След възстановяването на независимостта в Украйна управляващите елити последователно демонстрират пострадало поведение. Неразбираемото ирационално желание за пацифизъм и тотално разоръжаване по някаква причина бяха представени като голямо външнополитическо постижение и принос на държавата за каузата на глобалната сигурност. В стремежа си към статут на неутрална и много мирна страна украинските политически елити са забравили както за историческите уроци, така и за реалността.
В началото на декември е обичайно да се споменава един от най-абсурдните и безполезни международноправни актове – Будапещенският меморандум. Този документ обаче е само върхът на айсберга на дейността на тогавашните украински власти, лишени от логика и здрав разум. Отказът в Украйна от ядрения й статут до голяма степен е принудителна стъпка. Въпреки това, заедно с изоставянето на ядрените оръжия, те решиха да се отърват както от ракетите с голям обсег, така и от стратегическата авиация. Вълната от пацифизъм, обхванала украинските управляващи кръгове от началото на 90-те години, остави държавата без модерни нападателни оръжия преди предстоящата руска инвазия.
Елиминирането на нападателните оръжия, което сега липсва в Украйна, отне около 10 години. Ако Киев беше подложен на сериозен натиск от САЩ и Русия по отношение на унищожаването на ядрени оръжия, нашето политическо ръководство предприе тази стъпка по-скоро по собствена инициатива. Имаше възможности да се спасят поне част от ракетите с обсег до 2500-3500 км или някакво количество стратегическа авиация. Но Украйна реши, че ядреното разоръжаване не е достатъчно. Необходимо е да се изоставят други оръжия. Вашингтон и Москва само приветстваха подобен жест на добра воля.
През 1996-1999 г. Украйна ликвидира 29 стратегически ракетоносци (10 Ту-160, 19 Ту-95МС) и 487 крилати ракети Х-55. През 1999-2000 г. нашата държава прехвърли на Русия 8 крилати ракети Ту-160, 3 Ту-95МС и 581 крилати ракети Х-55 като част от изплащането на украинския дълг за доставен природен газ. През 2000 г. Украйна даде на Русия 386 ракети X-22. През 2002-2006 г. 60 Ту-22М (43 Ту-22М3 и 17 Ту-22М2), които бяха на въоръжение във ВВС и авиацията на украинския флот, бяха ликвидирани във въздушните бази в Николаев, Полтава, Прилуки и Била Церква. В авиобазата „Озерне“ край Житомир бяха унищожени 423 самолетни крилати ракети Х-22, които можеха да поразяват цели на разстояние до 300 км. А на 27 януари 2006 г. във военновъздушната база „Полтава“ се състоя демонстрация на последния – шестдесети – стратегически бомбардировач-ракетен носител Ту-22М3.
Украйна на световните платформи често беше давана за пример като държава, която доброволно се отказа от ядрените оръжия. Смяташе се, че това ще бъде стимул за другите страни и ще ги тласне към разоръжаване. Въпреки това, по някаква причина нямаше хора, желаещи да следват украинския път. Украйна беше самотна по пътя на намаляването на армията, забравяйки горчивите уроци на собствената си история и без да забелязва външни заплахи.
Политиката в Украйна в областта на гарантирането на националната сигурност след обявяването на независимостта може да се нарече жертва. Това е поведението на потенциална жертва, която прави всичко, за да съблазни агресора да нахлуе. Създава условия, които тласкат нашественика да атакува. Лесно е да се преживее миналото и събитията от настоящето. Не обръща внимание на процесите, които протичат в съседната страна и света. Той постоянно съкращава разходите за защитата си, превръщайки се в привлекателна мишена за атака.
Курсът на разоръжаване, който започна след обявяването на независимостта, не предизвика много вътрешни проблеми на украинските власти. Въпреки че по-специално беше отражение на неефективната работа, корупцията и простото нежелание да се развиват собствени въоръжени сили. Винаги е било възможно да се обясни на едно бедно и наивно общество, че е по-добре да се харчат пари за пенсии, обезщетения и социални мрежи, отколкото да се финансира разработването на ракети и производството на оръжия. Когато държавният бюджет няма достатъчно пари, за да плати за газ, винаги е по-лесно да се намерят извинения защо украинските пилоти не излизат във въздуха на самолетите си. Процесът на унищожаване на стратегическата военна авиация като цяло може да бъде представен като празничен и тържествен. Това стана с участието на международни партньори. И тъй като повечето хора бяха запленени от митове за „братския руски народ“, властите дори не трябваше да се напрягат твърде много, за да оправдаят прехвърлянето на крилати ракети или стратегически бомбардировачи в Русия.
Будапещенският меморандум, премахването на стратегическата военна авиация и изоставянето на ракети, способни да поразяват цели на разстояние до няколко хиляди километра – всичко това може да се случи само със страна, чието ръководство неадекватно възприема реалността и пренебрегва очевидните факти. Странно се възприема желанието на държавата, която многократно е губила независимостта си поради липсата на собствена армия и агресията на съседите си, да се разоръжи. Невъзможно е, с помощта на логиката и здравия разум, да се обясни желанието на политическите елити на една нация, която е претърпяла ужасите на геноцида и масовото унищожение, да се направи пацифизмът и неутралитетът в основа на международната политика и позиция.самопричинени в света.
И как биха могли да се пренебрегнат реваншистките настроения на Москва, за да се съживи империята, които бяха видими дори през 90-те години? И това не бяха изолирани изявления на руски маргинални политици. През май 1992 г. Върховната рада на Руската федерация (сега Дума) направи официално изявление, че актът за прехвърляне на Крим в Украйна няма правна сила. В същото време започна намеса във вътрешните работи в Украйна и подстрекателство на ръководството на Автономна република Крим да не се подчинява на Киев. През юли 1993 г. Върховната рада на страната агресор реши да предостави на Севастопол статут на град на Руската федерация. През септември 1993 г. Украйна загуби по-голямата част от Черноморския флот в резултат на споразуменията от Масандра, подписани под натиска на Кремъл. Имаше и забавяне на признаването на държавната граница от Москва, постоянни изявления на руски политици, които поставиха под въпрос суверенитета и териториалната цялост в Украйна, натиск и заплахи.
Не е нужно да сте изключителен анализатор, за да не разберете опасността за Украйна от съществуването на Руската империя в която и да е от нейните форми. Но изглежда, че тогава Украйна е била управлявана от хора, които са далеч от реалността. Те бяха твърде мързеливи, за да изучават историята на своя народ и да разберат до какво водят илюзиите за мир, пацифизъм и отхвърляне на собствената им армия през XX век. Да имаш съсед наблизо, който многократно е отнемал независимостта ти, който е унищожил милиони украинци, постоянно е поставял под въпрос правото на твоето съществуване и да не вземаш мерки за собствената си безопасност в бъдеще, е тактика на самоубийство. Неутралитетът и разоръжаването няма да спасят от сериен убиец, няма да докоснат сърцето му. Но те определено ще провокират нов акт на агресия. Ако Израел беше управляван от политици, подобни на украинския модел от 90-те години след независимостта през 1948 г., той отдавна щеше да загуби суверенитет.
През цялата си история Украйна никога не е имала имперски амбиции и не е заплашвала съществуването на други държави. Но още преди да получим независимост, по някаква причина започнахме да доказваме на целия свят нашето спокойствие и неутралитет. Демонстрирайте готовност за уникални жестове на добра воля. В Декларацията за държавния суверенитет от 1990 г. се казва: „Украинската ССР тържествено заявява намерението си да стане в бъдеще постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове и се придържа към три неядрени принципа: да не приема, да не произвежда и да не се сдобива с ядрено оръжие“. Странни ангажименти за страна, която все още не е извоювала свобода и веднъж я е загубила в резултат на външна агресия.
Ако някой в навечерието на разпадането на СССР трябваше да докаже способността си да бъде адекватен член на световната общност, тогава само Русия. Москва трябва да се ангажира да бъде мирна, да спазва международното право и да се откаже от ядрените оръжия. Но пацифизмът определено не е нещо, което е било необходимо предимно на една нация, която се опитва да съживи суверенитета си след векове на липса на гражданство.
