През последната седмица представители на западния свят направиха редица изявления, които са решаващи както за Украйна, така и за самата евроатлантическа цивилизация. Тези изявления засега са само декларации за намерение, но Западът не е Русия, за да не бъде разпръснат с думи и обещания. Особено в случая с новия министър на отбраната на Германия.
Оставката на Кристин Ламбрехт не беше просто прочетена – тя беше очаквана. Затова сензацията не беше самата тя, а човекът, който замени проваления (макар и важен за пола) Ламбрехт на ключовата настояща позиция на германското правителство, защото именно тя балансира броя на министрите и министрите, с което Олаф Шолц толкова се гордееше по едно време) Ламбрехт.
Борис Писториус, който в своето Министерство на вътрешните работи на Долна Саксония реагира на войната в Украйна много по-бързо от федералното правителство (още на 24 февруари той нарече войната война, руските агресори, а също така даде заповед да се подготвят места за приемане на бежанци от Украйна) – и в тази, първата му федерална позиция, той започна като истински „ястреб“, съвсем не в стила на родната си социалдемократическа партия.
Така Украйна не изчака мечтаните „леопарди“ от него на осмия Рамщайн. Но трябва да разберем, че такова решение, което е политическо от край до край, трябва да бъде взето на ниво канцлер. А Шолц, въпреки всички промени, които се случиха лично с него и неговата коалиция „светофар“ като цяло, продължава да води предпазлива политика. Така че Писториус преди и по време на срещата в американската военна база изтръгна максимума от ситуацията. Новият министър на отбраната, първо, заяви, че Бундесверът трябва да отговори на предизвикателствата, които възникнаха не само за Украйна, но и за света. Второ, той развърза историята на „леопардите“ от американските „Ейбрамс“, защото този аргумент на противниците на помощта за Украйна може сериозно да забави целия процес на прехвърляне на нови партиди оръжие на въоръжените сили в Украйна.
И най-важното: Борис Писториус нареди да започне проверка на запасите от танкове на Бундесвера. Което по същество е скритата му подготовка за окончателното решение за прехвърляне. Между другото, Ламбрехт дори не си направи труда да направи това, така че камъкът в градината й подсвирна доста силно. Но не само в нейните. Ще чуем повече за това как правителството на Ангела Меркел доведе ситуацията в тази област до… (въведете необходимите емоционално натоварени характеристики, в зависимост от резултатите от теста). Това обаче ще бъдат вътрешногермански конфронтации, които няма да засягат пряко Украйна. Основното е, че назначаването на Писториус – и той, без значение как някой се отнася към личността на канцлера, беше договорено от самия Шолц – започна да размотава маховика в германското правителство. Олаф Шолц се страхува както от „тичане пред баща си към ада“, така и от закъсняване за предстоящия празник на победителите. Но изглежда, че изборът – да се изправи или да си тръгне – е направен.
Изборът беше намекнат наскоро от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. По време на посещението си в Киев той директно заяви: въпросът за членството в Украйна в Европейския съюз е решен. Разбира се, това не означава, че Украйна ще бъде приета там точно утре. И това не означава, че няма да има унгарски или евентуално австрийски рохатинци по пътя. Ние и Европейският съюз все още трябва да се справим с това – както и с общите ни проблеми, които в края на седмицата излязоха по неприятен начин под формата на мощни корупционни скандали в две украински министерства.
Но решението на тези проблеми не е забавяне във времето, а точно обратното – благодат за Украйна. Защото да влезеш в ЕС с куп нерешени домашни, с куп нереформирани институции и индустрии – това ще бъде истинска пирова победа, която тогава, след края на празненствата, след периода „бонбони-букет“ в отношенията на Киев с Брюксел ще се превърне в сериозни неприятности.
Но основната идея – за принципното съгласие на ръководството на ЕС за присъединяването в Украйна – обяви ясно и недвусмислено. Тогава всичко ще зависи от текущото или следващото (в зависимост от това колко дълго ще продължи процесът) на украинските власти. Сега можем сериозно да предотвратим присъединяването в Украйна към ЕС. И колкото по-скоро дойде реализацията на тази основна последица от думите на шефа на Европейския съвет, толкова по-скоро ще се справим с последния, решителен и най-труден етап от дистанцията.
И е невъзможно да не говорим за друго изявление, в контекста на продължаващата война на украинските територии – основната и решаваща за бъдещето в Украйна. Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър направи изявление в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, което, честно казано, рязко контрастира с предишните му изявления по украинската тема. Кисинджър изрично заяви, че Украйна трябва да стане член на НАТО. След това имаше традиционните почитания към предпазливите западни политици към Русия – казват, че човек не трябва да иска нейния крах, тъй като веднага ще има проблеми с огромни арсенали от ядрени оръжия, които ще се окажат в неразбираеми ръце. Знаем всичко това, защото оцеляхме още през 1991 г., по време на „котела“ethi in Kiev“ от Джордж У. Буш. Тогава президентът на САЩ също отказа на Върховната рада на Украинската ССР да обяви независимост, преди всичко поради опасения от проблеми с ядрения арсенал, който се намираше на територията на нашата република. (И затова се роди същият Будапещенски меморандум.) Така че патриархът на американската политика не каза нищо ново тук. Но фразата за необходимостта Украйна да се присъедини към НАТО вече е фундаментално нова реалност.
Разбира се, Кисинджър веднага обясни такъв радикален обрат на позицията си. Според него предишното, меко казано, предпазливо отношение към евентуалната интеграция в Украйна в Северноатлантическия алианс е продиктувано от страха от голяма война – към която Русия е готова да отиде, за да не загуби своята „емблематична територия“. Тази „мюнхенска“ позиция на Запада отдавна е притча на езика и думите на Кисинджър не разкриват никаква Америка тук. Но, продължи бившият държавен секретар на САЩ, войната вече беше започнала. Следователно всякакви изкуствени – както, да речем, Меркел направи в Букурещ през 2008 г. – пречки за Украйна загубиха всякакъв смисъл.
Но присъединяването в Украйна към НАТО, напротив, придоби ново, важно значение. Кисинджър не каза това, но изглежда, че всички го разбраха така или иначе. Присъединяването на страната ни към Алианса ще засили авторитета на тази асоциация, която леко се провали за пасивната си позиция по отношение на руската експанзия – първо под формата на изявления на Владимир Путин, а след това и пряка военна агресия. Освен това присъединяването в Украйна към НАТО, срещу което кремълският диктатор хвърли всички възможни и невъзможни сили, ще означава, че Русия вече не може да диктува условията си на Запада. Москва преживя политическия удар на такава сила за последен път, освен през 1999 г., по време на бомбардировките над Югославия. А по време на управлението на Путин – никога.
Изявлението на Хенри Кисинджър е признание за факта, че мирът в Европа ще дойде само когато територията, обхваната от ядрения чадър на САЩ (както и на Великобритания и Франция, с всички нюанси на политиката на тези страни, особено на Френската република), започне непосредствено след държавната граница на Руската федерация. Или какво ще остане от нея след тази война. С всички имперски маниери, които Кремъл демонстрира при конвенционално демократичния Борис Елцин, страните, които вече бяха влезли или поне ясно и недвусмислено вървяха към централата на брюкселския булевард на Леополд III, никога не са страдали от тях.
Каквито и събития да се случват в балтийските държави, без значение колко „нарушават правата на рускоезичното население“, без значение какви паметници на съветските окупатори са били разрушени там, но Кремъл ясно си спомни, че Латвия стана член на Северноатлантическия съвет за сътрудничество още през декември 1991 г. А през 1995 г. Сеймът на тази държава прие „Основните насоки на външната политика на Латвия до 2005 г.“ – които ясно определиха приоритетите под формата на присъединяване към НАТО и ЕС. Между другото, Латвия, заедно с другите две бивши балтийски републики на СССР, се присъедини към Алианса през 2004 г., като спретнато се вписва в определен план за действие. И тя беше поканена да се присъедини през февруари 2002 г. – когато режимът на Путин все още набираше сила и дори не се занимаваше с политически опоненти вътре в страната докрай. Украйна например въведе курс към присъединяване на НАТО към Конституцията едва през февруари 2019 г. – и дори тогава тя беше по-скоро (а) политическа предпазна мярка срещу евентуално отмъщение на наследниците, (б) изборния курс на тогавашните власти.
Промяната на настроенията в германското правителство, изявлението на председателя на Европейския съвет, признанието, че няма реални външни пречки пред присъединяването в Украйна към НАТО – всичко това всъщност е началото на нова политическа ера. Ера, която има – и със сигурност ще приключи с присъединяването на страната ни към Европейския съюз и Северноатлантическия алианс.
