Изглежда, че украинците са надраснали Арестович. Бившият съветник в кабинета на президента, със своите противоречиви изявления, неоснователни прогнози и грижовно отношение към всичко руско, напоследък предизвика много по-голямо раздразнение, отколкото успокои. Украинците се промениха за почти година на пълномащабна война с Русия, Арестович не го направи.
Агресията на Русия срещу Украйна предизвика фундаментални промени в политическия и експертния пейзаж в Украйна. В същото време тя доведе такива спорни лица като Олексий Арестович до лидерите на общественото мнение. Първите месеци от началото на пълномащабна война се превърнаха в истинско звездно време за бивш съветник в кабинета на президента.
Скорошната популярност на Арестович се доказва от данните от проучванията на общественото мнение. През август тя се класира на второ място в класацията на публичните личности, които „предоставят предимно или винаги достоверна, достоверна информация“. Майсторът на психологическата манипулация успя да изпревари дори генерал Залужни. В същото време някои дори започнаха да предсказват независимо политическо бъдеще за Арестович. Според януарската социология на рейтинговата група Арестович влезе в топ пет на политиците за 2022 година.
На пръв поглед такава популярност на Арестович сред значителна част от обществото изглежда странна. Този блогър футуролог, още преди 24 февруари 2022 г., направи толкова съмнителни изявления, заседнал в толкова много скандали, че разчитайки на мнението си и вярвайки, че прогнозите му ще бъдат проява на крещящо късогледство. Но много украинци много лесно изпаднаха в психологическа зависимост от Арестович и първите месеци на войната очакваха с нетърпение предаванията му всеки ден. Някои дори не можеха да заспят без успокояващия хипнотичен глас на ОП. С първите удари на агресора на украинска територия по някаква причина всички моментално забравиха какво е предсказал Арестович няколко часа преди руската инвазия.
На 23 февруари 2022 г., около дванадесет и половина през нощта, се проведе токшоу по телевизионния канал „Украйна 24“, на което присъства Алексей Арестович. Оставаха само няколко часа преди руската агресия. Нивото на напрежението достигна своя апогей. Въпреки това, Арестович, по типичен арогантен начин, изрази мнение, че заплахата от руска атака от всички посоки е чисто хипотетична. Казват, че това е само елемент от руската дезинформация и натиск. Според Арестович атаката срещу Киев от север е била „почти невъзможна“. Съветникът на ОП увери още, че в следващите няколко дни не трябва да чакаме затварянето на въздушното пространство, защото правителството е застраховало превозвачите. Всички предсказания на Арестович се сбъднаха точно обратното. Интересното е, че самият „футуролог“ в интервю за Гордън през август 2022 г. казва: „Знаех за пълномащабната инвазия на Русия още през октомври 2021 г.“. Тогава какъв беше смисълът да се лъже в нощта на 24 февруари?
Русия започна пълномащабна инвазия, а съветник на кабинета на президента продължи да издава нови парчета фалшиви прогнози. На 24 февруари той заяви, че „Путин няма да удря цивилни цели, защото трябва да поддържа лоялността на населението в Украйна“. Последва поредица от успокояващи ракетни прогнози и изявления, че агресорът е на път да спре и да загуби всякакъв потенциал за офанзива. Нещо повече, първата прогноза на Арестович, че руснаците изчерпват ракетите, прозвуча на 25 февруари. След това последваха приспивателни разговори, че остават около две-три седмици и руската армия ще се разпадне. Че руснаците изчерпват боеприпасите и ресурсите. И войната може да свърши преди лятото. Дни, последвани от дни. Военнополитическите прогнози на Арестович не се сбъднаха. По някаква причина оборудването, ракетите и боеприпасите на агресора не се изчерпаха. А „добрите руснаци“ вътре в страната агресор не се показаха по никакъв начин.
В първите дни, седмици и дори месеци на войната значителна част от украинците искрено се надяваха на бърз край на военните действия. Естественото желание за мир беше съчетано с вяра в предстоящото поражение на агресора, който изобщо не е готов за дълга конфронтация. Тези изключително оптимистични мисли бяха подсилени от неразбиране на истинските цели на руската инвазия. Мнозина не можаха да разберат екзистенциалното желание на Москва да унищожи украинската държава и нация, да реши така наречения „украински въпрос“. Някои не можеха да повярват, че за Русия тази война е нов опит за възстановяване на империята и разширяване на нейните граници. Също така, обществото все още запазва останките от илюзии за „добри руснаци“ и „братски хора“. Фактът, че Путин е виновен за всичко, а обикновените руснаци не искат война. Че с първите загуби руснаците ще излязат на протест по улиците, а западните икономически санкции бързо ще лишат Руската федерация от ресурсите за борба. Всички тези надежди не бяха предопределени да се сбъднат.
Феноменът на популярността на Арестович на първия етап от войната е просто обяснен. Прогностикът-футуролог от Арестович, честно казано, се оказа никакъв. Но психологическият манипулатор е много по-добър. Добре подбрани думи, намек за достъп до класифицирана информация, самоуверен тон, способност за фина игра с очакванията и желанията на публиката помогнаха на Арестович бързо да спечели симпатиите на публиката. В лицето на емоционалното напрежение и несигурността на началния етап на инвазията, мнозина намериха психологически комфорт, като слушаха успокояващите речи на най-публичния съветник от кабинета на президента. Защото чух от Арестович това, което исках да чуя. Вярвах му, защото исках да вярвам в малко фантастично, но добро и близко бъдеще.
Проучванията от първите месеци на войната показват, че мнозинството от украинците са били убедени, че военните действия ще продължат няколко седмици или месеци. Дори в средата на април само 5% от анкетираните смятат, че войната може да продължи още една година. Само 12% са склонни да вярват, че активната фаза може да продължи повече от шест месеца. Също толкова пристрастна беше и идеята за „добри руснаци“. Седмица след началото на войната други 30% от украинците смятат, че обикновените руснаци са напълно или най-вероятно да не са виновни за войната. Въпреки това, след като станаха известни фактите за геноцида на украинците в Буча, този брой падна почти трикратно.
Колкото по-дълго траеше войната с Русия, толкова повече украинците се отърваваха от прекалено оптимистичните надежди за първите седмици на инвазията. Имаше разбиране, че войната с Русия е сериозна и дълго време. Че не трябва да се надявате на чудо и протести срещу войната вътре в Руската федерация. Че въпреки непохватността на руското командване и отношението към собствените му войници, не бива да се подценява врагът. Обществото постепенно се промени. Растях. Тя придоби психологическа стабилност въпреки ужасните загуби. Еуфорията, шокът и емоционалният дисбаланс от първите дни и седмици отстъпиха място на горчивата истина и студеното осъзнаване, че пътят към победата е дълъг и труден. Убеждението, че войната ще свърши след няколко седмици, изчезна. Имаше осъзнаване на това какви са Русия и руснаците. И каква война води врагът срещу нас. За такова общество Арестовичи стана просто ненужен.
Обществото се променяше. Арестович не го прави. Запленен от собствената си самоувереност, която от време на време граничеше с грубост, той упорито продължаваше да произвежда поток от противоречиви изявления. Тогава той беше покрит с неразбираема носталгия по съветско време. Те уловиха геополитическите идеи за намиране на „добри руснаци“ и приятелство с тях. Те не харесваха украинския език и култура. От време на време Арестович поема ролята на защитник на руския език и култура в Украйна. Приказливият бивш съветник на ОП се дразнеше дори от украински патриоти, активисти и жени в армията. Особено отиде при онези, които не оценяваха величието на неговите „блестящи идеи“. И имаше все повече и повече от тях.
Изявленията на Арестович, че Украйна трябва да стане дом на всички „добри руснаци“ и да повлияе на развитието на бъдещата Русия, предизвикаха раздразнение и възмущение. Военно-стратегическите му прогнози вече не успокояваха, а се превърнаха в обект на подигравки и подигравки. Обществото върви напред. Арестович остава на мястото си и продължава общественото си самолюбие със собствената си личност. Ниското ниво на самокритика, месианската претенциозност, неспособността да признае грешките си и да се извини естествено доведоха Арестович до друг скандал, който този път се оказа фатален и му коства позиция в кабинета на президента.
След освобождаването си Арестович продължава да се държи като публична личност и произвежда послания, които все още предизвикват възхищение у съмишлениците му. Но нееднозначно възприемани от обществото. И въпреки че украинците редовно правят грешки на избори, има всички шансове да се надяваме, че върхът на популярността на Арестович е изоставен.
