиви, обявява следващата мобилизация. Това означава, че от него не може да се очаква мир.
Как и по какъв начин ще бъде неутрализиран руският диктатор е въпрос за обсъждане. И много по-затворен от Мюнхенската конференция. Във всеки случай срещу Путин е обявен „кръстоносен поход“. Джо Байдън със смелото си турне в Киев демонстрира, че именно той е готов да води тази кампания. Ясно е, че цялата тежест ще падне върху въоръжените сили в Украйна, но сега те ще бъдат снабдени с всички средства за победа – от една страна. От друга страна, никой няма да окаже натиск върху Киев да преговаря с Кремъл до пълното деокупация в Украйна.
В този контекст, малко объркваща статия във вестника Уолстрийт джърнъл, в която се посочва, че Лондон, Берлин и Париж са готови да предоставят в Украйна достатъчно оръжия, включително бойни самолети, за да й осигурят „решаващо предимство“ на бойното поле. Но по този начин те уж насърчават Украйна да започне преговори с Русия.
Представители на германското правителство обаче вече отрекоха информацията за предполагаемата склонност на Киев да преговаря с Москва. Тя не е потвърдена нито в Лондон, нито в Париж.
В този контекст си струва да се обърне внимание на Пекин, който след година мълчание реши да се присъедини към мироопазващите усилия в руско-украинската война. На 24 февруари китайското външно министерство публикува своеобразен мирен план от 12 точки. Украинците най-вече го възприемат негативно. Мнозина дори казаха, че Пекин играе заедно с Москва. Лично аз не мисля така. По-скоро, напротив, аз съм убеден, че този план може да бъде полезен за Украйна.
Нека обърнем внимание преди всичко на първата му точка: „Зачитане на суверенитета на всички страни – подкрепа за суверенитета и целостта на всички страни, независимо от техния размер и богатство“. Човек може само да приветства този подход на китайското ръководство. Лично аз, на мястото на президента Зеленски, бих се обадил на Си Дзинпин и бих казал: „Г-н Си, страхотен план, готови сме да го обсъдим. Но какво да обсъдим там, дори да приложим малко. Да започнем с първата точка. Суверенитетът и териториалната цялост предполагат отсъствието на чужди окупационни войски на наша територия – чудесно, ние сме за това. Готова ли е Русия за това? Не? Е, имаш лостове за влияние над нея.“
Освен това има няколко полезни точки. Например за запазването на „зърнения коридор“, който толкова изнервя Москва. Или повече за „гарантиране на безопасността на атомните електроцентрали“. Не е най-лошата точка за намаляване на стратегическите рискове. „Китай се противопоставя на заплахата или използването на ядрени оръжия, срещу разработването или използването на химически и биологични оръжия“, се казва в плана. И ние сме само за това.
Нищо чудно, че Русия беше доста студена по отношение на китайския план. Ясно е, че Кремъл не посмя да го критикува директно.
Въпреки че да, има много вредни точки по отношение на това, по-специално за отмяната на санкциите, за спирането на военната помощ, за необвързаността. Но повтарям: приоритетът е първата точка, ако Русия не иска да го изпълни, тогава цялата вина е в нея. И без да завършим първата точка, няма смисъл да преминаваме към следващите.
Разбира се, аз съм толкова чисто хипотетично моделиране на ситуацията по линията Киев-Пекин по отношение на китайския мирен план. Да, Китай използва изключително своята логика. Западното разузнаване съобщава за вероятността от доставка на китайско оръжие за Русия. Това не би било изненадващо, защото Китай в никакъв случай не е от полза за пълното поражение на руската армия, пълното поражение на Кремъл и възможното отстраняване на Путин. Защото не се знае кой ще го замени и в какво ще се превърне Руската федерация след загубата. Но това, в което не се съмнявам, е, че Пекин ще определи по-нататъшните си действия в зависимост от ситуацията на бойното поле. И само нашите въоръжени сили, техните успехи в деокупацията на украинска територия, са способни да засилят аргументите в полза в Украйна за Китай.
