Санкциите са стандартен западен отговор, насочен срещу авторитарни диктатури, които заплашват света. Но дългосрочната практика на тяхното използване доказва: това далеч не е абсолютно и не толкова страшно оръжие, колкото бихме искали.
Практиката на прилагане на санкции датира от няколко десетилетия. Мотивите за изпълнението им бяха различни. Както и география – от Куба и Венецуела до Иран, Северна Корея и Русия. Досега обаче нито един авторитарен режим не е попаднал единствено под настъплението на санкциите. Санкциите могат да забавят развитието на държави с агресивни агресивни амбиции. Намалете икономическия си потенциал. Стесняване на финансовите възможности. Значително усложнява достъпа до съвременни технологии. Но също така е вярно, че авторитарните режими са се научили да се адаптират. Те са в състояние частично да заобиколят наложените ограничения и дори са в състояние да увеличат военния си потенциал в условията на международен натиск. В това страните парии се подпомагат от сътрудничество с държави, които не споделят ценностите на западната цивилизация или заемат неутрална позиция.
В резултат на това икономическият ефект от санкциите често не е толкова мощен, колкото бихме искали. Авторитарните режими в КНДР, Иран, Русия, Беларус и други страни дори обменят собствен опит за избягване на санкции. Става все по-очевидно, че без военно поражение или без революция в рамките на авторитарни диктатури може да съществува много дълго време. И не само да съществува, но и да разработва нови оръжия и да продължава да изнудва целия свят.
Когато бяха наложени санкции срещу Русия за пълномащабна агресия срещу Украйна, анализаторите се надяваха на много сериозен удар върху икономиката на агресора. Бяха представени много мнения, до пълния колапс и срив на финансовата система. Още през първата половина на годината Русия прогнозира спад на БВП с 10-15%, стагнация на банковата система, рязко намаляване на възможностите за война, пълно обедняване и срив на валутния курс на рублата. Но реалността на санкциите не беше толкова апокалиптична за Москва, колкото бихме искали.
Икономиката на държавата агресор наистина ще се свие тази година, но спадът ще бъде в диапазона 4-5%. Обменният курс на рублата не само не падна, но и се повиши до 60 за един долар. Сривът на банковата система не се случи. Бюджетът е запълнен заради високите приходи от продажбата на енергоносители. Според доклада на Финландския център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (КРЕА), приходите на Русия за първата половина на годината от продажбата на нефт и газ възлизат на еквивалента на 158 милиарда евро, докато цената на войната за агресора се оценява на 100 милиарда евро. Последните данни показват, че през октомври Русия е успяла да поддържа излишък от бюджет заради увеличение на данъчните приходи от „Газпром“. Въвеждането на ограничения върху цената на руския петрол ще влоши попълването на бюджета на Руската федерация, но не фатално. Повече неприятности ще бъдат предизвикани от отказа на Европа да купува руски газ и петрол. Въпреки това е малко вероятно това да принуди агресора да изтегли войските си от Украйна.
Разбира се, санкциите не са бързодействащи инструменти. Действието им е разтегнато във времето. Те работят постепенно. С голяма вероятност санкциите ще предизвикат все по-голямо изоставане между Русия и водещите страни в света в научната и технологичната сфера. Много специалисти ще напуснат страната. Значителни инвестиции и нови предприятия могат да бъдат забравени. Контролът върху износа ще ограничи способността на Русия да произвежда оръжия. А някои сектори на икономиката ще деградират и ще загубят всякаква конкурентоспособност на световните пазари. Но има примери за държави парии в света, които живеят под санкции от десетилетия. И въпреки външния натиск, те не изоставят агресивната си провокативна политика.
През 2006 г. бяха наложени санкции срещу КНДР за разработването на ракетна и ядрена програма. Оттогава те непрекъснато се разширяват. Санкциите обхванаха широк спектър от индустрии – от военни продукти до строг контрол върху износа и вноса, финансови и търговски ограничения. Това обаче не попречи на Пхенян да разработва ядрени оръжия. А също и в постоянно увеличаване на обхвата на ракетите си. Сега севернокорейският режим се чувства доста уверен. Редовно изстрелва ракети към Япония. От време на време заплашва Южна Корея. И, разбира се, основният враг са САЩ.
Друга държава, срещу която са наложени мащабни санкции, е Иран. Първите санкции срещу Ислямската република са наложени от САЩ през 1979 година. От 2006 г. насам ООН прие шест резолюции срещу Иран. ЕС, Япония, Канада, Австралия, Южна Корея и Израел се присъединиха към санкциите. Санкциите забраняват износа за Иран на ядрени, ракетни и значителни части от военни продукти, преки чуждестранни инвестиции в иранската нефтена и газова и нефтохимическа промишленост, износ на рафинирани продукти, както и всякакви контакти с Ислямския революционен гвардейски корпус (КСИР), банки и застрахователни компании, финансови транзакции и сътрудничество с военноморските сили на Иран.
Санкциите имаха болезнен ефект върху страната, причинявайки няколко мащабни икономически спада иУрсу национална валута. В Иран от време на време избухват протести срещу властите. В пламъци са портрети на аятолаха и полицейските управления. Има сблъсъци с представители на реда и закона. Но всичко това не пречи на ислямските фундаменталисти да дрънкат оръжия и да водят агресивна външна политика. Протестите досега бяха брутално потушени. Може би някой ден те ще доведат до падането на авторитарния режим в Иран. Но кога ще се случи това не е известно.
Една от причините диктатурите да не се провалят дълго време под натиска на санкциите и влошаването на жизнения стандарт на населението, е способността им да разчитат на подкрепата на широката общественост. Мнозина в Европа или Америка наивно смятат, че Западът си има работа с лош Путин и неговото обкръжение. Докато проблемът е много по-дълбок – в руския империализъм и неговите корени сред широките слоеве на руснаците. Тоталният контрол над обществото помага на диктатурите да останат на власт и да оцелеят дори при сериозни санкции.
Има и друг фактор. Не целият свят е обединен в желанието да накаже агресора или държавата, която заплашва съществуването на други държави. Не всеки е толкова принципен по въпросите на зачитането на суверенитета и закона. Това дава възможност за значително смекчаване на санкционния удар. Не е известно какво щеше да се случи с КНДР, Иран или дори Русия, ако не беше Китай и редица страни, които заеха много снизходителна позиция срещу най-новата „ос на злото“. А също и – санкциите могат да бъдат заобиколени. Трудно, но възможно.
Последно издание Политико публикува статия за това как Иран успява да заобиколи санкциите. И че Техеран е готов да сподели опита си с Москва. Говорим за цяла мрежа от фиктивни компании и чуждестранни банки, включително големи финансови институции, базирани в Европа и САЩ, които иранските компании използват, за да избегнат международния контрол.
Според западни дипломати Русия е изправена пред международна изолация, която се засилва заради войната в Украйна. Иран, който вече снабдява Москва с оръжие, предложи да сподели опита си в изкуството на укриването на санкции. Дипломати казват, че поредица от неотдавнашни срещи между висши руски и ирански служители, включително председателя на Иранската централна банка Али Салехабад и заместник-министъра на икономиката Али Фекри, са положили основите на това сътрудничество.
Ако Москва успее да копира иранската система, тя може да се надява да смекчи въздействието на много от санкциите, пред които е изправена, особено в петролния и газовия си сектор. Такава система би дала на Путин много по-голяма гъвкавост – и време да продължи войната срещу Украйна, като същевременно запази притока на приходи от петрол.
Иран също активно използва интереса на Китай към своя петрол. Включва се мрежа от фиктивни компании, през която петролът влиза в крайния потребител. Освен това страната разполага с мрежа от „обменни бюра“, чрез които се извършват забранени сделки. Всичко това помага на режима на аятолаха да оцелее, да получава валутни потоци и да финансира ракетните и ядрените си програми. Способността на Иран да установява масово производство на дронове показва, че санкциите не са успели да спрат развитието на военните му програми. За да се спрат и унищожат опасни авторитарни режими, санкциите сами по себе си в днешния глобален свят не са достатъчни. Трябва ни нещо друго. И това „нещо“ е тяхното поражение на бойното поле.
В историята има пример за паралелно прилагане на санкции заедно с военен удар по страната агресор. Става дума за режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Санкциите срещу Багдад влязоха в сила на 6 август 1990 г., четири дни след нахлуването на Ирак в Кувейт. През януари 1991 г. започва войната в Персийския залив, в която Ирак е победен. Въпреки това, санкционният натиск срещу държавата продължава до май 2003 г., когато режимът на Хюсеин престава да съществува в резултат на нова военна операция на западните съюзници.
Какви изводи предполагат самите те? Санкциите не са в състояние незабавно да въведат онези, които пренебрегват международното право и нарушават суверенитета на други държави. Напротив, диктатурите отдавна се научиха да се адаптират и да живеят под режима на санкции. Необходими са санкции. Но това е само един от механизмите. Много по-добър и по-ефективен начин да се успокои агресорът е да го победим. Военното поражение на авторитарния режим е много по-мощна и надеждна гаранция за неговия упадък и колапс от санкциите. Западните политици трябва да помнят това, ако не искат да живеят в свят, управляван от диктатури и диктатори.
