Какво съчетава датите 7 октомври и 10 декември? Мирът и президентът на Русия.
На 7 октомври 2022 г. Нобеловият комитет в норвежкия парламент идентифицира тазгодишните лауреати на защитници на правата на човека, които се противопоставят на диктатурата на Путин. И това се случи през 70-те години на раждането на Владимир Владимирович.
Не това обаче повлия на решението на Комитета, а на войната. Победителите бяха избрани в осмия месец от руската инвазия в Украйна. По това време светът вече знаеше за военни престъпления, като убийствата на цивилни в Буча, руската армия срина Мариупол до основи, милиони хора преминаха през филтрационни лагери и съобщенията за изтезания на украински затворници бяха нещо обичайно.
На 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел, носителите на наградата му взеха участие в церемония по награждаването.
Нобеловият комитет отбеляза институциите и активистите от трите страни, които сега са разделени от фронта, но обединени от борбата за правата на човека – руското общество „Мемориал“, Украинския център за граждански свободи и беларуския политически затворник и основател на Центъра за защита на правата на човека „Вясна“ Алес Бяляцки. „Носителите на наградата за мир представляват гражданското общество в своите страни. В продължение на много години те насърчават правото да критикуват властите и да защитават основните права на гражданите. Те са положили забележителни усилия да документират военни престъпления, нарушения на правата на човека и злоупотреба с власт. Заедно те демонстрират значението на гражданското общество за мира и демокрацията“, аргументира решението си Нобеловият комитет.
Лауреати
На 7 октомври председателят на борда на „Мемориал“ Ян Рачински, заедно със значителна част от екипа си, беше в московски съд, където беше издадена присъда за отчуждаване в полза на състоянието на сграда в центъра на Москва, където в продължение на много години се намираше централата на организацията и където се съхранява уникален архив от документи на повече от три милиона жертви на сталинския терор. Нищо чудно, че „Мемориал“ се нарича „съвестта на Русия“ – повече от 30 години напомня за престъпленията на Сталин, ГУЛАГ, Катин, както и за съвременните военни престъпления в Чечения. Един от основателите му е академикът, носител на Нобелова награда за мир през 1975 г., Андрей Сахаров. Така Мемориал оцелява след падането на съветската империя, но не оцелява при опита за възстановяване на империята на Путин.
Преди почти десет години асоциацията беше включена в черния списък на руските власти като „заплаха за обществото“. През 2014 г. Мемориалният център за правата на човека получи статут на чуждестранен агент, а две години по-късно цялата Международна историческа, образователна, благотворителна и правозащитна асоциация „Мемориал“ беше удостоена с тази съмнителна чест. Статутът на чуждестранен агент е предназначен главно за властите да стигматизират враговете на държавата. Тя се присъжда на всеки, който получава доходи от чуждестранни източници. В случая с „Мемориал“, който многократно е получавал чуждестранни научни грантове за исторически изследвания и защита на правата на човека, както и открито да говори за престъпленията на Сталин и Путин, конфронтацията с Кремъл беше само въпрос на време.
Окончателната ликвидация на правозащитната организация се състоя през декември миналата година с решение на Върховния съд на Руската федерация. Два месеца преди нахлуването в Украйна и паралелно с фалшифицирания процес срещу един от историците на „Мемориал“, ръководителя на карелския клон Юрий Дмитриев, който беше обвинен в педофилия на политически подреден процес и осъден на 15 години в колония с висока степен на сигурност. Върховният съд намира за достоверно твърдението на прокуратурата, че „Мемориал“ „създава фалшив образ на СССР като терористична държава, оправдава и реабилитира нацистките престъпници“. Прокурорът също риторично попита: „Защо ние, потомците на победителите, трябва да гледаме опитите за реабилитиране на предателите към родината?“
Ликвидирането на „Мемориал“ позволи на Путин да не крие, че се връща към тоталитаризма. Още по-рано маската падна от лицето на съратника му Александър Лукашенко. През август 2020 г. той така нагло фалшифицира резултатите от президентските избори, че беларусите излязоха масово да протестират по улиците. На протестите присъства и Алес Беляцки, който „посвети живота си на насърчаването на демокрацията и мирното развитие в страната си“, както Нобеловият комитет оправда решението му тази година.
Беляцки е един от инициаторите на демократичното движение от средата на 80-те години, т.е. времето на перестройката Михаил Горбачов (носител на Нобелова награда за мир през 1990 г.). Две години след като Лукашенко стана президент, той участва в създаването на организацията за защита на политическите затворници „Виасна“ и разследването на престъпленията на режима срещу собствения му народ. Властите многократно се опитваха да заглушат Бялацки, той беше в затвора от 2011 до 2014 г., а след бунтовете от 2020 г. беше арестуван отново, а сега е един от почти 1400 политически затворницив.
Съмнителна троица
„Благодарение на последователния си ангажимент към хуманистичните ценности, антимилитаризма и върховенството на закона, тазгодишните лауреати съживиха и почетоха визията на Алфред Нобел за мир и братство между народите – визията, която е най-необходима в днешния свят“, коментира решението на Нобеловия комитет. За разлика от своите членове, братството е трудно за самите лауреати. От гледна точка в Украйна остава горчивият вкус от факта, че активистите в тяхната страна – която е на съвсем различна, демократична политическа траектория от Москва и Минск – все още се обединяват с активисти, занимаващи се с режимите на руския президент Владимир Путин и Беларус Александър Лукашенко. По този начин Комитетът „пропагандира деструктивна теза за прословутата „троица славянски народи“, за която руската пропаганда неуморно разказва на световната общност“, написа в Туитър съветникът на началника на кабинета на президента Михайло Подоляк.
Главен редактор Киев Индивидуалка Олга Руденко счита за грешка, че Комитетът не е взел решение за присъждането на награди поотделно. „Това е изключително безчувствено в момент, когато руснаците убиват украинци с помощта на беларуси“, каза тя. Позицията на Комитета обаче беше защитена от неговия председател Берит Райс-Андерсен, който подчерта, че наградата не се присъжда на държави: „Понякога мироопазващите усилия са върху гражданското общество, а не само върху държавните амбиции. Мирът е желание и постижение, което е свързано със стойността, за която работят всички лауреати: противодействие на зверствата, военните престъпления и върховенството на закона. „Лекомислието с тези ценности също е косвена причина за тази война и агресия. Именно в този момент това е много важно напомняне“, каза тя.
Центърът за граждански свободи, който защитава правата на човека и демокрацията в Украйна от 2007 г., се фокусира върху документирането на военните престъпления на Русия срещу цивилни в Украйна след руската инвазия през февруари 2022 г. Ръководителят на Центъра Олександра Матвийчук призна, че напълно разбира съмненията на сънародниците си, които се защитават от агресията на Русия и Беларус и за които приемането на наградата заедно с беларуси и руснаци може да се възприеме като форма на предателство към Украйна. „Разбирам реакциите на хората. Това е твърде болезнено за тях […] Трябва обаче да използваме всяка възможност, всяка награда, за да говорим за Украйна, за да постигнем справедливост“, каза тя в интервю на 9 декември. Политико. Особено, че – както подчерта тя на следващия ден в интервю за Радио „Свобода“ – „за всичките тези осем години сме изпратили десетки доклади до ООН, ОССЕ, СЪВЕТА НА ЕВРОПА и Европейския парламент, но те не са ни послушали“. Само инвазията промени разбирането на международната общност за развитието на ситуацията в Украйна и в нейните територии, окупирани от Русия.
Целувката на смъртта
По време на церемонията по награждаването и тримата – Наталия Пинчук, съпруга на Алес Бялатски, Ян Рачински и Олександра Матвийчук – бяха дълбоко натъжени. Но въпреки различията, те говореха почти в унисон. Пинчук нарече културната зависимост на беларусите от Русия заплаха за тяхната идентичност; Рачински подчерта, че „Мемориал“ наблюдава имперските престъпления на Русия още в Чечения и днес вижда същото в Украйна. Те смятаха руския империализъм за източник на сегашната трагедия, както и, както подчерта Рачински, 70 години разрушаване на чувството за междучовешка общност. Защото престъпленията, както каза той, не се извършват от само себе си. Затова важно послание беше призивът на Матвийчук за солидарност с жертвите на руските престъпления: „Не е нужно да сте украинец, за да подкрепите Украйна. Престани да бъдеш човек.“
Наталия Пинчук завърши речта си с думи, изпълнени с надежда, уверявайки, че „пролетта тепърва предстои“. Въпреки че не звучеше много уверено. Нобеловата награда за мир е целувката на смъртта в Русия. Литературната награда за 1970 г. не защитава Александър Солженицин от арест и депортиране четири години по-късно, а наградата за мир от 1975 г. не защитава Сахаров от арест и депортиране пет години по-късно. Това не помогна миналата година да се избегнат репресиите и главният редактор на „Новой газета“ Дмитрий Муратов. През март беше спряно издаването на най-важния независим вестник в Русия. Макар и на негово място, журналистите стартираха нов проект „Новая газета. Европа“, но тя не е достъпна в Русия.
Муратов беше многократно атакуван, свинска глава беше оставена на вратата на апартамента му с послание точно като от „кръстника“, а през април той беше залят с червена боя с ацетон във влака Москва-Самара, който приличаше на атаки, използващи зеленка на Алексей Навални. Търгът на неговия Нобелов медал също не му помогна, както и фактът, че той прехвърли всички приходи (103,5 милиона долара) на Международния фонд на УНИЦЕФ, за да помогне на децата бежанци от Украйна и техните семейства, пострадали в резултат на руската инвазия.
Безполезно е да се надяваме, че Кремъл ще позволи на „Мемориал“ да работи. „Чухме от нашите власти съвети да откажем наградата, защото съпобедителите са неподходящи“, призна Рачински на 10 декември в програмата. Би Би Си ХардТок. Мемориалът остава да оцелее, да подхранва колективната памет и следователно да работи под земята. По един или друг начин, през юни 2022 г., привържениците на Мемориалния център обявиха създаването на нова обществена организация, Център за защита на правата на човека „Мемориал“, която обаче няма статут на юридическо лице.
Шансовете за уволнение на Алес Беляцки също са малки. Той е политически затворник номер едно в Беларус. Едва наскоро – след 17 месеца – съпругата му получи възможност да „види“ съпруга си, телефона и само за час. Алес ще остане заложник на Лукашенко до преговорите със западните страни след края на войната в Украйна. Най-вероятно това ще бъде разменна монета, може би стимул за преговори в замяна на отмяна на санкциите или смекчаване на отговорността на Беларус за съвместна агресия срещу Украйна.
Не трябва обаче да забравяме, че в Беларус има почти 1400 „алеса“ и всички те бяха арестувани по време на протести след фалшифицирани избори. Съдбата им може да бъде променена масово, но този път мирни, социални вълнения или военния провал на Путин, а в същото време и на Лукашенко. Малко обаче подсказва, че беларуската опозиция е готова да направи кръвна жертва в борбата за свобода от Лукашенко. Дори Наталия Пинчук в своята Нобелова реч се застъпва за напълно мирна смяна на властта. Въпреки че, разбира се, от Пинчук, която получи награда за мир от името на затворения си съпруг, не можеше да се очаква призив от сънародници за радикални действия. А диктаторът трудно се сваля с рози в ръце.
Украинският лауреат също имаше дълъг път към успеха. Събирането на доказателства за руските военни престъпления ще продължи и не се знае кога, как и дали ще бъде създаден специален трибунал, който да осъди руската агресия.
Въпреки това най-дългият път води до помирение на народите. Но си струва да се вярва на принципа, че Нобеловата награда за мир винаги е инвестиция в бъдещето и тук е права изпълняващата длъжността директор на „Мемориал“ Елена Земкова, която в интервю за телевизионния канал „Настояшчи Время“ в деня преди връчването на наградата заяви: „В тези ужасяващи времена Нобеловият комитет ни говори: вие, гражданското общество, се държите заедно и се съпротивлявате на злото“.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В кривото огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна изобретил на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъждаме историята, безизходицата в Минск
Оригиналното заглавие на статията: Pokojowe Nagrody Nobla przeciwko reżimowi Putina
