Харков Офензива със сигурност е уникално явление във военно-стратегическо отношение. Без съмнение тя ще бъде включена в учебниците за обучението на бъдещи командири. Публикацията ни вече анализира военните аспекти на офанзивната операция в предишна статия („Уникалността на операцията на отбранителните сили. Тайните на успеха на Харков Офензива“). Въпреки това политическото му значение е също толкова важно.
На първо място, успехът в харковския регион е важен за украинци. И за онези, които дълбоко вярваха в победата, и за онези, които имаха съмнения. „Русия е твърде голяма, натрупала е твърде много оръжия, обучила е мощна армия, разполага с неограничени ресурси, така че е трудно да си представим как ще бъде възможно да я преодолеем“, мотивира последният.
Почти гледахме в реално време как руските окупационни сили унищожиха всичко по пътя си, използвайки метода „огнева шахта“. Артилерията, бронираните превозни средства, авиацията не остави камък необърнати от нашите градове и села. Войниците ни нямаха друг избор, освен да се оттеглят в все още оцелелите територии. Неволно имаше страх: с този метод нашественици можеха да достигнат поне Днепър, още по-далеч.
Да, все още бяхме вдъхновени от успешните операции на въоръжените сили в Украйна, като ликвидацията на флагмана на Черноморския флот, крайцера „Москва“, други военни кораби и лодки, унищожаването на складове с гориво и боеприпаси, свалянето на руски самолети от нашите колективни „призраци“. Всичко това обаче не беше достатъчно за увереност.
Страхувахме се също, че деокупацията на териториите, когато най-накрая я достигне, ще изисква огромни жертви. Той, като руско командване, хвърля „оръдие фураж“ до смърт, не взема предвид броя на загубите, за да изпълни задачата. И какво ни очаква нещо такова, когато дойде времето за атаката ни? Ще трябва ли да определим хиляди животи на нашите момчета за освобождението в Украйна? Подозирам, че мнозина превъртяха тези въпроси в главите си, които провокираха мрачни мисли.
Въпреки това, Харков Офензива доказа пред нас и света, че е възможно да се борим по различен начин, а не като руснаците. Без да изложим бойното поле с тела.
Разбирането на това даде нов още по-мощен заряд на ентусиазъм на украинското общество. Нивото на оптимизъм през изминалите дни се повиши до максималната маркировка.
Не по-малко успехът на украинската армия е повлиял на хора, които не са имали късмета да влязат в окупацията. Шест месеца в такива условия, не всеки ще издържи психологически. Вероятно, много от тях вече са имали мисли, че може би наистина „Русия е тук на място“, може би си струва да се съвместим и да си сътрудничим. Сега, тези, които са си позволили да се съмняват, преследват такива капитулански мисли като бясни кучета.
Междувременно в руското общество се провеждат диаметрално противоположни процеси. Песимизмът и несигурността нарастват там. Паниката, която избухна в редиците на руските окупационни сили, на вълни мина през територията на Русия. Антивоенните, последвани от антиправителствени настроения, нарастват. Общинските заместници в Москва и Санкт Петербург правят изявления за импийчмънт на Путин. А самият вожд на Кремъл изглежда все по-мрачен. Ръцете, краката и гласът му треперят. Лицето му причинява все по-малко страх и уважение, все повече отвращение и презрителност. Съмненията нарастват сред руснаците: може би царят не е истински?
Трудно е да се каже дали можем да очакваме някаква революция в Русия или поне дворцов преврат. Само сигурно е, че авторитетът и популярността на централното руско правителство непрекъснато падат. И ако московската управници наистина решат да се мобилизират, тогава бунтът ще бъде под ръка. Ето защо Путин упорито не иска дори да говори за това, както и да нарече войната война. Той и антуражът му, осъзнавайки лошото развитие на събитията, са все по-склонни да преговарят с Украйна. Но сега Украйна може да определи условия. А основната е пълна де-окупация.
Успехите на войниците на въоръжените сили в Украйна в харковска област оказаха изключително положително въздействие върху обществата и правителствата на западните страни. Той е положителен за Украйна. Вземи например Германия. Досега се оплакахме от нея, мудността й по въпроса за военната помощ. Те дори обвиниха германците почти за умишлено забавяне на предоставянето на тежки оръжия. Понякога тези твърдения бяха оправдани, понякога прекомерни. Защото Германия действително ни даде оръжия, по-специално тези известни Панцерхаубица 2000. Но може да даде повече, много повече. И да се надяваме, сега ще даде. Освен това сме сигурни.
Откъде идва тази увереност? Тя се основава на неотдавнашни изказвания на водещи германски политици, правителствени служители и експерти, които хвалят успеха на въоръжените сили в Украйна в хор и дори се стремят да се присъединят към победата поне малко.
„Сега всички станахме свидетели на това, което се случва, когато армията се бие толкова смело и има подкрепа едновременно. Украйна съществува днес само защото може да се защити благодарение на армията си“, заяви германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт..
Главният военен стратег на Германия, генерал Еберхард Зорн, говори за Харков Офензива: „Те (украински войници – ид.) брилянтно доказаха, че са в състояние да действат активно, с участието на всички налични сили и средства. Включително разсейващи маневри и внезапна смяна на фокуса, тъй като украинци разсеяха на юг и в крайна сметка се съсредоточиха на север. Това е резултат от факта, че обучението на украински войници се състоя както трябва.“
Колко смешни са писмата на германските „интелектуалци“, които призоваха германското правителство да не предоставя оръжия в Украйна, защото това, както се твърди, само ще удължи войната, и се твърди, че няма да е възможно да се победи Русия. Животът доказа, че всичко е точно обратното, че все още ще е възможно да се спечели, а западните оръжия само ще ускорят края на войната.
Харков ofenzyva провокира парад на изявления в германската политика за необходимостта от бързо укрепване на военната помощ за Украйна. Танковете, бойните средства за пехота, бронираните превозвачи вече не са табу. Дайте всичко в Украйна, за да консолидира успеха й и за да могат германците да кажат: „И ние участваме в това“. Изявления от всички парламентарни партии – правителствени и опозиционни, освен, разбира се, две партии, хранени с Кремъл – алтернативи за Германия и Лявата партия.
Например председателят на комисията по отбрана на Бундестага Мари-Агнес Страк-Цимерман (Мари-Агнес Страк-Цимерман), която представлява Свободната демократична партия, част от ръководена коалиция, наскоро Посочено„Германия трябва незабавно да допринесе за успеха в Украйна и да доставя бронирани превозни средства, пехотни бойни превозни средства Мардер и резервоари Леопард 2. Германия трябва да поеме водеща роля в Европа в борбата за демокрация. И, разбира се, сега не е времето за неопределяне и колебание.“
Майкъл Рот, председател на комисията по международни въпроси на Бундестага, също призова за подкрепа в Украйна доставката на нови оръжия. „На този нов етап от войната Украйна се нуждае от оръжия, които ще й позволят да освободи окупираните от Русия територии и да ги държи под контрол. Западните страни, особено СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, Германия, Франция и Полша, трябва бързо да координират усилията си и да адаптират доставките си към новата ситуация. Украйна може да спечели тази война като свободна демократична страна, като същевременно запази териториалната си цялост. Това нямаше да е възможно без доставката на съвременни западни оръжия, по-специално от Германия“, Каза той.
Изявления за намерение за увеличаване на военната помощ за Украйна на фона на успеха на офанзивната операция в харковския регион се чуват и от други западни столици. Въоръжените сили в Украйна демонстрираха, че са в състояние да победят наказаната руска армия, са в състояние да извършат ефективни атакуващи операции, да освободят окупираните територии, а в крайна сметка, са в състояние да спечелят. Критиците на снабдяването с оръжие в Украйна загубиха последните си аргументи.
Много успешно тази операция на въоръжените сили в Украйна съвпадна със следващата, вече петата международна конференция във формат Рамщайн, където се решават въпросите за военната помощ за Украйна. Министърът на отбраната в Украйна Олеций Резников, който участва в срещата, се завърна от нея пълен с оптимизъм. В края на краищата беше договорено, че помощта за Украйна от точка до точка се превръща в постоянна и дългосрочна. А оръжията за Украйна няма да идват от армейски складове, а ще бъдат произведени в заводите на отбранителната индустрия в западните страни. Ще бъде разширена и системата за обучение на украински войници в центровете за обучение на страните-членки на НАТО. В същото време партньорските страни в Украйна се заеха със задачата да осигурят в Украйна ешелонна въздушна отбрана. Освен това тя вече няма да се основава на стари съветски системи за въздушна отбрана, а на най-новите системи, като НАСАМС и Ирис-Т.
А уверенията на западните лидери, че ще подкрепят Украйна до победа, вече не изглеждат лицемерие. В края на краищата очертанията на победата се очертават по-ясно.
