Изминаха почти девет месеца, откакто руските танкове преминаха границата в Украйна, а сега за всички е ясно, че нахлуването на Владимир Путин в Украйна е старомодна колониална война с незаконни анексии и отричане на правото на съществуване в Украйна. Този свиреп акт на агресия демонстрира нежеланието на съвременна Русия да изостави имперската си същност и готовността на Москва да използва военна сила като инструмент на външната политика. Докато този съживен руски империализъм не бъде решително победен, той ще остане една от най-големите заплахи за глобалната сигурност.
Поражението на Русия може да е много по-близо, отколкото мнозина си мислят сега. Нахлуването в Украйна по-ясно показва, че армията на Путин е деморализирана, тя постоянно е бита и побеждавана на бойното поле. Русия вече е принудена да се оттегли от повече от половината от територията, окупирана от началото на инвазията през февруари, а повечето наблюдатели прогнозират, че силно мотивирани и калени в битки украински войници ще освободят по-голямата част от страната през следващите зимни месеци.
Фиаското на инвазията на Путин до голяма степен се дължи на неговата имперска арогантност и навик да подценява украинския народ. През цялата си политическа кариера руският диктатор отказва да признае Украйна като отделна и суверенна държава. Вместо това той упорито възприемаше украинците като „низши руснаци“, като същевременно опасно пренебрегваше силата на украинския национален дух.
Ключът е, че Путин никога не е признавал украинската субективност и се е опитвал да обясни всеки следващ провал на Русия в Украйна с намесата на чуждестранни играчи. През 2004 г. непохватните опити на Путин да фалшифицира президентските избори в Украйна и да доведе на власт проруски кандидат директно доведоха до Оранжевата революция. Вместо да признае грешката си, Путин обвини Запада, че уж организира голямо демократично движение в Украйна. Десет години по-късно, когато милиони украинци отново излязоха на улицата, защитавайки европейския си избор, Путин повтори предишната си грешка и обвини западните агенти, че организират протест.
Но най-голямата грешка на Путин беше решението му през февруари 2022 г. да започне пълномащабна инвазия в Украйна. Изглежда, че той вярва в собствената си пропаганда и решава, че руската окупационна армия ще бъде посрещната като освободители. Вместо това Путин се оказа във война с 40-милионна нация, чиито представители сега смятат Русия за свой заклет враг. Ескалацията на конфликта също имаше катастрофално въздействие върху международния статут на Русия, тъй като самият Путин сега се смята за парий от мнозина и дори бивши приятелски страни като Китай и Индия се стремят да се дистанцират от Кремъл.
Въпреки че войната все още далеч не е приключила, дори най-ревностните руски империалисти сега признават, че нахлуването в Украйна никога няма да постигне първоначалните си цели: унищожаването на украинската държавност и принуждаването на украинците да приемат наложената руска идентичност. Изправени пред злощастна ситуация, когато трябва да се оттеглят всеки път, те постепенно се примиряват с немислимата досега идея, че Русия може би вече е загубила войната.
Това осъзнаване предизвика паника в Москва. Функционерите на режима и твърдолинейните националистически поддръжници разбират, че загубата на войната в Украйна ще бъде екзистенциално поражение, което ще доведе до разпадането на руския империализъм. Така те започнаха да отговарят с ужасни заплахи, ядрено изнудване, вдигане на риторични залози, говорене за „свещени войни срещу сатанистите“. Ескалацията на руските въздушни удари по украински цивилни цели е още едно доказателство за безсилната ярост и отчаяние на Москва от неуспехите на бойното поле.
Западните лидери трябва да игнорират заплахите на Русия и да останат непоколебими в подкрепата си за Украйна. Сега Кремъл отчаяно се опитва да постигне прекратяване на огъня, за да превъоръжи и възстанови разрушената си армия. В интерес на международната сигурност е жизненоважно тези усилия да се провалят. Сега Западът има рядката възможност да нанесе решителен удар на руския империализъм. Ако пропуснем този момент, цената на противодействието на Кремъл ще се увеличи.
Поражението на руския империализъм би донесло редица предимства, които биха се усетили далеч отвъд Украйна. Най-непосредственият ефект ще бъде икономическият растеж, тъй като отрицателното въздействие на войната върху световната икономика ще бъде елиминирано.
Поражението на Русия ще отвори и пътя за трансформация на международните механизми за сигурност, включително създаването на нови подходи за предотвратяване на престъпността на външната агресия, престъпленията срещу човечеството и геноцида. Реформирането на Съвета за сигурност на ООН и преразглеждането на правото на вето на постоянните членове ще бъде един от основните приоритети в дневния ред. Новите подходи за сигурност за Евразия също ще бъдат от критично значениеизливане, когато НАТО и ЕС играят ключова роля.
Крахът на руския империализъм ще позволи възстановяването на силите на световната демокрация и ще нанесе болезнен удар на крепостите на автокрацията. Това ще възпре други авторитарни режими да налагат волята си на по-малките съседи и ще насърчи страните да възприемат демократични ценности, демонстрирайки, че могат да разчитат на подкрепа от демократичния свят.
Поражението (на Путин и Русия) в Украйна почти сигурно ще доведе до нарастване на желанието за независимост сред много неруски народи в рамките на сегашната Руска федерация. Ще има много предизвикателства пред сигурността, подобни на тези, които възникнаха след разпадането на СССР. Но тъй като провалите в Украйна разкриват военната слабост на Москва, разпадането на Русия в редица по-малки национални държави вече не изглежда извън границите на възможното. Международната общност трябва да започне да се подготвя за подобно развитие сега.
Други страни от „постсъветския“ периметър на Русия също ще могат да отхвърлят фокуса си върху Кремъл. От особено значение в този процес ще бъде Беларус, която е под недекларирана окупация от Русия. Освобождението на Беларус ще даде възможност за установяване на силна и географски интегрална граница по източния фланг на Европа.
Нахлуването на Владимир Путин в Украйна е широко признато като най-голямата заплаха за глобалната сигурност след края на Студената война. Руският диктатор се стреми да пренапише книгата на правилата и да върне международната общност във времената на открити имперски завоевания. Ако успее, целият свят ще навлезе в заплашителна нова ера на конфликти и конфронтация, белязана от ескалация на милитаризма и затворени граници.
За щастие има алтернатива. Украйна вече унищожи централния имперски мит за военната непобедимост на Русия и демонстрира, че е повече от способна да победи силите на Путин на бойното поле. Ако Западът запази подкрепата си и предостави на Киев необходимите средства за това, има всички основания да се смята, че Украйна може решително да победи Русия.
Това ще бъде историческа победа за самата Украйна. В същото време това ще бъде изключително важна победа за по-широката международна общност.
Поражението в Украйна ще сложи край на руската имперска идеология, проправяйки пътя за траен мир в Европа. Това ще помогне да се гарантира равенство на принципите и правилата, при които по-малките държави могат свободно да определят съдбата си и не трябва да се пазят от географски по-големи съседи. Тези цели са напълно постижими. Всичко, което е необходимо, е непоколебимата подкрепа в Украйна.
Превод от английски. Оригинална статия публикувано на уебсайта на Атлантическия съвет
