В началото на декември известният американски историк и публицист от руски произход Юрий Фелщински представи на XXX Исторически панаир на книгата във Варшава книгата „От червения терор до мафиотската държава. Руските специални служби в борбата за световно господство (1917 г.)\u20122036)“, написана от него в сътрудничество с бившия подполковник от КГБ Владимир Попов, който сега живее в Канада. В полския превод обаче книгата леко променя заглавието си, придобивайки повече персонализация: „От Дзержински до Путин. Руските специални служби в борбата за световно господство през 1917 г.\u20122036» (Od Dzierżyńskiego do Putina. Służby specjalne Rosji w walce o dominację nad światem 1917\u20122036).
Книгата разказва за историята на завземането на властта от специалните служби в Русия. Първо в Съветския съюз, а след това в постсъветския. Авторите проследяват всички етапи на този процес – от декември 1917 г., когато ЧК е създадена под ръководството на Феликс Дзержински, до наши дни, когато поради многоходове от противоконституционни маневри властта в Русия е в ръцете на ФСБ, а бившият директор на специалната служба Владимир Путин влиза във владение на президентството. Авторите показват колко опасна за Русия и останалия свят е държавната сигурност там, която твърдо е поела юздите на управлението на ядрената сила, и какво трябва да се направи, за да се елиминира тази нова и неочаквана глобална заплаха.
Книгата разказва за ожесточената конкуренция между специалните служби (ЧК, ГПУ, Министерството на държавната сигурност, КГБ) и Комунистическата партия за власт в Съветския съюз. По-специално, фактът, че когато привържениците на разпадането на Съюза се радваха на отстраняването на КПСС от власт, хебистите бяха тези, които бяха най-щастливи, тъй като загубиха основния си конкурент. Затова въпросът за пълния им контрол над страната, според авторите, е бил само въпрос на време. Тоест, нито Фелщински, нито екскегебистът Попов дори смятаха, че Русия може да се превърне в демократична държава с върховенство на закона и с функциониращи институции на разделение на властите.
Въпреки че ни се струваше, че Русия при Борис Елцин в началото на 90-те години се обръща, макар и тежко и неловко, но неизбежно в демокрация. Въпреки това Фелщински яростно отрича подобна теза. Според него нямаше и най-малък шанс, нямаше дори кратък момент, който да се превърне в точка на демокрация без връщане.
„Нямаше такъв момент. Преди си мислех, че е така. Беше 1991 г., след това през 1993 г. екзекуцията на Белия дом – явно нарушение на принципите на демокрацията. След това чеченската война от 1994 г., нещо, което беше напълно против това как работи демократичната държава, след това още една чеченска война. Всяка от тези дати бележи нов етап в краха на демокрацията в Русия. Преди това ми се струваше, че между август 1991 г. и октомври 1993 г. Русия все още има шансове. Но колкото повече се задълбочавах в работата на специалните служби, толкова по-дълбоко се убеждавах, че това е илюзия“, казва историкът в интервю за седмичния полски телевизионен канал. ТВП.
Книгата е написана миналата година, т.е. още преди началото на пълномащабно нахлуване на руски войски в Украйна. Независимо от това, неговите внимателни читатели безпогрешно биха заключили, че руско-украинската война е неизбежна.
Самият Юрий Фелщински в навечерието на инвазията ясно и шумно предупреди за опасността. Той беше убеден, че Владимир Путин ще отприщи война в Украйна и че тя ще бъде самоубийствена преди всичко за самия него. Въпреки това, не всички се вслушаха в неговото мнение.
„Това предсказание беше направено през януари преди началото на войната. Нещо повече, казах, че този конфликт няма да се превърне във вътрешен въпрос в Украйна и никога няма да бъде руско-украинска война по време на мълчаливо наблюдение от останалия свят. Вярвах, че това ще доведе до участието на две страни на днешното глобално разделение: Запада (НАТО) и Русия с Беларус. Предположих също, че това може да бъде Трета световна война, която ще завърши с поражението на Руската федерация, каквато я познаваме днес. Сега виждаме, че всичко върви към реализирането на моите прогнози“, каза историкът в интервю за полски телевизионен канал. ТВП.
И си струва да се отбележи, че още през 2015 г. Фелщински написа предупредителна книга „Третата световна война: Битката за Украйна“. Той предупреди, че с нахлуването си в Донбас, анексирането на Крим и преди да възпрепятства европейската и евроатлантическата интеграция на Киев, Кремъл се опитва да превърне Украйна в трамплин за по-нататъшен напредък, първо към източноевропейските страни, а след това и по-нататък. И в същото време режимът на Путин ще използва тактиката на хитлеристка Германия и СССР на Сталин.
Предупрежденията на Фелщински обаче така и не се чуват в западните столици по това време. За европейските политици, за съжаление, беше характерно modus operandi, артикулиран от британския политолог, писател, професор в университета в Кеймбридж Анатол Ливен: „Ние не се борихме за Украйна през 2014 г. (както по едно време и за Грузия), но Русия не завзе напълно южната и източната част в Украйна, въпреки че лесно можеше да го направи. Под шума се разви много удобно негласно споразумение: ние не защитаваме онези, които са нападнати от Русия, а Русия не напада онези, които ние ще защитаваме.
За щастие, след 24 февруари 2022 г. Западът започна бързо да променя концепцията си за умиротворяване на Русия. Русия, поне на Путин, най-накрая започна да се възприема като враг, като провокатор, терорист, разрушител на глобалната архитектура на сигурността, подхранвана след Втората световна война. Решимостта на западния свят да постави нарушителя на място неизбежно ще доведе до необходимостта от унищожаване на агресивния режим. Точно в това се крие предсказанието на историка за самоубийствените действия на Путин.
Необходимо ли е да се елиминира или поне да се елиминира Путин? Фелщински отговаря на този въпрос по следния начин: „Ще бъда честен и може да изглежда странно, но… На кого му пука за Путин, особено сега? Въпреки че сме заседнали в този вид мислене, не мисля, че оттеглянето на Путин ще промени нещо в Русия, в установения режим и във външната му политика. Няма значение дали ще си тръгне сам, ще умре или ще бъде убит. Имаме работа с разузнавателни агенции, които са единствените власти в тази страна. Те стоят зад гърба на Путин. Това е политическата природа на Русия“.
Това, например, в Беларус би било достатъчно, за да се прекъсне мизантропският режим за отстраняване на диктатора Лукашенко. И ситуацията в страната би се променила коренно. В Русия, според историка, няма шанс за това, независимо кой е лидерът. „Този проблем е по-голям за всички нас, защото много хора от обкръжението на Путин мислят по същия начин като него и са готови да заемат мястото му. В Русия има 200 путини, които чакат да заменят сегашния“, каза Фелштински.
В поредното интервю за полско издание Krytyka Polityczna – Руско-американският историк посочва основния недостатък във военната подкрепа за Украйна. Тя се крие във факта, че Западът все още смята войната в Украйна за отбранителна. И беше необходимо да се предостави в Украйна оръжие за дълго време, което да й позволи да атакува цели в Русия. „В момента военната подкрепа на Запада е да позволи в Украйна да се защитава, но не и да й даде шанс да контраатакува вражеска територия. От военна гледна точка, и казвам това като историк, специализирал се в историята на Втората световна война, не можеш да спечелиш война, ако нямаш право да атакуваш цели на вражеска територия. Докато украинците водят отбранителна война и само за такава война получават подкрепа, те може да не са обречени на провал, защото виждаме, че постигат успех, но ще бъдат обречени на факта, че няма да могат да спечелят тази война“. И без победа тази война или ще се проточи дълго време, или, дори и да спре, скоро отново ще пламне с нова сила.
