Наскоро известният руски писател емигрант Борис Акунин (Григорий Чхартишвили) публикува новия си роман, наречен „Адвокатът на дявола“. Заглавието, на пръв поглед, е доста стереотипно, веднага в памет на известния роман на Андрю Найдерман „Адвокат на дявола“ и още по-известния едноименен филм на Тейлър Хъкфорд с Киану Рийвс в главната роля. И като цяло, историята на компромисите със съвестта е стара колкото света, които или несъзнателно, или доброволно тласкат привидно уважаван човек по пътя на защитата на злото.
И така, каква е особеността на новата книга на Акунин? Става дума за Русия на бъдещето, близкото, надяваме се, бъдеще, където режимът на Путин току-що беше победен. Така че писателят описва ситуацията на тезата:
„Макдоналдс“ се завръща в Русия. Repa-пържени картофи, „borschevik-pai“ и „ivanchai-kola“, които руснаците обичаха, ще останат в менюто. Кирил Серебренников (емигрантски режисьор, противопоставящ се на нахлуването в Украйна – бел. ред.) е назначен за художествен ръководител на Болшой театър. Първата постановка на маестрото ще бъде операта на Белини „Норма“, либрето на Владимир Сорокин (руски писател дисидент, чието творчество включва и роман, наречен „Норма“, който разказва за съветската репресивна система – изд.). Патриархът благослови ръкополагането на жени. Митрополити, епископи и протопопи ще се появят в РПЦ. Северна Корея отказа да екстрадира Евгений Пригожин. Посолството на КНДР съобщи, че той ще работи в специалността си – като готвач в трапезарията на земеделската комуна „Зоря Чуче“.
Ето една толкова забавна ситуация. Как се стигна до това? Ясно е, че не чрез честни и честни избори. Смешно е да се пише за това, никой читател не би повярвал на автора. Не чрез „бунтове, революции и въстания“. Нито дори чрез дворцов преврат или пуч на „черни полковници“. Не става въпрос за ръцете на агенти на ЦРУ или МИ-6 с лиценз за убийство. Просто „Национален лидер“, както го наричат в романа, грабна удар (руснаците имат красивия термин „кондрашка хватка“) точно по време на скучна, многочасова права линия. Той се опитваше да направи квас шега за американския президент, като това, което пусна по време на посещението на Ангела Меркел, за „баба“, която може да стане „момиче“, ако трябва да знае какво.
„Старият параноик просто не можеше да издържи на продължилия месеци стрес от войната, претоварваше нервната система със стимуланти“, определя авторът причината за смъртта.
Но най-важното не е това, а фактът, че наследникът на „Националния лидер“ дойде откъде? Точно така: всички от едни и същи руски специални служби и от славната династия на руската „тайна полиция“. По някакво чудо той успя по едно време да се въздържи от активно участие в инвазията, от кървави изявления, от събития, при които окупацията се извиняваше и т.н. Имал късмета да изпадне в царско немилост навреме и да бъде изпратен в далечната периферия – управителя на измисления град Владисиеверовосток.
И тук е най-интересното в романа: как Западът възприема новия „Национален лидер“? Струва си да се цитира, защото версията на Акунин ми се струва изненадващо пророческа:
„Западът също беше обнадежден, защото Западът е позитивен, оптимистичен и вижда всяка промяна като шанс към по-добро. Старият руски владетел нямаше къде да отстъпи, чакаше го в Хага, а този не беше опетнен от нищо, не беше откъснат от реалността, отново целият му живот беше пред него. Сигнали от Вашингтон, Лондон и Брюксел прелетяха до временния президент“.
Нека си припомним как преди повече от 22 години същият Запад приветства президентството на Хебист Путин. По това време никой не подозираше колко опасно е това за глобалната архитектура за сигурност. Ненадеждният Борис Елцин вече има всички на Запад, така че никой не беше против заместниците в най-високия кабинет на Кремъл дори там. Нещо повече, алтернативният кандидат за тази позиция, Евгений Примаков, в никакъв случай не беше приемлив кандидат за западния истаблишмънт. Известно е, че той е бил основният поддръжник на конфликта в Близкия изток. Всички си спомнят неговите антизападни забележки, известния му „обратен завой над Атлантика“, когато той нареди на самолета си, който се насочваше към Вашингтон, да се върне обратно в Москва в знак на протест срещу въздушните удари срещу Югославия. Междувременно Путин приспива изслушването на европейците и американците с прогресивна прозападна реторика.
Тогава на високите постове във Вашингтон и Брюксел те видяха причините за издигането на Путин. Точно както сега бихме видели в идването на властовия стол в Кремъл „малко по-добър руски“. Незабелязано от войната, поне привидно – това е достатъчно, за да се възстановят контактите, постепенно да се знаят санкциите и дори активното сътрудничество, включително в областта на глобалната сигурност.
Наскоро по телевизионния канал Си Ен имаше високопоставено интервю с бившия британски премиер Борис Джонсън. Най-интересният момент, поне за украинците, е там, където интервюираният анализира позициите на глобалнатаПривържениците на западната политика в навечерието на руската инвазия.
„Беше огромен шок… Наблюдавахме как руските батальонни тактически групи бяха групирани, но различните страни реагираха по различен начин… Германия в един момент вярваше, че ако това се случи, което ще бъде катастрофа, тогава е по-добре да приключим с всичко по-бързо, а Украйна да се предаде“, каза Джонсън за германските политици. В края на краищата още по-рано знаехме от думите на посланик Андрий Мелник, че например германският финансов министър Кристиан Линднер е убеден, че Украйна ще издържи „няколко часа“. Ето защо, по негово мнение, „снабдяването (в Украйна) с оръжие или изключването на Русия от ..SWIFT нелепо“.
Французите, според Джонсън, до последния момент отказваха да повярват в пълномащабна руска офанзива. Можете ли да ги смъмрите за това? В крайна сметка украинското ръководство също беше почти убедено, че няма да има офанзива.
Джонсън разкритикува и италианското правителство, чийто премиер по това време беше Марио Драги. „В един момент италианците казаха, че просто не могат да подкрепят позицията на други страни поради зависимостта от руските въглеводороди“, каза бившият британски премиер.
В същото време Джонсън заяви, че след като украинската армия демонстрира, че е в състояние ефективно да отблъсне руската агресия, позициите на западните страни са се променили радикално. „Всички – германци, французи, италианци, всички, Джо Байдън – видяха, че просто няма избор. Защото не можете да се съгласите с този човек (Путин). Това е ключов момент“, каза британският бивш премиер. Той призна, че тогава „Евроуния свърши блестяща работа“ и организира силна опозиция срещу Русия и помощ за Украйна.
Това е разбираемо, но въпросът за отношението на Запада към постпутинска Русия остава отворен. Съюзът на „воините на светлината, воините на доброто“, воден от Украйна, престъпният режим ще спечели, но какво следва? Рецептата за завършване на Първата световна война не работи, ние я отхвърляме веднага. Рецептата за денацификация и демилитаризация на хитлеристка Германия се оказва ефективна. Но е малко вероятно да е възможно да се приложи към Русия, защото ситуацията ще се различава значително от германската. Можете, разбира се, да мечтаете, че съюзническите войски ще влязат в Москва, ще изхвърлят звездата от Кремъл и ще кацнат на нейно място тризъбец. Тя обаче по-скоро би приключила с преговори, при които Русия ще бъде принудена да подпише мирен договор, срамен за нея. Целият „срам“, най-вероятно, ще се състои само в това, че страната агресор ще бъде принудена да върне всички незаконно окупирани територии.
Споровете ще се въртят само около запазването на санкциите. Тоест, ще има ли Западът политическата воля да настоява за радикални демократични реформи в Русия за постепенно премахване на наказанията. Или от радост, че войната е свършила, той ще се съгласи, както пише Владимир Ленин в първия си указ, на „мир без анексии и обезщетения“. Ако развитието на събитията следва втория сценарий, тогава не отивайте при гадателката, след няколко години, веднага щом успеем да възстановим военния потенциал, ще имаме повторение на реваншистката кампания на Кремъл.
Затова основната задача на украинската дипломация (разбира се, след оказване на военна помощ) е постоянно да изразява тази опасност в западните столици. Така че Западът да не се превърне неволно в „проклет адвокат“.
