На 30 декември, предпоследния ден от първата военна година на новата ера, се случиха две значими събития. Събития, които напълно разкриват трагедията на основния губещ на годината. Това, между другото, не е позицията на автора (въпреки че и той е), а официалното заглавие на Владимир Путин от реномирана публикация Политико. И така, какво се случи на 364-ти и всички останали дни на 2022 г.?
Първо, американското издание „Вашингтон пост“ публикува дълга статия за ситуацията в Кремъл. Тази статия не е предположение на самите журналисти, а коментарите (анонимно, зловещо нещо) на руски високопоставени служители и дори на един милиардер, близък до „царя“. Статията, меко казано, е песимистична за привържениците на образа на „силната ръка“, който Путин в продължение на много години, от есента на 1999 г., внимателно изграждаше около неясната си личност.
Накратко, Путин се страхува. Страхува се от всички наоколо. Той отмени годишната реч пред депутатите от Федералното събрание, отказа се от традиционната пресконференция, няма да се срещне, както винаги преди Нова година, с руски милиардери. Има само една причина – той няма какво да каже за войната. Един от респондентите РП Длъжностните лица в прав текст заявиха: „Е, какво може да ни каже? Че всичко върви по план – когато войната трае десет месеца, докато е трябвало да продължи три дни?“
Путин не може да излиза срещу хората, защото е преследван от страх. Страх от поражение. „Акела пропусна“ е най-големият кошмар на всеки диктатор. И той не просто пропусна. Той направи фатална грешка за своята и за цялата империя, започвайки тази „малка победоносна война“. И сега, според антуража му – който не крие разочарование в лидера на губещия – той просто не знае какво да прави по-нататък. В допълнение, разбира се, към продължаването на обстрела на украинската енергийна инфраструктура, упорито се опитва да убеди Западв Украйна да преговаря по този начин. Не осъзнавам, че ракетите, подобно на зимата, са към своя край. Сигурно. А помощта на съюзниците на Рамщайн не е.
Затова друго събитие – онлайн разговори със Си Дзинпин – придоби особено значение за Путин. Дори вътре в страната той се чувства сякаш е в изолация (която, както влезе след началото на пандемията, изглежда, все още не е излязъл), какво можем да кажем за световната арена. Затова преговорите с лидера на Китай уж трябваше да демонстрират, че при мен всичко е наред, силните на този свят общуват с мен и Западът все пак ще плати за отказа си от пълноценни (т.е. при условията на Кремъл) преговори.
Но не това се случи. Първо, Си не отговори на предложението да дойде в Москва, тъй като това би било полезно и необходимо за Путин. Второ, като господар на Кремъл той не се опита да изведе темата за сътрудничеството между двете големи (поне по отношение на територията) страни от Евразия по военния мейнстрийм – лидерът на Средното царство за пореден път ясно подчерта желанието на Пекин да види мир в Украйна.
Между другото, дори сам по себе си, този разговор е доказателство за голямото падане на Владимир Путин от пиедестала, който той изобрети. Тези преговори летяха, за да подготвят (всъщност да молят) заместник-руския президент от Съвета за сигурност Дмитрий Медведев до Китай. Човек, чиято репутация е луда, в стила на Володимир Жириновски, който почина през 2022 г., публикува в Телеграма. И така, Си Дзинпин, любезно съгласявайки се с този празен разговор от практическа гледна точка, ясно показа кой в двойката Русия-Китай сега е начело. Но дори и да позволи на действителния васал да говори с повелителя, той не му предостави никакви сериозни козове – освен факта на самия разговор, който очевидно не е достатъчен – за търговия със Запада. И така, основното събитие в края на годината за Путин завърши с неуспех.
Всичко започна в съвсем различно настроение. 2022 година започна като лятото на 1939 г. в Европа – без дори разговори, а директни предупреждения към президента в Украйна и света като цяло, за предстоящата война. Предупреждения от президента на Съединените щати – и това имаше своето голямо значение. Световният лидер не предупреждава за война, той я подготвя и обявява. Не да отправя предупреждения, а да обяви на целия свят началото на нов „кръстоносен поход“ за възстановената империя – това беше целта на Владимир Путин в началото на годината.
И в това той изобщо не е уникален. През последните четиридесет години такива световноизвестни историци и публицисти като Марк Солонин, Виктор Суворов и т.н. всъщност доказаха, че съветският лидер, секретар на ЦК на КПСС (б) Йосиф Сталин е подготвял нападение срещу нацистка Германия. За целта той, който в продължение на 20 години не заема никаква публична длъжност, изведнъж на 6 май 1941 г. се самоназначава за председател на Съвета на народните комисари (както се нарича правителството в тогавашния СССР). Това беше направено с една проста цел – да обяви основния ред в живота си. Заповед за началото на „освободителната война“ в Европа, за атаката срещу Третия райх.
Сталин не можеше да направи това, просто нямаше време. Не слънцеtygshi – той беше толкова уплашен, че дори друг основен ред, за началото на „Великата отечествена война“, беше обявен не от него, а от неговия заместник Вячеслав Молотов. Същият, който Сталин премества от поста председател на РНК. Представете си дълбочината на трагедията на лидера: той зае главния правителствен пост и след 1,5 месеца не успя да направи кратка реч, давайки тази роля на дългосрочния „placeblazer“. Нищо чудно, че казват, че Йосиф Висарионович, след началото на съветско-германската война, изобщо е избягал в страната и когато са дошли при него с молба да поведат защитата на страната срещу бързото настъпление на Вермахта, той е помислил, че неговите другари по оръжие са дошли да го арестуват…
Путин нямаше нужда да прави такава рокада. По-точно, той го направи много преди ден X – още през 2011 г., когато принуди Медведев публично да се откаже от втория си президентски мандат. След това всичко се търкулна спретнато право в релсите на „Деня на победата на Путин“. И достигна 24 февруари 2022 г.
Разбира се, Путин формално не обяви война, прикривайки я като „специална военна операция“ (как може да не споменете блестящата дефиниция на Les Podervyansky – „цикличен фашизъм“.) но всички разбраха отлично – това е всичко. Това е началото на нова Реконкиста. Началото на възстановяването на империята, която контролира, макар и не половината свят (защото Китай все пак се превърна в самодостатъчен геополитически играч), но вече не е изключително регионален играч. Империя, която е един от полюсите на новия многополюсен свят.
Самата Русия разбра това – „от Москва до покрайнините“. Западът също разбра това. Историята на тогавашния посланик в Украйна в Германия Андрий Мелник за настроенията във федералното правителство на Германия, прогнозите дори на американската страна за 96 часа, които украинската отбрана ще може да издържи – това е отлично потвърждение.
Путин не просто се готвеше – той вече беше пробвал мантията на „военния император на света“ (както Кремъл нарече американския президент Джордж У. Буш по време на войната в Ирак и борбата срещу световния тероризъм след 11 септември). Но нещо се обърка…
И се стигна дотам, че в края на годината, само за десет месеца от „тридневната война“, президентът на Русия се превърна в изгнаник от реалния свят, който беше въведен дори от бившите съветски републики. Спомнете си изявлението на президента на Таджикистан Емомали Рахмон, че Русия трябва да се отнася по-уважително към партньорите си от ОНД. Можете ли да си представите Сталин, дори в мека рахмонска форма, посочен от първия секретар на ЦК на Комунистическата партия на някоя Централноазиатска съюзна република?!
Няма нужда да говорим за Китай – най-накрая и за дълго време Кремъл се превърна в тази двойка в „по-малък брат“, който Пекин подкрепя с изключително прагматична цел – да предотврати пълната победа на демократичния Запад над авторитарния Изток. Защото подобно поражение на Русия ще бъде удар за самия Китай, за тайванските му амбиции в частност.
Владимир Путин толкова откровено, дори в дребни неща (като анекдотичното възраждане на програмата „ГТО“, която в СССР подготвяше бъдещите участници в атаката срещу Германия и цяла Европа; между другото, знаете, когато Путин подписа указ за възобновяване на тази програма? през март 2014 г., седмица след приключването на анексирането на Крим и преди началото на „руската весна“ в югоизточната част на континенталв Украйна!) се свърза със Сталин, веднага след като най-кървавият диктатор в историята на империята – че тя изглежда се е превърнала във фиксираща идея. Той дори надмина своя „учител“, обявявайки „основния ред“ на целия си живот. Заповед за началото на завземането в Украйна и възстановяването на една велика империя.
Но 2022 г. ще остане в историята на Русия от факта, че в Кремъл – след отчаяната съпротива на украинците, след създаването на нова западна коалиция (едва сега, за разлика от Втората световна война, тя работи срещу Москва) – Сталин най-накрая умря. А Владимир Путин, който започна годината по образа на бъдещето, без пет минути – или по-скоро три февруарски киевски дни – съвладетел на света, се оказа нещастен, уплашен и безполезен просяк, който проси милостиня от китайския император, за да запази поне остатъците от предишната си гордост и да забави максимално неизбежното поражение във войната. Поражението, зад което ще започне крахът – както неговата, така и недовършената му империя.
