Войната разрушава домове и човешки съдби. Има обаче такива, които, за разлика от хората, не могат да избягат от него сами. Не може да си тръгне или да избяга някъде. Същото се случило и с мечката, която живяла седмици наред в Бахмут, в Донецка област. Животното нямало какво да яде и пие, а наблизо постоянно се късали черупки.
Фантастичната и трогателна история за спасяването на мечка от гореща точка беше разказана от служители на приюта Домагир в интервю в рамките на проекта Svoi по Канал 24. Правим препечатка.
Ракети избухнаха до мечката: как активисти за правата на животните спасиха животното
Според Олха Федорив, търговец на приюта „Домагир“, дълго време мечката е живяла в изоставен частен дом в Донецка област. Нашите военни намериха мечка в клетка със разрушен покрив. Стопаните му си тръгнали, а мечката била оставена на произвола на съдбата.
Къде намерихте животното? И какво състояние беше той?
Олга Федорив: Той е намерен от военните в Бахмут, в самия град. Ракети избухнаха на няколко метра от него. Самата мечка била в много занемарено състояние, зле стояла на лапите си. Не знаем от колко време е без храна и вода.
Отначало нашите военни започнаха да го хранят. Те веднага се обърнаха към активисти за правата на животните и след това започнаха да решават как да го евакуират.
Олга Федорив – търговец на приют „Домажир“ / Фото 24 канал
Според Наталия Галайко, главен служител по грижите за животните и заместник-директор на приюта за мечки Домагир, мечката е оцеляла трудно на пътя.
Наталия Галаико: Той беше в доста лоши условия, просто беше оставен във военна зона. Въпреки факта, че беше изтощен, животното беше много трудно да премине през силни експлозии.
Заместник-директор на приюта за мечки Домажир Наталия Галаико / Снимка от Канал 24
Как е евакуирана мечката?
Олга Федорив: Всичко беше организирано от организацията за защита на животните UAnimals. Те организираха транспортирането на мечката тук, а Наталия Попова му оказа ветеринарна помощ. Животното е стигнало до Лвов повече от ден. Когато ни попитаха дали Домагир може да приеме мечка – а ние вече имахме 30 от тях – веднага се съгласихме.
Не знаехме предишното му име, затова решихме да го наречем Бахмут. В чест на града, от който е докаран.
„Бях уплашен и не знаех какво ще правят с него“: за адаптирането към ново място
Какво видяхте, когато го срещнахте за първи път?
Олга ФедоривКогато дойде тук, се улових, че си мисля, че никога не съм виждал толкова тъжни очи в мечка. Беше уплашен – не знаеше къде е доведен, какво ще правят с него по-нататък. Държеше се спокойно, без агресия. Той не показа никакво поведение, но беше ужасен. Отначало го настанихме в къща за мечки, започнахме да му даваме храна.
Бахмут беше уплашен / Снимка от Канал 24
Наталия Галаико: Дадохме му лека диета, за да провери здравето му. Искахме да разберем дали има някакви разстройства след стресова ситуация. Но виждайки, че се чувства добре, той беше прехвърлен на общата диета, която даваме за мечките.
През този период диетата е най-голямата, така че сега храним ябълки, моркови, други сезонни зеленчуци и плодове. Дори даваме тикви, домати, царевица. Мечките също ядат ядки. В допълнение, диетата има месо и риба.
Нека се оправи, може би все още ще влезе в зимен сън, а през пролетта ще му дадем голям ветеринарен преглед.
Мечка Бахмут, която сега живее в приют „Домагир“ / Снимка от Канал 24
Олга Федорив: В началото, когато стигна до нас, той се уплаши от всеки звук. Например, когато някой каже нещо силно. Дълго време мечката се страхуваше да излезе от бокса. Страхуваше се от всякакъв шум и шорох. Но нашите пазачи работеха с него.
И вече преди около седмица или две мечката спокойно започна да навлиза на територията на волиера. Нашите пазачи постоянно го посещават. Те гледат как се чувства. Той вече не обръща внимание на тези звуци, това е много добър показател.
„Всички наши мечки имат тъжна история“: за други домашни любимци на „Домаджир“
Приют за мечки Домагир е рехабилитационен център, насочен към подпомагане и спасяване на мечки от станции за ецване, мобилни зоологически градини, циркове, хотели и ресторанти. Условията за отглеждане на животни в приюта са максимално близки до естествените, което допринася за възстановяването на естествените инстинкти и поведение. В момента в приюта Домагир живеят 31 мечки, включително Бахмут. Служителите знаят историята и характера на всеки.
Олга ФедоривВсички наши мечки имат тъжна история. Те са донесени от лоши условия на живот. Сега до Бахмут живеят и други мечки. Те свикват един с друг. Свикнете с миризмите, със звуците.
31 мечки живеят в приюта / Снимка от Канал 24
Ще могат ли някога тези мечки да се върнат в дивата природа
Повечето от вашите домашни любимци преди „Домажир“ са живели в зоологически градини и циркове. Ще могат ли мечките някога да се върнат в дивата природа и да живеят там сами?
Олга Федорив: За съжаление, всички тези мечки вече не могат да бъдат пуснати в дивата природа. Въпреки че сме много щастливи, че всички те имат възстановени естествени инстинкти. Например, миналата зима, с изключение на малките малки, всички мечки влязоха в зимен сън и това е много добър показател.
Някои мечки извадиха собствените си бърлоги. Вярно е, че те не винаги могат да спят там, защото изкуствено са създали бърлоги, които нашите пазачи правят. Но това е много добър показател.
Как да помогнем на Бахмут и да подкрепим приюта
Всеки може да посети Бахмут в приюта Домагир. За посетителите там редовно се провеждат екскурзии. За да направите това, първо трябва да се регистрирате на сайта. Domagir вече е отворен от сряда до събота.
Бележка! Можете да подкрепите Домажир, мечката Бахмут и други животни, като кликнете върху връзката към уебсайта на приюта.
За пореден път сме убедени, че украинците дори под обстрел мислят не за живота си, а за това как да спасяват и помагат на другите. Човек или животно – няма разлика. Защото ние сме нация, която дава надежда, която дава живот и която със сигурност ще триумфира над смъртта и тъмнината.
