Скъпи хора!
Тези дни милиони хора в Украйна и света празнуват Коледа. Раждането на Божия Син даде на хората надежда за спасение, вяра в победата на доброто и милостта.
За съжаление, тази година за нас всички празници имат горчив послевкус. И можем да усетим традиционния дух на Коледа по различен начин. Вечерята на семейната маса не може да бъде толкова вкусна и топла. В близост до него може да има празни столове. И не толкова ярки могат да бъдат нашите домове и улици. А коледните камбани не могат да бъдат чути толкова силно и ентусиазирано – чрез сирени за въздушна аларма или – още по-лошо – изстрели и експлозии. И всичко това заедно може да представлява голяма заплаха. Това е униние. Във висшите сили и тяхната сила, в доброто и справедливостта на света. Загуба на надежда. Загуба на любов. Да загубиш себе си…
Но не е ли това, което злото и тъмнината, които са се изправили срещу нас, искат в същността си?
Ние им се противопоставяме повече от 300 дни и осем години. И ще им позволим ли да постигнат това, което искат?
В тази битка имаме още едно мощно и ефективно оръжие. Чукът и мечът на нашия дух и съзнание. Мъдростта на Бога. Смелост и смелост. Добродетели, които ни предразполагат да извършим добро дело и да победим злото.
Основният акт на смелост е издръжливостта и довеждането на работата ви до края въпреки всичко. Нашият път осветява истината. Познаваме я. Ние го защитаваме. Нашата истина е борба за свобода. Свободата идва на висока цена. Робството е още по-високо.
Ние сме озарени от вяра и търпение. Търпение и вяра. Това са двойни сили. Както е казано, „който притежава себе си, е по-добър от завоевателя на града“. Да търпиш не означава да се примириш с обстоятелствата. Търпението гарантира, че няма да допуснем никакво съмнение или страх в ума си. Това е вяра в силата на човека.
Злото няма по-силно оръжие от бронята, която Бог ни е дал. Злото се разбива в тази броня като каменна стена. Виждали сме го повече от веднъж. Ние издържахме в началото на войната, издържахме на атаки, заплахи, ядрено изнудване, терор, ракетни удари. Да издържим тази зима. Защото знаем за какво се борим.
Вървим напред през тръните към звездите, знаейки какво ни очаква в края на пътуването. Аллах е справедлив съдия, който възнаграждава доброто и наказва злото. На чия страна сме, е очевидно. Кой кой е в тази битка е очевидно. Има поне седем доказателства за това – те са известни: „… Очите са горди, езикът е фалшив, ръцете, които проливат кръвта на невинните, мозъкът, който изковава зли замисли, краката, които бързо тичат към злодея, действията, които сеят раздор, сърцата, пълни с. Ние се противопоставяме на всичко това. И е модел за другите. Верните, т.е. тези, които наистина вярват, трябва да бъдат светлина за останалия свят. Повече от 300 дни украинците се стремят към това, доказват го, служат за пример на другите. Ние не сме праведни, не сме светци, но определено се състезаваме за добро и се борим за светлина. С вяра в библейското пророчество: „Нека се издигне всяка долина, всяка планина и хълм ще паднат, нека стане стръмна отвъд равнината, и планинските вериги отвъд долината. Хората, които ходят в тъмнина, ще видят Великата Светлина, а над онези, които седят на ръба на смъртната сянка, Светлината ще ги огрее! Защото Младенецът ни се роди, даде ни се Божият Син.“
Вярваме, че сълзите ще бъдат заменени от радост, надеждата ще дойде за отчаянието и смъртта ще бъде победена от живота.
видео от кабинета на президента
Скъпи украинци!
Днес и всички предстоящи зимни празници срещаме при трудни обстоятелства. Някой ще види днес първата звезда на небето над Бахмут, Рубизни, Кремина. По протежение на хиляди километри от фронтовата линия. Някой – на магистралата, по пътя от украинско-полската граница до Херсон или Запорожие. Някой ще го види през дупките на покрива, разкъсан от куршуми, на собствения си дом. Някой ще празнува празника в домовете на други хора, но не и в непознати – украинци, които са приютили украинци. В Закарпатието, Буковина, Лвов, Франковск и много други региони. Някой ще чуе „Шчедрик“ на друг език – във Варшава, Берлин, Лондон, Ню Йорк, Торонто и в много други градове и държави. И някой ще посрещне тази Коледа в плен, но нека си спомни, че ние вървим по тези наши хора, ще върнем свободата на всички украинци.
Където и да се намираме, днес ще бъдем заедно. И заедно ще погледнем във вечерното небе. И заедно ще си спомним сутринта на 24 февруари. Да си припомним колко са минали. Спомнете си „Azovstal“, Irpin, Bucha, Kramatorsk, Zmiyiny, Chornobaivka, Izyum, Kherson. Ще си пожелаем нещо. Един за всички. И ще усетим радостта. Един за всички. И ще разберем истината. Един за всички. Фактът, че никакви дронове камикадзе не са в състояние да угасят коледната звезда. Ще видим сиянието му дори под земята, в бомбоубежище. Ще изпълним сърцата си с топлина и светлина. Те не са в състояние да наранят никакви „кинжали“. Те ще се пречупят срещу нашия стоманен дух. И нашата борба ще продължи непрестанно. Тя не е застрашена от планирани или аварийни прекъсвания. И никога няма да се чувстваме оскъднив храброст и неразрушимост.
Преживяхме много горчиви новини и заслужено ще подхраним добра новина. Ще пеем коледни песни – весело, както никога досега – за да направим звука на генератора по-силен. Ще чуем гласовете и поздравленията на роднините – в душите си, дори ако комуникацията и интернет легнат. И дори в чист мрак ще открием, че се прегръщаме здраво. И ако няма топлина, ще се гушкаме дълго време, за да се затоплим един друг.
Ще празнуваме празниците си! Както винаги. Ще се усмихнем и ще се радваме. Както винаги. Има само една разлика: няма да чакаме чудо, защото сами го създаваме.
Христос се роди! Да Го прославим!
