Не можехме да си представим, че авторът на лагерната литература, написана на базата на собствения си опит, ще бъде човек, роден в Европа през 1989 г., годината на демократичния пробив и началото на „края на историята“. И тогава се ражда Станислав Асеев, автор на книгата „В изолация“ (в полски превод, заглавието на книгата „Светлият път“ – Швиетлана Дрога).
„Изоляция“ е неформалното име на концентрационния лагер в Донецк, в окупираната от Русия част в Украйна, където Асеев прекара 28 месеца, от 2017 до 2019 година. Книгата му, състояща се от мемоари и фабуларни произведения, е публикувана в полски превод от Марчин Гачковски в издателството. Kolegium Europy Wschodniej.
„Това човек ли е?“ (Se questo è un uomo?) – през 1947 г. попита италианският писател Примо Леви, класика от споменатия жанр. Десетилетия на победи за либералния свят трябваше да сложат край на подобни въпроси. Въпреки това, в романа на Шчепан Твардо „Студът“, публикуван миналата година, четем изявлението на затворник от ГУЛАГ: „Все още ли съм човек?“ Тази тема, колкото и да е странно, се връща при нас отново и отново.
Подобен въпрос за човечеството в затвора на тоталитарната система поставя и Станислав Асеев. „Хора, хора. И какъв човек ви е останал?“, цитира думите му съкилийникът му, припомняйки нерешените дилеми на ХХ век. И предупреждава читателя, че не намира отговори на тези проблеми. „Измислих сух репортаж, лишен от присъди и емоции, историята на свидетел – сякаш съм в този затвор не като затворник, а като журналист“, казва Асеев. С книгата „В изолация“ той се опитва да запознае читателя с правилата, които преобладават в този концентрационен лагер, психологията на затворник, който е подложен на жестоки физически и психологически изтезания, постоянно наблюдение и сексуално насилие, което се прилага както към жените, така и към мъжете. Той говори за емоциите, моралните проблеми на затворниците, реакциите на техните тела и психика към изтезанията, пише за връзката между затворниците и методите, чрез които те бягат от загуба на дух: чрез хумор, взаимна подкрепа, мисли за бунт, бягство и смърт. Накрая Асеев показва как остава затворът в един човек дори след освобождаването му. „Осъзнах, че нищо не е свършило“, заявява той, описвайки опита от адаптирането към живота като цяло и травмите, които се връщат при него, независимо къде се намира – в Страсбург, Прага или Киев (където, според автора, войната се „спотайва в кътчетата на стълбището“ от 2018 г.).
Концентрационният лагер Изоляция, създаден от руски сътрудници в Донецк през 2014 г. на мястото на бивш завод за изолационни материали, а след това и на център за изкуство, беше известен като най-ужасното място за задържане в града. Авторът на мемоарите привлече вниманието на местните лидери за отразяването на ежедневието на окупирания Донбас в украинските медии и официално се озова зад решетките за това, което може да се нарече пунктуационно престъпление, а именно за използване на цитати в заглавието „Донецка народна република“. По този начин журналистът посочи в статиите си, че не признава тази формация като легитимна държава (в края на краищата, както целия свят по онова време, включително Руската федерация).
„Прикачването на решетките не прави затвора затвор“, спомня си Асеев в някакъв момент. За тези, които бяха там, най-трагичното беше, че Изоляция не беше официално действащ затвор. Не само, че беше извадена от нормите на международното право, но и нямаше „концепция“, т.е. неписаните правила на постсъветския затворнически живот. Деспотичната затворническа администрация се опита да въведе „имитация на крещящ кодекс“ в институцията, садистична пародия, която нарушава установените традиции на функциониране в зоната. Затова, както пише авторът, „случилото се в „Изолация“ ужаси дори хората с двадесетгодишен лагерен опит“. Всички затворници, включително и Асеев, мечтаеха да бъдат прехвърлени в „мазето“ на Донецкото КГБ, или по-добре – в официален затвор в Руската федерация. Както показва авторът, лагерът без правила, ръководен от садистичен диктатор, се превърна в фреза за мозъци. „Затворниците от „Изоляция“ демонстрираха най-голямото (от всички затворнически институции там) униние и скептицизъм докрай“ – така авторът описва последствията от пребиваването им в Донецката камера за мъчения.
Старите затворници на Изоляция, съкилийниците на Асеев, в крайна сметка стигат до извода, че: „няма за кого друг да съжаляваш, няма кой да прости“. Тези думи отекват тревожно с рефрена от „Интернат“ на Серхий Жадан. „Няма за кого да съжаляваш“, повтаря учителят Паша, който е изгонен от къщата от „руския свят“. Връзката между тези две фрази показва трагедията на положението на целия Донбас. В края на краищата всички жители на окупираните територии в Украйна се оказаха изолирани – от признатите правила на обществения живот, от вниманието на медиите, от света, в крайна сметка, от всеки здрав разум. Те се озоваха в различни кръгове на ада на Донбас, първият може да се счита за престой в „свобода“, за следващия – в „мазетата“ или центровете за предварително задържане на КГБ, а последният, най-лошият, в нечовешката „Изолация“. След като прочетох „В изолация“ и „Интернат“, изглежда, че затворниците от „руския свят“ – всеки със свое собствено темпо, по различни начини, в зависимост от кръга, в който са изпратени – претърпяват подобни психологически трансформации, изпадайки в безразличие и социална инертност, погълнати от чувство на безнадеждност.
Подходът на издателите на различни езикови версии към заглавието на книгата говори много за това как се възприема Украйна в света. Украинските редактори безкомпромисно заявяват в заглавието, че „Изоляция“ е „концентрационен лагер“, докато самият Асеев многократно използва термина „Донецк Дахау“. Английският издател възприе по-сдържан подход, наричайки мястото „Лагер за изтезания“ (Лагерът на мъченията) сякаш Западът не иска да признае, че през XXI век в Европа може да има концентрационен лагер. Германският издател пък нямаше такива възражения, пишейки на корицата на „Концентрационен лагер“ (Konzentrationslager).
И тъй като говорим за превод, не мога да не поздравя моя колега преводач Марчин Гачковски. Преводачът блестящо възпроизвежда (търси или създава себе си) затворнически речник на полски, изграждайки свят, състоящ се от касти на „разглезени“ (skiepszczonych), „пропуснато“ (cweli), „мазе“ (piwniczne), „специален“ (szczególne), „пресни“ (świeżaki) и „покрити“ (Критич).
Преразказването на историята на „Изолация“ на Асеев (много по-успешна в документалната част, отколкото във фабуларната част) не беше лесна задача. Съществуването на псевдозатвор в псевдодържава е едно от най-ужасните престъпления, извършени от руския режим преди началото на пълномащабна война, която, за съжаление, със сигурност ще се повтори на териториите на новата окупация след 24 февруари 2022 година. Авторът спасява паметта на жертвите на „Донецкия Дахау“, разказвайки за човешкото измерение на страданията на тези, чиято история е научил. Той отбелязва още, че „до ден днешен няма достоверни данни за броя на труповете в Изоляция. Достатъчно е обаче да влезете в душ кабината, разположена до вентилацията на една от мините, тъй като отровната миризма на разлагащи се трупове удря ноздрите. Това е напомняне, че никога няма да разберем за много трагедии. Както правилно отбеляза Оксана Забужко в миналогодишното интервю за портала Украинците, „Най-ужасните събития от войната никога няма да бъдат известни, защото участниците в тях просто не оцеляха.“ Книгата на Асеев ви позволява да се доближите до разбирането на онези, чиято памет е запазена.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В кривото огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна изобретил на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъждаме историята, безизходицата в Минск
Оригиналното заглавие на статията: Obóz koncentracyjny w Doniecku
