Танцуването с леопарди най-накрая е щастливо приключило. Можем да кажем, че целият танцов маратон, който започна с първата бомба, която падна върху украинските градове в нощта на 24 февруари. Още по-рано, когато стана ясно, че мащабната инвазия е неизбежна. Тогава Обединеното кралство, САЩ, Полша и балтийските държави започнаха активно да предоставят военна помощ в Украйна под формата на „жила“, „копия“, „перуни“ и други боеприпаси.
Германия в същото време предаде (в крайна сметка дори не прехвърли, а само обеща) пет хиляди армейски шлема от остарял модел. Тези шлемове веднага се превърнаха в мем, символ на нерешителността на Германия, късогледството на берлинските политици, нежеланието да се види очевидното, опитите за помирение с агресора.
А танковете? Но какви танкове има, какво си ти? Не можем да допуснем ескалация на напрежението, разрастване на конфликта. Въпреки че за справедливост трябва да се признае, че дълго време нито една страна партньор не бързаше да предостави тези бойни превозни средства. Но тези танкове – като цяло, всеки нов тип тежка техника беше осигурена много трудно, всъщност си проправяше път с битка, поне дипломатическа.
Всички тези закъснения, разбира се, ни струваха много пари. Най-добрите ни защитници загинаха, цели градове бяха унищожени, територии бяха загубени, които по-късно ще трябва да бъдат отблъснати с кръв. Но не можете да направите нищо, ето как системата за колективна защита на западния свят все още работи, когато става въпрос за гореща война, на която този свят не разчиташе.
Изглежда, че отдавна тезата на Франсис Фукуяма за „края на историята“ демонстрира своята безполезност, в крайна сметка самият политолог призна, че греши, а водещите световни политици все още защитаваха концепцията за пацифизъм, умиротворяване, отсъствие на упорити антагонисти на планетата.
Западът постепенно прозира. Първо с гаубици „три оси“, след това „гепарди“, след това –Панцерхаубитце 2000, ЦЕЗАР, най-накрая дългоочакваните ракетни системи за многократно изстрелване ХИМАРИ, MRLS M270, МАРС II. Благодарение на западната военна техника, която имаше много по-добри тактически и технически характеристики от съветско-руската, украинските защитници успяха да завземат инициативата, да извършат редица блестящи контраатакуващи операции и да освободят много от окупираните територии, включително Харковска, Херсонска и Луганска области.
Да, щяхме да имаме западни танкове, всичко можеше да върви много по-бързо и по-ефективно, и най-важното – с по-малко кръв. Досега обаче това не е било въпрос. Основната спирачка беше Германия. Федералният канцлер Олаф Шолц се въртеше като змия в тиган, само за да се отдръпне от вземането на трудно решение. И без него – няма начин. В края на краищата, това са немски танкове Леопард 2 трябва да стане основа на брониран юмрук на въоръжените сили в Украйна, който да пробие отбранителните редути на окупаторите. Берлин обаче не само отказа сам да предостави танкове, но и не даде разрешение за износ на „Леопари“ за Украйна от други съюзнически страни.
Украинците и техните съмишленици в Европа оказват натиск върху правителството на Шолц от всички страни. Специално за това в социалните мрежи беше организиран „леопардов“ флашмоб. Хората публикуваха снимките си в леопардови одежди във Facebook, Instagram и Twitter. По улиците на германските градове се проведоха пърформанс акции под общия лозунг „Свободни леопарди“. Освен това повечето от тях са под офисите на правителствената Социалдемократическа партия на Германия. Защо? Защото други партньори на коалицията „светофар“ на германското правителство – либерали и „зелени“ – преминаха на „светлата страна“ и вече се застъпиха за предоставяне на танкове в Украйна.
Почиваха само социалдемократите, водени от Шолц. Поради това се появиха много конспиративни теории. Например, че, казват те, Кремъл има мощен компромис с германския канцлер, както някога с предшественика си Ангела Меркел. Затова Шолц никога няма да се съгласи на „освобождението на леопардите“. Имаше и обвинения, че германските социалдемократи подкрепят бизнеса с Русия от години, така че те все още се надяват на подновяване на сътрудничеството с Москва. Но е малко вероятно тези версии да са имали реална почва, особено на фона на огромната военна помощ за Украйна, предоставена от Берлин. Това са гаубици, и РСЗО, и зенитни самоходни инсталации Гепард, най-новата система за противовъздушна отбрана ИРИС-Т и така нататък. Тази помощ се оценява на милиарди евро.
Тук причината е малко по-различна. Лично аз съм склонен към тезата за ядрена заплаха, по-скоро дори страх от нея. Според последните проучвания на общественото мнение в Германия обществото е разделено приблизително наполовина между привърженици и противници на танковете. За противниците основният проблем беше страхът, че Русия, за да отвърне на удара, ще нанесе ядрен удар по Германия. Те вярваха (и все още вярват), че даването на танкове в Украйна, които биха убили руснаци, е почти равносилно на обявяването на война от страна на Русия. Така че неРъководството на МЕК трябваше поне да постигне създаването на „танкова коалиция“. Тоест, да отидеш в Украйна не само германец Леопард, но и американски ЕйбрамсБритански ПредизвикателИ дори френски Льоклер.
Най-силен натиск върху Шолц оказват съюзниците от НАТО, които вече разполагат с германски танкове. Леопард 2. Те заявиха, че ще предадат бойните машини в Украйна, дори намекнаха, че ще го направят, заобикаляйки волята на Берлин, ако тя продължи да почива.
Имаше голяма надежда, че по време на редовното заседание на Контактната група за отбрана в Украйна, което се проведе на 20 януари в американската военна база Рамщайн в Германия, Шолц ще се откаже. Той обаче все още се колебаеше. За щастие, както вече знаем, не за дълго. Решението за танковете за Украйна беше взето три дни по-късно.
По това време гореспоменатата „танкова коалиция“ стана факт, така че Шолц нямаше къде другаде да се оттегли. „Германският отказ сега не само ще навреди в Украйна, но и ще увеличи раздора в Алианса. Германското правителство би се дисквалифицирало като надежден партньор не само в областта на въоръженото сътрудничество. С разрешение за износ и собствени доставки Леопард 2 Берлин предотврати по-нататъшното разделение на Запада“, пише външнополитически колумнист за реномирани германски вестници. Frankfurter Allgemeine Zeitung Никълъс Бусет.
Танковете, може да се каже, обединиха Запада. Решението за изпращане на танкове Ейбрамс, Леопард, Чалънджър Вероятно френски Льоклер във всеки случай тя извежда военната помощ за Украйна, а оттам и участието на съюзниците в конфликта, на ново ниво. Това е доказателство, че Западът най-накрая се е отказал от погрешната политика на подтикване на Киев да преговаря с евентуалното договаряне на територии. Съвсем наскоро подобни предложения се чуваха доста често и шумно. Сега дори такъв „гълъб на мира“ като Хенри Кисинджър е за победата в Украйна с последващото й присъединяване към НАТО.
Така че този хлъзгав етап е преминал, надявам се и безвъзвратно. Сега ясно се очертава позицията на Запада: ние ще предоставим в Украйна всичко, от което се нуждае, за да спечели, каквото и да ни струва, без значение каква опасност ни поставя.
В крайна сметка защо Владимир Путин взе решение за тази война, която беше безсмислена от западна гледна точка. Защото беше убеден, че проспериращо корумпираната Европа и Америка ще се страхуват да отидат по-далеч от хомеопатичните санкции. Както беше през 2014 г. Редовните членове на Кремъл бяха убедени, че западните политици, от една страна, са невероятно измамени, корумпирани (включително руски пари), а от друга, ужасно уплашени от военната мощ на „втората армия в света“.
Западът най-накрая доказа, че това не е така. Той се утвърди в мнението, че „червените линии“, начертани от Путин, не са нищо повече от история на ужасите за хора със слаби сърца. А Кремъл разбира само езика на властта. Затова тази власт трябва да му бъде представена убедително и безрезервно. „Танковата коалиция“ беше сериозно представяне на силата. Руснаците, като дявола на тамяна, се страхуват от най-новите западни танкове, така че може да се предвиди, че самото им появяване на бойното поле ще предизвика паника в редиците на нашествениците. Но не трябва да се спирате на това.
Следващата среща във формат „Рамщайн“ е насрочена за 14 февруари. Министърът на външните работи в Украйна Дмитро Кулеба изрази надежда, че тази среща ще се превърне в „самолет“.
