В петък, 30 септември, в село Прилбичи, област Яворив, съветски паметник, издигнат на мястото на разрушеното семейство Шептитски, е демонтиран, където руснаците застрелят част от това семейство през 1939 г. Паметникът стоеше десетилетия и местната общност се осмели да го разруши едва когато Русия започна нова война срещу Украйна.
Разказва ни историята на това място.
„Нямаше повратна точка“
Никой не знае какъв паметник е на площада близо до къщата на културата в село Прилбичи. Това е скулптура на съветска жена, според вида на родината, която вече е боядисана със синьо-жълти нюанси, а до нея има маса с имената на войниците от „Великата отечествена война“.
„Сред имената на местните жители, които се бориха срещу нацизма, на символичните плочи има имената на чекистите, които измъчваха нашия народ. На 24 февруари техните деца и внуци дойдоха да го направят отново – в Буча, Изиум, Мариупол и Бородянка. Докато нашата армия се бори с нашествениците, ние трябва да изчистим задната част на врага, който се намира в символизма, а чрез него – във възприемането на нашето пространство, в спомените ни за селата и градовете. Мисля, че никой няма желание да продължи да носи цветя на руските „алиоза и ванки“, с които съветските нашественици в нашите градове и села маркираха своето пространство“, обясни Назар Медински, представител на инициативата.Местна декомунизация„, което инициира разрушаването на паметника.
Паметникът в Прилбичи няма защитен статут, съответно, въпросът за неговото демонтиране принадлежи на правомощията на местното самоуправление. Защо този паметник стоеше на мястото на бруталното убийство в продължение на десетилетия, 31 от тях вече под независима Украйна, никой не може да отговори. Володимир Мацелиух, ръководител на Novoyavorivska AH, оправдавайки себе си, обяснява, че общността е създадена наскоро: „Аз съм ръководител на общността за втора година. На територията на АТС има няколко такива паметници. По-специално, в село Добростани вече сме свалени до 9 май. Днес и в Бердичив все още ще бъдем разрушени. По-рано обсъдихме това с общността, консултирахме се със свещениците.“
Друг жител на Прилбичив, директорът на местната детска градина Надежда Гевало, казва, че преди тази война не е имало такава повратна точка, която да вземе решение за демонтажа. Те дори се опитаха да го декомунират, като го боядисаха със сини и жълти цветове. Но не можете да объркате комунистическия монументализъм с нищо.
Друг представител на общността, местен пенсионер, който дойде да разруши паметника, се опита да бъде малко възмутен, казвайки, че сега дори няма да знаем имената, гравирани на съветската маса, но недоволството му не отиде по-далеч под синхронната работа на багера.
Гнездото на Шептицки
Прилбичи е семейното имение на семейство Шептицки от средата на осемнадесети век, когато тези земи са придобити от епикоп Пржемишл Атанасий Шептитски. През 1872 г. неговият потомък, бащата на бъдещия митрополитен, граф Иван Шептицки построява семеен дворец за семейството си, а съпругата му, художничката София Фредро, отглежда уютен парк близо до него. Седем от синовете им са родени там, включително Андрей Шептитски.
В първите дни на окупацията на Западв Украйна, през септември 1939 г., бойците на НКВД застреляха 62-годишния граф Лев Шепткитски, брат на митрополит Андрей, в имението. Заедно с него са убити съпругата му Ядвига и католическият свещеник Мариуш Скибневски. Преди да бъдат застреляни, те били принудени да копаят гроб със собствените си ръце. Директорът на музея „Митрополит Андрей Шептитски“, отец Севастян Дмитрух, предполага, че свещеникът Скибневски може да бъде объркан с отец Клименти, друг брат на Шептитски.
След това руснаците ограбили цялото имение, премахнали произведения на изкуството, голяма библиотека, изгорили ценни документи. Две години по-късно, на 23 юни 1941 г., преди да напуснат германците, съветските сапьори поставят експлозиви под двореца на граф Шептицки и го взривяват. След войната на мястото на разрушения дворец е построена селска културна къща, а съветски паметник е издигнат вместо скулптура на Девата.
Имението Шептицки в Прилбичи, което съветската армия взриви през 1941 г.
След клането чекистите извършват злоупотреба със семейната гробница, която съществува от XIX век. и където са погребани 12 души от семейство Шептит – родителите, бабите и дядовците на метрополита, братята и племенниците. Съветските войници застреляли герба на семейството на гробницата за забавление, ограбили саркофаги и превърнали самия параклис в склад с токсични химикали.
„Дойдох тук в съветско време, някъде през 80-те години, гробницата беше покрита с миризлив прах. Вратата беше отворена, ковчезите и остава разпръсната. Гербът и вратите се прострелят с куршуми. Събрахме кости и ги погребахме отново“, спомня си севастиан Дмитрух.
Семейна гробница Шептицки в Прилбичи ()
Още в независимост гробницата на шептските е възстановена и останките на екзекутираните Леон и Джадвига Шептит са погребани отново там.
След демонтирането на символите на страната агресор, която все още е във война с украинците, местната общност възнамерява да инсталира на този сайт нова скулптура на Дева Мария, която стоеше там до Втората световна война.
Спомнете си, че на 20 септември Регионалният съвет на Лвов реши най-накрая да разруши всички съветски символи в региона на Лвов до края на 2023 г. В региона 177 паметника от съветската епоха имат защитен статут, в по-голямата си част това са военни погребения.
