На 10 октомври Русия за първи път масово обстрелва съоръженията на енергийната инфраструктура в Украйна. Това предизвика аварийни и планирани прекъсвания на електрозахранването във всички региони. Според последните данни на Министерството на енергетиката руснаците са повредили всички топлоелектрически и водноелектрически централи, а кабинетът на президента твърди, че половината от енергийната система в Украйна е била повредена в резултат на руски обстрел.
Въпреки редовния обстрел, служителите на енергийната индустрия успяват да доставят електроенергия за доста кратко време, поне според графиците и бързо превключват абонатите от повредени линии към други мрежи.
Разказваме историите на служители на едно от ТЕЦ „Енергия ДТЕК“, които два пъти са били подлагани на руски обстрел, който елиминира последствията от аварията. От съображения за сигурност не назоваваме тяхното месторабота и фамилия.
***
„Отначало беше страшно, после идва фатализъм“
Сергей работи като електротехник за поддръжка на електрическо оборудване на станции на отворена комутационна апаратура (GRP). В началото на пълномащабна инвазия, казва той, персоналът е бил сигурен, че врагът ще удари енергийни съоръжения, така че дори тогава са се опитали да се подготвят за такива удари.
Серхий принадлежи към оперативния персонал, който трябва да бъде постоянно на работното място през деня, за да реагира на извънредна или аварийна ситуация в случай на нещо, така че нито той, нито колегите му са отишли в приюта по време на алармата преди първия ракетен удар по станцията.
„В началото на голямата война мислехме, че Русия, на първо място, ще удари по подстанциите, където всъщност идва и откъдето се пренасочва енергията, произведена в ТЕЦ-овете. Тоест, те трябва да ударят подстанциите, за да парализират работата на електроенергийната система на цялата страна. Затова не отидохме в приюти и не напуснахме работното място, за да елиминираме бързо последствията в случай на нещо“, казва Серхий.
В деня на първата атака на 10 октомври Сергей и колегите му останаха в HCJ.
„Дори не ни се побираше в главите, че можем да отидем някъде. Трябваше да сме на място, защото осигуряването на непрекъснатост на електрозахранването на консуматора е основната ни задача“, обяснява той.
По време на първата ракетна атака Серхий, заедно с други служители, остава в HCJ
След като отишли на работа този ден, той и други служители на HCJ се опитали да предскажат къде, в който случай, ще бъде възможно да се скрият наблизо. На 20 метра от HCJ са открити две сгради, в близост до които е било възможно да се скрие и откъдето ясно се е виждало какво се случва. Там Сергей и трима негови колеги решили да изчакат алармата.
„Постоянно наблюдавахме социалните мрежи, след което научихме за работата на противовъздушната отбрана в нашия регион и за унищожаването на подстанциите. Върнахме се на работното място, за да прехвърлим тази информация на централния щит. Първото пристигане ни хвана точно на щита, докато премахвахме следващите сигнали. Не можехме да се откажем от всичко и да си тръгнем, учеха ни, че трябва да правим всичко, което зависи от нас“, спомня си Серхий.
След удара служителите на HCJ се опитаха да стартират пожарогасителната система и да свържат отново линиите, за да поддържат възможно най-много линии в експлоатация. По това време те получили обаждане от ръководството и ги предупредили, че ракетите отново летят.
Работници от ТЕЦ ремонтират повредено оборудване в ТЕЦ
„След четвъртата ракета се усеща, че всичко е едно и също. Това не означава, че не се страхувате, правите всичко възможно за системата и в същото време оставате непокътнати, но настъпва фатализъм. След края на алармата пристигнахме на мястото, разгледахме какво можем да спестим, какво може да бъде върнато на работа, какво може да бъде прехвърлено на други линии“, казва Серхий и добавя, че за 23 години работа в енергийния сектор, въпреки извънредните и извънредни ситуации, които разбира се се случиха, ракетните атаки не могат да се сравняват с нищо.
Той казва, че е имал късмет с персонала, който заедно се втурнали да елиминират последиците от удара. Сергей си спомня и друг случай, когато, както вярва, просто е имал късмета да оцелее.
„След втория обстрел тръгнахме на смяна и се опитахме да възстановим разрушеното. Само три или четири минути преди да трябва да контролирам определено оборудване, то падна и изгоря. Ако бях под нея по това време, тя също щеше да изгори. След такива случаи осъзнаваш, че всичко ще бъде както трябва“.
„Не мислех за собствената си безопасност“
Ръководителят на смяната на отдела за електрическо оборудване и измервателни уреди, Дмитро, също е бил на работното място в деня на атаките. Той е бил наясно, че ТЕЦ-овете като съоръжение за критична инфраструктура могат да бъдат обстрелвани на първо място, но е бил на работа по време на алармата.
„Ние всъщност управляваме станцията, можем да се отдръпнем някъде, но не можем да напуснем работата си. Няма специални преживявания, трябва да бъдем и това е. Честно казано, в този момент не е имало мисъл за собствената им безопасност, беше необходимо да се направи максимум, за да се локализира аварията“, казва Дмитро.
След първото „пристигане“, според Дмитрий, ситуацията е била трудна, но не критична, станцията е преминала в авариен режим на работа и работниците са успели да излекуват нуждите си за няколко минути. След втората атака, припомня той, ситуацията е била близо до пълно кацане на ТТП „на нула“, т.е. до пълно спиране на станцията.
Kнадзорникът на смяната на отдела за електрическо оборудване и измервателни уреди Дмитрий надзираваше персонала, който възобнови работата на станцията след втората ракетна атака
В нощта, когато се случи следващият обстрел на ТТП, Дмитрий стъпи на дежурство. В сравнение с първата атака, взривната вълна от втората атака повреди оборудването на предприятието много по-сериозно. В този момент светлината на хиляди потребители угасна за няколко секунди. След това Дмитрий беше този, който управляваше персонала, който първо излекува собствените нужди на станцията, което направи възможно елиминирането на аварийната ситуация и възстановяването на производството на енергия.
„Не съм виждал и чувал това преди“
Андрий, който работи като специалист в службата за диагностика и контрол на ремонта, също припомня, че ракетен удар по подстанции не може да се сравнява с каквато и да е редовна или аварийна ситуация, която се е случвала преди. От началото на пълномащабната инвазия той и колегите му се спускат в убежища, откъдето чуват първо свирката на ракети, а след това мощни експлозии.
„Бяхме в бомбоубежище онзи ден, чухме свирка, после само секунда-две и експлозия. Страшно е, такива неща не се случват на човек всеки ден, не съм виждал или чувал това преди“, спомня си той.
По време на ракетната атака Андрий и колегите му са били в бомбоубежище, където първо е чул свирката на ракетите, а след това мощни удари
След обстрела на 10 октомври Андрий буквално живеел в HCJ, където трябвало да дезертира оборудването, за да може бързо да търси и купува необходимите резервни части.
„След първия случай всеки, който можеше, дори съседните звена помагаха глупаво, без пари. Всички разбраха мащаба на ситуацията. Служителите нямаха фиксирани графици, всички останаха на работа толкова дълго, колкото е необходимо“, казва Андрий.
Процесът на елиминиране на последиците от ракетен удар по топлоелектрическите централи беше ръководен от ръководителя на службата за защита, автоматизация и комуникационни системи Сергей. Именно от него служителите на HCJ са получили инструкции за оперативно превключване по време на обстрела.
Ръководителят на службата за защита, автоматизация и комуникационни системи Сергей контролира всички процеси на отстраняване на последиците от удар върху оборудването на топлоелектрическите централи
„Възобновихме работата на оборудването за около пет часа, но станцията претърпя такива щети, че изобщо не знаем кога ще успеем да достигнем нивото на надеждност, изисквано от работата на такива предприятия“, казва Серхий.
„Ние не сме герои, защото не сме във война.“
„Няма страх като такъв, енергията като цяло е опасна работа, но хората разбират къде работят и всички опасности, свързани с тази работа“, казва Серхий, ръководител на системите за защита, автоматизация и комуникация.
Според него украинската диспечерска служба, която първа поема удара от ракетни атаки, е една от най-добрите в света, въпреки че самите енергийни работници не се смятат за герои.
„Ние не сме войници, ние просто си вършим работата. Не се смятам за герой. Войната си е война и все още имаме работа, можем да се приберем вкъщи, да спим в леглото. Ние не сме военни“, каза Дмитро.
Старши електротехник Сергей добавя, че след ракетатаЕнергийните работници са последните, които мислят за героизъм, защото се занимават преди всичко с възстановяването на унищоженото оборудване и го наричат „просто работа“.
„Най-големият проблем е оборудването“
Енергийните инженери сравняват цялата енергийна система в Украйна с голяма сложна мрежа и благодарение на тази мрежа днес е възможно да се превключват потребителите от повредени линии към резервни. Електроенергията обаче не може да бъде произведена за бъдеща употреба – цялата произведена в ТЕЦ енергия отива в разпределителни уредби, където се разпределя по линии и се доставя на потребителите.
Поради повреда станцията не може да произведе цялото необходимо количество енергия, поради което в цяла Украйна са въведени графици на планирани и аварийни прекъсвания, според които електроенергията се доставя първо на една част от потребителите, а след това на друга.
Енергетиците казват, че най-големият проблем за отстраняване на последиците от удара е липсата на оборудване, част от което трябва да се направи по поръчка
„Нашата система е проектирана с пет-шесткратно захранване на резервни линии, а веригите в мрежите са проектирани по такъв начин, че да могат да се захранват отново отвсякъде и в различни класове напрежение. Защото, например, в Съединените щати няколко щата могат да бъдат на един и същ електропровод, но имаме резервни линии, благодарение на които сега оцеляваме“, казва Андрий, специалист в услугата за ремонт и контрол.
През пролетта Украйна се присъедини към европейската електрическа мрежа, така че сега можем да обменяме електроенергия с други европейски страни. Украинската електрическа мрежа обаче е проектирана по време на съветската епоха, така че по-голямата част от необходимото оборудване за ремонт на повредено оборудване сега или вече не е там, или трябва да бъде направено по поръчка, тъй като е различно от европейското.
„Има оборудване, което просто е невъзможно да се възстанови, има оборудване, което не е там, например трансформатори. Именно върху тях бият руснаците. Те са големи и скъпи и се различават от тези в Европа, така че трябва да бъдат направени по поръчка“, обяснява Серхий, електротехник за обслужване на електрическото оборудване на станциите в GRP.
Енергетиците имат работа по възстановяване на повредено оборудване поне за следващите шест месеца
Ръководителят на службата за защита, автоматизация и комуникационни системи Сергей се надява, че няма да се стигне до пълно спиране на тока, защото системата стои вече 10 месеца.
„Надяваме се, че поради насищането на нашата противовъздушна отбрана и намаляването на вражеския капацитет, обстрелът на енергийната система вече няма да бъде толкова масивен. Вярвам, че цялата страна няма да успее да потъне в мрак“, добавя Серхий.
Енергийните инженери обаче се подготвят за различни сценарии, тъй като окупаторите ще продължат да удрят критична инфраструктура. Сега е възможно да се поддържа системата благодарение на планираните прекъсвания и компетентното разпределение на енергията. Продължителността на тези прекъсвания, казват експертите, е трудно да се предвиди, всичко зависи от доставката на оборудване и по-нататъшните възможни щети на инфраструктурата. Сега енергетиците имат работа за възстановяване за поне шест месеца.
„Като цяло системата беше бита много силно, това не се е случвало в нито една държава. Това е тероризъм“, заключава Андрий.
