Тази седмица Букурещ отново бе домакин на среща на върха на Северноатлантическия алианс, както преди 14 години. И отново, една от водещите теми беше Украйна, обаче, в малко по-различен аспект от тогава. И най-важното: решенията бяха различни.
За нас, украинците, тази среща на върха през април 2008 г. все още е неизлекувана колективна психологическа травма. Като среща на върха на неизпълнените надежди, среща на върха на предателството, среща на върха, която не предотврати бедствието, не усети надвисналата опасност. По това време Украйна се надяваше, че Алиансът ще й предостави План за действие за членство (ПДЧ) до Грузия. Франция и Германия обаче категорично се противопоставиха на това. Въпреки че дори Унгария все още беше на страната в Украйна по това време.
Едва това лято, в разгара на руско-украинската война, тогавашният германски канцлер Ангела Меркел обясни упоритостта си. Тя обясни, но не се покая. „Не можехме да кажем: добре, утре ще я заведем в НАТО. Украйна не беше страната, която познаваме сега. Това беше много разделев Украйна… дори имаше различия между реформаторските сили – Тимошенко и Юшченко. Това означава, че тя не е била вътре в страна със засилена демокрация“, каза Меркел.
В същото време тя призна, че се страхува и от реакцията на шефа на Кремъл Владимир Путин. „Бях напълно сигурен, че Путин няма да позволи това да се случи толкова лесно. От негова гледна точка това би било обявяване на война“, каза тя.
Между другото, именно в рамките на тази среща на върха Путин за първи път изрази териториални претенции към Украйна, освен това постави под въпрос нейното съществуване като държава изобщо. Това се случи по време на срещата му с тогавашния американски президент Джордж У. Буш. Такова скандално изявление на Путин попадна в пресата: „Разбираш, Джордж, че Украйна дори не е държава! Какво представлява Украйна? Част от нейните територии е Източна Европа, а част, и значителна, дарена от нас!“
Това, което се случи за по-малко от шест месеца, си спомняме: нахлуването на руски войски в Грузия. И шест години по-късно – окупацията и анексирането на Крим, войната в Донбас. 14 години по-късно – пълномащабна инвазия в Украйна. И всичко това, защото Украйна и Грузия блокираха пътя към НАТО.
И така, реабилитира ли се този път НАТО на втората среща на върха в Букурещ? По-скоро да, отколкото не. Ясно е, че този път основният въпрос в дневния ред беше военната помощ за Украйна в съпротивата й срещу руския агресор. Съюзниците ясно формулираха позицията си: без неясноти, без евфемизми, без намеци, всичко е възможно най-ясно.
„Събрали сме се в Букурещ край бреговете на Черно море в момент, когато инвазията, която Русия продължава в Украйна, заплашва евроатлантическия мир, сигурност и просперитет. Русия носи пълна отговорност за тази война, грубо нарушение на международното право и принципите на Устава на ООН. Руската агресия, включително постоянните и беззаконни атаки срещу гражданската и енергийната инфраструктура в Украйна, лишава милиони украинци от основни хуманитарни услуги. Тя вреди на световните доставки на храни и представлява опасност за най-уязвимите страни и народи по света. Неприемливите действия на Русия, включително хибридни действия, енергийно изнудване и безотговорна ядрена реторика, подкопават основания на правила международен ред“, се казва в заключителното изявление на срещата на върха.
Какви решения бяха взети по отношение в Украйна? На първо място, да продължи да оказва военна помощ в Украйна, без да намалява обема й. Тоест, никаква умора от Украйна, никакъв натиск върху Киев да я принуди да преговаря и да спре военните действия, никакво съмнение за необходимостта да се конфронтира с Русия като действително олицетворение на универсалното зло.
В същото време Алиансът за пореден път заяви, че „не е воюващ“ и затова е готов да защитава само териториите на страните-членки в случай на агресия срещу тях. Украйна обаче НАТО ще защитава само ако най-накрая постигне пълноправно членство. Кога ще се случи това?
„Ако Украйна се стреми да се присъедини към НАТО, нашата позиция остава непроменена. Вратата на НАТО е отворена. Ние демонстрираме това с неотдавнашното приемане на Черна гора (2017 г.) въпреки протестите на Русия. Това показва, че Русия няма право на вето. Въпросите за членството се решават от 30 съюзници и дипломирана страна, и никой друг. Решението за членство в Украйна беше взето. В същото време основният фокус сега е върху подкрепата за Украйна, за да се гарантира, че президентът Путин няма да спечели, а ще победи Украйна като суверенна държава в Европа. Това е основният фокус на нашия Алианс и основният фокус на нашето партньорство“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Както виждаме, в изявлението му перспективите за присъединяване в Украйна към Алианса вече бяха много по-ясни от преди. Има почти послание: ще бъдем приети, когато войната приключи с нашата победа.
А за да спечелят, въоръжените сили отчаяно се нуждаят от военно оборудване от страните от НАТО. Към срещата на върхаи НАТО не е била открито артикулирана за това какви оръжия ще получи Украйна в близко бъдеще. Може би е така, защото оръжията, като парите, обичат тишината. От задкулисни разговори се оказа, че западните съюзници са готови да ни осигурят: системи за заглушаване на дронове, нови системи за противовъздушна отбрана, гориво, генератори, медицински консумативи, зимни униформи и др. Все още не говорим за самолети и танкове (или все още е под въпрос, но много тихо?).
Предложението на латвийския външен министър Едгарс Ринкевич да позволи в Украйна да атакува цели в дълбините на руската територия и следователно да предостави на въоръжените сили подходящи средства за унищожаване, също висеше във въздуха. „Трябва да позволим на украинците да използват оръжие, за да унищожат ракетни установки или летища“, каза той в кулоарите на срещата на върха в Букурещ. Повечето лидери на западните държави обаче все още се страхуват от подобно развитие на събитията, което според тях може да доведе до ескалация или дори до решение на ядрен конфликт. Въпреки че е трудно да не се разбере, че без унищожаването на обектите, посочени от латвийския министър, няма да бъде възможно да се спрат терористичните действия на Русия срещу мирни украински градове.
Въпреки това, отново, всичко това може да бъде обсъдено и прието поверително, което по принцип е по-добре да се даде на руснаците изненада директно на бойното поле.
Например, има информация, че въпросът за прехвърлянето на модернизирани изтребители МиГ-29 от полския арсенал в украинските ВВС сега се обсъжда и ще бъде решен, най-вероятно, положително. Тази информация беше споделена от пенсионирания американски адмирал Джеймс Ставридис, бивш командващ на съюзническите сили в Европа. И този случай с бойци от Полша продължава от началото на март. Тогава Варшава предложи да прехвърли три дузини от бойните си самолети в Украйна. Вашингтон първоначално се съгласи, но ден по-късно те драматично промениха позицията си. Едва наскоро американски журналисти разбраха, че позицията на Пентагона се е променила след неофициални контакти с Китайската народна освободителна армия. Твърди се, че страните тайно са се съгласили, че САЩ ще отхвърлят предложението на Полша за бойци за Украйна, а генералите на Пекин ще направят всичко възможно, за да предотвратят ядрена заплаха от Русия в близко бъдеще.
Но има надежда, че сега това прехвърляне на самолети в Украйна ще бъде осъществено. Освен това, според адмирал Джеймс Ставридис, Украйна ще може да получи не само модернизирани съветски МиГ, но и американски F-16. „Лидерите в столиците на НАТО също преосмислят идеята, която изоставиха в началото на войната: да осигурят или изтребители МиГ-29 от съветската епоха (поляците предложиха да ги прехвърлят на украинците), или дори излишък от американски F-16, лесен за научаване многофункционален изтребител. Без такива мерки въздушната война ще продължи да облагодетелства Путин“, пише пенсионираният адмирал в статията си за Блумбърг. Той също така е доста оптимистично настроен за шансовете в Украйна да получи такива високопроизводителни системи за противовъздушна отбрана като „Железен купол“ (съвместно разработен от САЩ и Израел) и в близко бъдеще. Патриот.
Затова можем уверено да кажем, че втората среща на върха на НАТО в Букурещ беше много по-успешна за Украйна от първата.
