Въпреки войната някои представители на украинските власти активно моделират политическото бъдеще и излагат пасианс на вероятните рейтинги на политическите сили и кандидатите за президент. Високите фигури на доверие в президента Зеленски на фона на много скромни показатели за популярността на политическите му опоненти завладяват въображението на мнозина. Но историческият опит показва, че прогнозирането на резултатите от предстоящите избори в разгара на войната е неблагодарно и рисковано.
В края на 2022 г. в информационното пространство се появиха данни от уж затворена социология от кабинета на президента. В него се казва, че сред опозицията хипотетичната партия на Серхий Притула вече е с най-висок рейтинг (в диапазона 12-14%). Рейтингът на партията на Петро Порошенко падна до 6-7%. Що се отнася до други противници на правителството, за тях не се споменаваше. Най-вероятно изборната ситуация в тях е още по-лоша.
На този фон началникът на кабинета на президента Андрий Йермак заяви в голямо интервю за телевизионния канал 1+1, че смята за целесъобразно Зеленски да отиде за втори мандат. Поведението на държавните служители показва, че те са уверени в способностите си и много оптимистично настроени по отношение на изборните перспективи. Те могат да бъдат разбрани: рейтингът на подкрепата за Зеленски е извън скалата. А телетонът „United News“ и затварянето на няколко опозиционни телевизионни канала за цифров достъп значително ограничиха възможностите за пиар за всички политически опоненти на Слугите на народа. Въпреки това не е факт, че прогнозите на властите са обречени да се сбъднат.
Войната е специален период, който не е подчинен на общите правила на политическия живот. Правенето на политически прогнози или превръщането на подкрепата за действията на държавния глава в процент от гласовете на изборите е рискована и неблагодарна задача. Социологическите проучвания на военния период за политически рейтинги и предпочитания имат голяма грешка и не отразяват стабилните убеждения на избирателите. По-скоро емоционалното им състояние и преживявания. А пълноценната политическа активност и конкуренция на различни политически сили, които наблюдавахме в мирно време, просто не съществува сега.
Пред украинското общество има много неизвестни. В началото на 2023 г. никой не може точно да предвиди продължителността на войната и как точно ще свърши тя. Каква ще бъде цената на победата? Ще бъдат ли отнети всички територии от времето на изборите и как ще стане това? Ще бъде ли подведен под отговорност агресорът? Каква ще бъде социалната и икономическата ситуация в държавата тогава? Сега няма отговори на тези въпроси. Те обаче ще окажат пряко влияние върху вътрешнополитическите рейтинги. А опитът на Уинстън Чърчил и неговата Консервативна партия показва, че дори победа във войната не ти гарантира победа на следващите избори.
През юли 1945 г. във Великобритания се провеждат парламентарни избори. Преди два месеца войната на европейския континент приключи и беше подписана капитулацията на Вермахта. Великобритания, водена от Чърчил, успява не само да се изправи сама срещу яростната атака на Третия райх по време на трудните дни на въздушната битка за Англия през 1940 г., но и заедно със съюзниците да победи врага и да го победи.
Историческото величие на фигурата на Чърчил е извън съмнение. Той успя да обедини цялата нация, за да отблъсне агресора. Той се превърна в символ на борбата и изселването на свободния свят пред заплахата от тирания. Пътят към победата беше дълъг и трънлив. Но Чърчил адекватно преведе страната си през трудните военни години. А вдъхновените му речи все още вдъхновяват нациите, които се борят за своята свобода и независимост. Няколко месеца преди парламентарните избори през 1945 г. рейтингът на одобрение на Чърчил в британското общество е 83%. Но въпреки че играе важна роля по време на Втората световна война, британският премиер и неговата Консервативна партия претърпяват съкрушително поражение.
В края на изборите през 1945 г. лейбъристите получават 47,7%, а консерваторите 36,2% от гласовете. Повече от три милиона повече избиратели гласуваха за победителите в изборите, отколкото за партията на Чърчил. В резултат на това лейбъристите спечелиха 393 места, а консерваторите спечелиха само 197 места. Това събитие е едно от най-удивителните политически събития в британската история. И все пак има напълно логично обяснение.
През 1945 г. консерваторите са уверени в победата си. Те имаха основания за това. Победоносната война и личната харизма и популярност на Уинстън Чърчил, според консерваторите, трябва да им осигурят безспорно изборно предимство. Доверието в положителния резултат от парламентарната надпревара е толкова голямо, че Чърчил дори не участва в предизборната кампания, а се концентрира върху външнополитическите въпроси. Резултатите от изборите дойдоха като истински шок за него.
Британските избиратели, разбира се, не са забравили ролята на Чърчил в победата над Хитлер. Но те също така не забравят позицията на Консервативната партия и нейните лидери преди Чърчил да дойде на власт през май 1940 г. А позицията на предшествениците на Чърчил е била насочена към умиротворяванеагресорът. Както Стенли Болдуин, така и особено Невил Чембърлейн успяват да отприщят ръцете на Хитлер за нова война. Те преговаряха с него и подписваха споразумения. Те си затварят очите за развитието на Вермахта и не забелязват експанзионистичните планове на Третия райх.
Консервативното правителство от 30-те години на XX век носи пълна отговорност за неподготвеността на Великобритания за война, отказа от превъоръжаване на собствената си армия и за неадекватната оценка на заплахата от нацистка Германия. Британците не са забравили унизителните преговори с Хитлер, срама от Мюнхен 1938 и скандалното изявление на Чембърлейн, че е донесъл мир за цяло едно поколение. Въпреки победата на Обединеното кралство, избирателите държаха следвоенната Консервативна партия отговорна за предвоенната си политика на умиротворяване на враговете.
Войната често прави политиката твърде персонализирана. Консерваторите се фокусираха твърде много върху Чърчил. Речите му бяха силни и предизвикваха емоционално възхищение. Имал е отлични ораторски способности. Но след края на войната избирателите решават, че Чърчил може да бъде прекалено фокусиран върху външни въпроси и няма да бъде правилно ангажиран с възстановяването на страната. Култът към личността алармира британците, вместо да ги убеди да гласуват за партията на премиера. Подобен сценарий е възможен и на предстоящите избори в Украйна.
Дори и най-опитните социолози не могат точно да предскажат какво ще бъде общественото мнение на украинците след края на войната. Какво ще надделее в обществото: благодарност за мира и гордост от победата или желание да се разберат предвоенните грешки и погрешни сметки. Аналогиите не винаги са подходящи, не винаги работят. Но в поведението на украинските власти до 24 февруари 2022 г. има някои елементи, които донякъде напомнят за поведението на британските правителствени служители в навечерието на Втората световна война. Вече е ясно, че Украйна трябва да обърне повече внимание на разработването на нападателни оръжия и по-малко надежда за преговори с Русия. А след това са въпросите за корупцията, неефективния държавен апарат, скандалните назначения на персонал, непотизмът и спирането на редица реформи. Как избирателите ще оценят действията на властите след войната?
Социологията демонстрира искреното желание на украинците да променят страната отвътре. Резултатите от проучването, което Проведе През декември ДИФ и социологическата служба на Центъра „Разумков“, в сътрудничество с европейската „Правда“, показват как украинците тясно свързват интеграцията в евроатлантическите структури с ефективни реформи. И това се отнася за всички региони на държавата. Повече от 60% от анкетираните заявяват, че властите трябва да „направят всичко, което европейските институции изискват, за да ускорят присъединяването в Украйна към Европейския съюз“. Вероятно след края на войната украинците ще гласуват за политическата сила и политиците, които според тях са в състояние качествено да променят страната и имат необходимата политическа воля за това. Поне искам да вярвам в това. Защото без изчистване на състоянието от корупционно-клептократичния компонент е трудно да се разчита на успешно следвоенно възстановяване и просперитет. Но каква ще бъде тази политическа сила, на която ще бъде поверена такава трудна мисия, в момента не е известно.
