Романът на Игар Бабков от 2001 г. „Адам Клокотски и неговите сенки“ разказва по-специално за д-р Стефан Д., беларуски философ и обществен интелектуалец със затворнически опит, който идва в Лондон през 1994 г., за да преподава курс в университета (от контекста можем да заключим, че това е Лондонското училище по икономика), озаглавено „Източна Европа: история и метафизика на региона“.
Договорът му с университета е за една година с автоматично удължаване, освен ако някоя от страните не възрази. Веднага след като Стефан Д. започва семестъра, руските войски окупират Беларус. На телевизионния екран той гледа как пети танков корпус на руската армия влиза в Минск и коментира: „Започна четвърта дивизия на Източна Европа“. Първоначално беларуският интелектуалец предизвиква предпазливо съчувствие, но скоро един от колегите му го информира, че „договорът едва ли ще бъде удължен с още една година: никой не се интересува от финансиране на призраци или сънища – особено древни сънища за съществуване“.
Карта и територия
„Адам Клоцки и неговите сенки“, както правилно отбелязва литературовед Ян Максимюке първият постмодерен роман на беларуски, който е още по-интересен, защото беларуската култура нямаше късмета да види нито един модернистичен роман (дори и само защото повечето от авторите, способни на него, бяха морално и физически унищожени по време на репресиите на Сталин). Като се има предвид, че роденият през 1964 г. Игар Бабков е пионер на постколониалната теория в Беларус, не е изненадващо, че романът му е пълен със съображения и забележки за проблематичната субективност на беларуските земи, тяхното подчинение и принадлежност към различни символични ордени (независимо дали Великото литовско княжество, Полско-литовската държава, Руската империя или Съветския съюз) и вечното съществуване в пространството между Изтока и Запада, които сами по себе си са доста съмнителни интелектуални конструкции.
Малко перифразирайки израза на семиотика Алфред Коржибски, можем да кажем, че картата на Европа не съвпада с нейната територия. С други думи, има значително разминаване между графичното представяне на Европа и нейното възприемане като интегрално пространство, с което се свързва определен тип култура или ценностна система. От своя страна въпросът за Европа е особено остър в източната й периферия, където принадлежността към нея не е очевидна. Това, по-специално, привлече вниманието към беларуския социолог Алексей Ластовски в критическото есе „Контури на символичната география: Чехия + Беларус = Европа?“ 2011 г., в която сравнява опита на посткомунистическите Чехия и Беларус в борбата им за тяхната „европейскост“. Правилно отбелязвайки, че Европа е символичен конструкт, чиито граници са исторически и политически дефинирани, социологът подчерта, че дискусиите за Европа и европечието не са абстрактни и празни разговори, а „засягат самия нерв на геополитическия статус на нашите страни, чиято „европейщина“ в никакъв случай не е вродена и неделима – тя трябва да бъде защитавана, борена за нея“.
Ако чешкият опит от борбата за Европа беше успешен, тогава беларусинът беше провал. Бидейки географски част от Европа (което също е спорно), Беларус, от една страна, почти винаги символично изпада от нея, а от друга, опитите на местните интелектуалци постоянно са принудени да обявяват принадлежността към Европа за важен Друг.
Отменен бунт
Историята на беларуския интелектуалец Стефан Д., измислена от Игор Бабков от 90-те години на миналия век, в която можете да прочетете за страховете на Беларус от Русия и нейния империализъм, както и за пренебрегването на околностите на Европа, оживя през 2022 г., но с една важна особеност. През февруари 2022 г. руски танкове нахлуха в Украйна от Беларус, а Беларус стана съучастник в руската агресия срещу Украйна. Въпреки че не е преувеличено да се каже, че след събитията от 2020 г., когато Русия положи големи усилия да осигури продължаващото съществуване на режима на Лукашенко (а Западът направи малко, за да предотврати това), Беларус беше почти напълно подчинена на Русия, това не променя факта, че перспективите за европейско бъдеще за Беларус станаха още по-отдалечени.
Събитията от 2020 г. могат да бъдат описани като, ако не постколониална революция, то поне постколониален бунт с последици под формата на 1425 политически затворници, повече от 40 хиляди души, задържани през последните две години, и няколкостотин хиляди беларуси, принудени да напуснат страната. Този бунт най-накрая ни позволи да се отдалечим от възприемането на беларусите като почти руснаци или някаква необяснима маса от хора, лишени от субективност, но нахлуването в Украйна изглежда върна всичко в първоначалното му състояние.
Беларусите, на чиято борба за свобода всички доскоро се възхищаваха, започнаха да се възприемат като пасивни участници във войната, не по-добри от руснаците. Затова не е изненадващо например, че писателят Алгерд Бахаревич изпитва гняв и разочарование, коментирайки нарастващата част отпо-тежки случаи на дискриминация срещу беларусите в чужбина. Бахаревич, може би един от най-известните съвременни беларуски писатели в света (чийто антиутопичен роман от 900 страници „Кучетата на Европа“, публикуван през 2017 г., беше признат по-рано тази година за екстремистки материал в Беларус), беше принуден да напусне страната през есента на 2020 г. Той не се уморява да повтаря, обръщайки се към западната аудитория, че Беларус е Европа и няма друг начин:
„Или ще гледаме на себе си като на неразделна част от Европа, към която се опитваме да се върнем, или Беларус ще престане да съществува. Опитвам се да докажа европейската идентичност на беларусите и се обръщам към чужбина: Европа трябва да ни подкрепи като свои европейски съседи. Беларус и Украйна са трагедията на Европа, нейната болка и срам. Днес Беларус е изнасилена и изоставена, стъпкана и унижена Европа. А Западът няма право да се отвръща, няма право да забравя за това, няма право да създава примитивни образи на уж „пропутинска“, „безлична“, „пасивна“ Беларус.
Лош сценарий за беларусите
Това, което изглежда грандиозно в един роман, често има трагични последици в действителност. Историята на беларуския философ Стефан Д. завършва със завръщането му у дома. Без никаква надежда, към призрачната държава, където руски патрулен хеликоптер обикаля над главата. Ако твърдението, че животът имитира изкуството, е вярно, то за беларусите това не е най-добрият сценарий. А прилагането му зависи не само от броя и обема на беларуските гласове, които подчертават своята европейщина, но и от броя на европейците, които ще намерят смелостта да го признаят.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В кривото огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна изобретил на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъждаме историята, безизходицата в Минск
Оригиналното заглавие на статията: Europa ma problem z Białorusią
