Беларус е страна, която заема хибриден, несигурен статут в руско-украинската война. Тя поражда диаметрално противоположни оценки за ролята на Минск в агресията на Москва: от статута на съюзник на агресора и съучастник до статута на страна, която е лишена от субективност и окупирана. Но правилно ли е да се смята, че режимът на Лукашенко е продукт на външни сили на злото, за които беларусите не носят отговорност?
На 21 октомври група народни депутати внесоха във Върховната Рада проекторезолюция „За изявлението на Върховната Рада в Украйна относно признаването на територията на Република Беларус за временно окупирана от Руската федерация и призив към международната общност с искане за признаване на територията на Република Беларус за временно окупирана от Руската федерация“. В обяснителната бележка инициаторите твърдят, че е дошло времето официално да се признае фактът на окупацията на териториите на Република Беларус от въоръжените формирования на Руската федерация. За да оправдаят правилността на тази формулировка, депутатите прибягват до историческа ретроспекция. Но тяхната оценка на събитията от миналото е, меко казано, спорна.
Авторите на резолюцията смятат, че „действителната окупация от Руската федерация на територията на Република Беларус е започнала през 1995 г. след унищожаването на символите на беларуската държавност“. А окончателната регистрация на окупацията се състоя през 1996 г., когато „режимът на Лукашенко, с решителното участие на Кремъл, извърши пълно завземане на властта“. В документа се споменава и хибридният характер на окупацията, мирните протести на беларусите, подкрепата на Путин за режима на Лукашенко. Но датата на началото на „откритата окупация“ е 10 февруари 2022 г. – началото на учението „Union Resolve-2022“, което стана предшественик на руската инвазия в Украйна по време на руско-украинската война.
Инициаторите за признаването на Беларус като окупирана държава се позовават на отделни представители на беларуската опозиция. И цитират тезите си в полза на провъзгласяването на такъв статут. Може би основният аргумент е, че контролът върху територията на Беларус е попаднал под частичния контрол на Руската федерация. И се използва директно за решаване на проблемите на военната сфера от държавата агресор.
Приемането на проекторезолюцията, според нейните автори, ще реши няколко въпроса. Тя ще създаде правно основание за обжалване пред международната общност да лиши правителството на Лукашенко от международна правосубектност. Тя ще спре участието на Беларус в международни организации и ще синхронизира санкциите срещу Русия и Беларус като окупирана територия. Тя ще премахне възможността Русия да заобиколи санкциите през Беларус и да използва тази страна като офшорна зона.
На пръв поглед звучи обещаващо. Но на практика желаният ефект от признаването на Беларус като окупирана страна най-вероятно няма да бъде. Но превръщането на Беларус от съучастник в агресия в жертва може да лиши Украйна от тежки аргументи в бъдеще. Опитът за пълно отделяне на режима на Лукашенко от цяла Беларус е добър политически ход, но не съвсем верен. Предложените от авторите на резолюцията основания за признаване на северните ни съседи за окупирани са повърхностни и юридически слаби.
Дори в международното право няма консенсус относно изчерпателен списък от характеристики, чрез които един акт на окупация може да бъде недвусмислено квалифициран. Ако копаете по-дълбоко, тогава формално Беларус сега не попада под повечето критерии, за да бъде обявена за окупирана страна. И сред тях – статутът на държава-жертва, намираща се в състояние на война, насилственият характер на нахлуването на въоръжените сили на друга държава, установяването от окупаторите на собствената им администрация.
Но руските войски дойдоха в Беларус с пълното съгласие на беларуските власти. Беларус любезно предостави на Москва своята военна инфраструктура и въздушно пространство, за да атакува Украйна. Режимът на Лукашенко доставя оръжие, танкове, боеприпаси на армията на агресора. Тя обменя разузнавателна информация, лекува ранените и осигурява комуникационни пътища за придвижване на руските военни. И от време на време извършва провокации и заплашва да влезе във войната на страната на Кремъл. Беларус, с цялото ми уважение към някои антируски опозиционери, някак си не се вписва много добре в образа на напълно невинна жертва на агресия. От гледна точка на международното право тя прилича повече на съучастник на агресора или на неговия покорен спътник.
Признаването на Беларус като окупирана държава или съучастник на агресора има не само правен аспект. Това е по-скоро въпрос на политика, етика и морал. Както и въздействието върху цялото беларуско общество. Ако Беларус е окупирана, тогава тя не носи отговорност за улесняване и подпомагане на руската агресия срещу Украйна. Напротив, беларусите са същите невинни жертви на московския империализъм, които сами трябва да бъдат освободени от потисничеството на Кремъл. Дали подобно изложение на въпроса би било правилно? Подозрителен.
Може само на пръв поглед да изглежда, че режимът на Лукашенко се е надигнал сам себе си, от нищото. Може ли да бъде изпратен от Москва да оглави окупационната администрация и да превърне страната в друга провинция на Руската федерация? Не, това не е вярно. Самите беларуси доведоха Лукашенко на власт през 1994 година. Те гласуваха за него повече от веднъж на изборите. Те подкрепиха авторитарните му маниери, унищожаването на политическата опозиция, близкото приятелство с Русия, русификацията и израждането на националната идентичност. Да, имаше и такива, които се бориха срещу системата. Но голяма част от беларуското общество откровено хареса курса на „картофения фюрер“. Особено в годините на икономическа стабилност. Но какъв грях да прикрием, някои украинци също се възхищаваха на твърдата ръка на „Бака“.
За някои ще бъде срамно да признаят, но беларусите са отговорни за властта си. За липсата на гражданско общество. За това, че позволи на един човек да управлява страната в продължение на 28 години и я превърна в най-близкия съюзник на държавата агресор. За недостатъчна активност по време на протестите. За грешки на изборите. За страх, нерешителност и самозаблуда.
Не Путин назначи Лукашенко на поста президент на Беларус. Русия не формира репресивния апарат на беларуското КГБ, полицията и други структури, върху които почива властта на „булбофюрера“. Административният апарат, който послушно изпълнява командите на диктатора, е съставен от беларуси, а не от руснаци. В крайна сметка самият Лукашенко имаше избор в каква посока да развива страната и с кого да бъдем приятели. Той успя.
Ако Беларус получи статут на окупирана държава, тя може да премахне от беларуското общество въпроса за моралната отговорност за формирането на жестока диктатура в центъра на Европа и да я превърне в стартова площадка за нападение срещу съседна страна. Например, не сме ние. Ние абсолютно не участваме в руската агресия и във формирането на режима на Лукашенко. Никой не ни попита, не можахме да направим нищо, не можем да бъдем осъдени, самите ние трябва да съжаляваме. Това би било грешка.
Беларусите трябва да почувстват степента на вината си и факта, че държавата им се е превърнала в трамплин за атакуване на друга държава. Степента на участие и мащабът на тяхната отговорност за руската агресия. Преминете през известно преосмисляне и покаяние. Така че по-късно, след падането на режима на Лукашенко, да се изгради друга държава. Общество, което не е в състояние и не желае да разбере отговорността за действията си, е обречено да ги повтори.
През 1943 г. съюзниците на антихитлеристката коалиция обявяват, че Австрия, която е окупирана от Третия райх през 1938 г., не е освободена от отговорност за участие във войната на страната на агресора. А след освобождението страната трябва да положи усилия за установяване на политическа независимост. По време на Втората световна война Германия има много марионетни съюзнически сателити и режими сред европейските страни. Тяхното участие в подпомагането на Третия райх е различно. На територията на тези страни може просто да има части на Вермахта, тъй като сега части на руската армия са на територията на Беларус. Но това не освободи тези държави от отговорност.
За националната сигурност в Украйна в северна посока е жизненоважно съществуването на приятелска проевропейска независима Беларус, а не сателитна държава Москва. Но за да се появи такъв нов Беларус, беларуското общество трябва да разбере защо и как страната им е била на страната на силите на мрака.
