"Има един изстрел и няма право да се прави грешка". Как зенитни артилеристи от Прикарпатия свалиха 2 ракети за 3 дни

Това видео обиколи десетки канали и страници на Telegram в социалните мрежи. Според някои това е било сваляне на руски самолет, други – хеликоптер. Някои казаха, че това е Харковска област, други – Херсонска област. Всъщност видеото показва свалянето на руска крилата ракета Х-101 в Северв Украйна. Ракетата е свалена от зенитния отдел на отделната президентска бригада „Богдан Хмелницки“, която включва двама зенитни артилеристи от Ивано-Франковска област. И това не е първата ракета, която са свалили.

Юрий Стах и Павло Стефанюк от Ивано-Франковска област. И двамата преди това не са служили, но веднага след пълномащабната инвазия отиват в службата за военна регистрация и записване.

„Аз съм доброволец. Започна пълномащабна война, „орките“ навлязоха в Киевска област – веднага мислейки, че тя може да дойде в моя дом, в моето семейство. Отидох в службата за военна регистрация и записване, написах изявление“, казва 24-годишният Павло Стефанюк. В спокоен живот работи като пицайоло, понякога работи на строителна площадка в Украйна и в чужбина.

Колегата му Юри има подобна история. Той е на 28 години, в цивилния живот е работил като строител, изолирани къщи.

„Войната ме хвана в леглото. Гледах социалните медии, включих телевизора и видях, че войната е започнала. Направих избора, че ще отида да защитя държавата си. Имам съпруга, три малки деца. Жена ми не го хареса, но осъзнава, че не бих могъл да направя друго. Просто няма да си простя по-късно“, казва Юрий.

Първоначално Павел и Юрий се готвят да станат пехотинци, но по-късно са назначени да защитават украинското небе. Сега момчетата от Прикарпатия служат в зенитно-ракетната артилерийска дивизия на Отделната президентска бригада на името на Богдан Хмелницки. Там те са известни с позивните „Майдан“ и „Барон“.

Момчетата си спомнят как по време на ученията руснаците нанесоха ракетен удар на полигона „Яворив“.

„В Старичи (село близо до сметището – изд.) Получихме „топло посрещане“. Там умряха някои момчета, които все още не бяха имали време да направят нищо, беше жалко. И тогава се събрахме с приятели, познати и решихме да играем някаква такава роля, така че да не се криете тревожно в мазетата, а да излезете и да свършите работата. И се оказа такава чест да вляза във противовъздушната отбрана и аз съм много щастлив от това“, спомня си Юрий Стах.

Когато бригадата обяви набирането на желаещите да се защитят, Юрий и Павел се записаха без колебание.

„Един приятел каза, че е чул, че записват в противовъздушната отбрана, отидохме доброволно да се запишем. И резултатът е, че нашият отдел свали две ракети. Свали двама от двамата. „Калибър“ премина над нас, ние го свалихме. И ден по-късно летя ракета X-101 и ние я свалихме. Тоест две изстрелвания – две ракети. Нямаше повече в нашата сфера на отговорност. Така се оказва, че имаме сто процента ефективност в унищожаването на ракети, които се случват в нашата област на отговорност. Например, втората ракета, която беше свалена, е ракетата X-101, тя Струва 13 млн. А „Игла“ струва 80 хил. Оставаме „на черно“, казва Павло с усмивка.

Военнослужещите са много горди с работата си, а успехите добавят мотивация.

„Ние сме ОК с техните минуси. Брат ми и аз свалихме две крилати ракети за три дни. Ние сме хутсули, каквото и да се каже, с трембитите. И съответно всички следващи цели, които ще прелетят покрай нас, ще ги „засадим“, казва Юрий.

Юрий и Павел и техните братя работят в малки групи като част от зенитните изчисления. Техните позиции, мобилни или стационарни, са „разпръснати“ из цяла Украйна. Когато всички се крият по време на въздушна аларма, зенитните артилеристи, напротив, отиват на „лов“, разговарят на вражески крилати ракети и дронове. В точното време всичките им умения и способности се свеждат до въпрос на секунди, в които трябва да вземете решение, да подготвите оръжия, да вземете цел и да стреляте.

„Случва се така. Например, има безпокойство, имаме информационни инструменти за противовъздушна отбрана, които дават информация на целта, откъде лети и т.н. Има стрелец – зенитнострелец с ракета. Командирът на отдела стои с таблет и поглежда къде в този момент има една или друга цел, където лети. Командирът информира стрелеца, стрелеца в пълна готовност. Ракетата се появи в нашата област на отговорност. След това само няколко секунди. Видях, пробих, придружих целта, стрелях, ракетата беше свалена“, казва Павел.

Неговият другар сравнява свалянето на ракети с работата на снайперист, който има само един изстрел.

„Това се случва „на машината“. В този момент се откъсвате от всичко и се фокусирате само върху целта си. Има буквално 5 секунди за поразяване на целта. Ако през това време не сте направили пункция, не водете целта и не започвате, тогава ще бъде твърде късно. Нямате право да правите грешка. Сравнявам тази работа с тази на снайперист. Той има само един патрон и само един опит. Няма по-голямо удоволствие от това, когато след изстрел видиш целта да удря и пада. Вие сте толкова претоварени с емоции. Това не се предава с думи, трябва да се усети. И седмиците на чакане в студа си заслужават. Струва си, на първо място, защото знаете къде може да лети тази ракета и колко щети може да нанесе. Това е най-голямата мотивация за мен и братята ми“, добавя Юрий.

Павло Стефанюк казва, че понякога трябва да чакаш два месеца за целта.

„Може да се окаже, че човек ще стои на позиция месец-два. И понякога си мислите: „Защо стоя тук, бих отишъл някъде в другата посока, където сега е по-горещо“. И тогава, когато се появи работа, осъзнаваш, че си бил нужен тук. И си вършиш работата там, където си, и няма значение къде си.

В услуга на момчетата ПЗРК „Орел“ съветско производство. Казват, че не са имали особени надежди за оръжие, но то се е показало добре.

„Тя е по-възрастна от мен, може да говори с „теб“. Честно казано, когато видях какво оръжие на годината, нямаше такава надежда за него. Но тя се представи добре. Две изстрелвания – две спускания“, казва Юрий Стакх.

Мотивацията на военните е ясна – семействата чакат тях и другарите им у дома. И работейки като част от силите за противовъздушна отбрана, те могат да ги защитят.

„В първите месеци на войната беше много трудно. Когато видите как лети до вашия район. И това става толкова досадно за душата. Но разбирате, че не е нужно да спирате и да си вършите работата. Не знаеш точно къде лети. Или може би това е тази ракета, която е долетяла в къщата ви. Затова всичко, което лети, трябва да приключи полета си веднага на място. И благодаря на всички сили за противовъздушна отбрана, момчетата просто са добре направени. Много съм им благодарен“, казва Юрии.

Бойците са сигурни, че стратегията на руснаците да унищожат гражданската инфраструктура е акт на безсилие, защото на бойното поле те се провалят.

„Имаме много да защитаваме. И ще го правим до последната капка кръв. И няма какво да защитават. И разбират, че не могат да ни победят в битка, а да поемат по този начин и да унищожат мирни градове, цивилни. Те дори нямат с какво да се сравняват. Това са просто някакви нечовеци, защото не можеш да ги наречеш по друг начин“, убеден е Павло.

Момчетата казват, че въздушната аларма може да започне по всяко време. Може да се получи и поръчка за необходимост от промяна на позициите. Това може да отнеме два дни или два месеца между тревогите. Бойците са в постоянно напрежениеИ, макар и предпазливо, те правят планове за бъдещето.

„В цивилния живот в Украйна работя пицайоло. От 2016 г. до днес, добре, т.е. преди войната. И сега войната свърши и се надявам, че ще се върна към работата си. Харесва ми работата. Или може би, ако всичко върви добре, ще отворя пицарията си. Тогава ще бъде възможно да се направи пица MANPADS или пица за противовъздушна отбрана“, казва Павло Стефанюк.

„Победата ще дойде за мен, когато обстрелът на цивилни и къщи приключи. Когато цялата територия се върне и Крим ще се върне. И разбира се, след победата искам да си почина добре със семейството и братята си в Крим“, споделя Юрий Стах.

За добросъвестното изпълнение на служебния дълг Юрий Стах и Павло Стефанюк получиха грамоти, а Стоманеният кръст – отличието на главнокомандващия.