Как да се справим със сътрудниците? Как да реинтегрираме деокупираните територии? Какво трябва да направят украинците, които се присъединиха към окупационната армия? Какво трябва да се счита за нашата победа? Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана в Украйна Олексий Данилов, който взе участие в IX All-Ukrainian Forum of Local Self-Government, проведен в Лвов, сподели с нас мислите си по тези и други въпроси.
Местната власт е в състояние и стрес на войната. Какви са силните и слабите му страни?
– За съжаление, през всичките години на нашата независимост не беше възможно да се изгради стабилна система на местно самоуправление и ние се приближаваме само към тези въпроси. Въпреки че, по мое мнение, те трябваше да бъдат разгледани през 90-те години на миналия век.
В резултат на продължителната окупация на Руската федерация – която доминираше в СССР, нашата страна, наследихме съветската система на управление, включително местното самоуправление. Едва сега, след приемането на закона за децентрализацията, когато бяха създадени общности, имаме първата стъпка към устойчиви общности – както трябва да бъдат в съвременната европейска страна, в която се движим.
Що се отнася до стреса, по време на откритата война на Руската федерация, която започна на 24 февруари, по-голямата част от местните власти, лидерите на общността, местните депутати, органите, работещи на територията на местното самоуправление, изпълняваха функциите си безупречно. Разбира се, имаше незначителни проблеми със сътрудниците в определени територии, но това не беше масово сътрудничество на местните власти. Като цяло, местното самоуправление е най-живата институция, която съществува на територията на нашата страна.
– Процесът на реинтеграция на деокупираните територии. След Втората световна война е известен само един пример за окупация на големи територии – освобождението на териториите, окупирани от Сърбия от хърватите. Имаме ли от кого да вземем пример? Трябва ли да разработим свой собствен уникален инструмент?
– Примерът на Хърватия днес не е съвсем подходящ, бих бил по-близо до примера на 91-вата година, когато балтийските страни се оттеглиха от окупацията от Съветския съюз. Те го направиха безупречно и сега и трите страни живеят качествено в Европейския съюз, са членове на НАТО. За съжаление, когато имахме такава възможност през 91 г., когато също се оттеглихме от съветската окупация на нашата страна, не използвахме този шанс. Оставихме войските на окупаторите на територията на страната ни – говорим за Севастопол, Крим. Не почистихме телата, които се занимаваха със сигурността в съветско време на територията на страната ни – променихме знака и това, което се случва с нашата страна, са последствията от всяка небрежност, че не се възползвахме от шанса от 91 години и не започнахме да строим нова страна.
Според старите съветски модели ние се движехме за определен период от време и последствията от това са голямата война, която съществува на наша територия днес. Но опитът, който ще получим днес, и плащането за живота на нашия народ, нашите граждани, които сега плащаме за нашата независимост, трябва да ни доведат до определен алгоритъм за решаване на такива проблеми, така че това вече да не съществува. Това е нашият шанс да изградим велика страна, модерна и младите хора определено ще се възползват от това и ще го решат.
В Украйна проруските фигури често идваха на власт по демократичен начин. По-специално, през 2015 г. проруските политици бяха избрани кметове във вече окупираните територии на Донбас, които по-късно отидоха на сътрудничество. Как да предотвратим повторното пристигане на хора, които имат тенденция да си сътрудничат с врага?
– Демокрацията, разбира се, има своите недостатъци, различни политически структури могат да участват в определени процеси. Но ключът към гарантирането, че тези процеси не се провеждат, е безупречното прилагане на Конституцията и законите на нашата страна. Ако направим това, няма да имаме караницата, която имахме след изборите през 2014 и 2019 г.
Днес имаме закон за политическа партия. Тя ясно определя каква е тази структура, къде трябва да има клетки, в какво количество и т.н. Но за съжаление, малко хора провериха присъствието на тези политически структури и имахме политически проекти като гъби след дъжда и те бяха хранени от Руската федерация (сега огромното мнозинство вече е затворено поради решенията на Съвета за национална сигурност и отбрана и решенията на съдиите) по този начин се озоваха на наша територия.
Точно когато не изчистихме територията си от онези плъхове, останали от 90-те и 2000-те години, попълването на тези плъхове продължи с три такива нашествия: първото – след разпадането на СССР през 91 г.; през 98-ми, когато в района на Донецк имаше известно господство на проруските структури и те „се облегнаха“ на наша територия; И през 2004 г., когато имаше президентски избори, а през лятото имаше много от тях тук, а някои от тях все още носят бродирани ризи и ни казват как да живеем.
Ето защо е необходимо спокойно да ограбитеЗа да почистите работата си и чистите, почистите и отново почистете боклука, който е на наша територия. Мисля, че след тази война никой няма да има съмнения, че проруските проекти изобщо нямат право да съществуват на територията на нашата страна.
– Наскоро, в интервю, на въпрос „как да се разбираме с жителите на бъдещите деокупирани територии?“, вие казахте, че не е нужно да се разбираме с тях, а с нас. Къде се намира тази линия между нас и тях, къде е границата между принудителното сътрудничество и съзнателното, престъпно?
– Не разбирам защо задаваме този въпрос. Тук няма демаркации. Има ясна представа за процесите. На територията на страната има конституция и закони. Ако ги приемете и живеете според законите на тази страна, според нейната Конституция, тогава сте гражданин на тази страна. Ако не искате да живеете според нашите закони и Конституцията – светът е голям, моля, навсякъде по света можете да отидете и да се занимавате с бизнеса си. Представете си, че някои от вас сега се озовават в чужбина и казват, че не ми харесва конституцията и законите на тази страна – това е пълен абсурд. И когато започнат да ни предлагат – и нека го променим, защото не ни харесва – това не работи по този начин. Това вече не е демокрация, тя се нарича по различен начин.
Ето защо трябва ясно да разберем едно просто нещо: кой не харесва нашата скъпа дъщеря – моля, светът е голям, отидете навсякъде, няма да задържим никого. Но тези, които остават на тази територия, трябва да живеят според нашите закони, според нашата Конституция и регулаторните документи, които съществуват в нашата страна. И не може да има друго нещо, защото ще има последствия, които имаме сега.
– Какво трябва да направят онези украинци, които сега са в окупираните територии и които са застрашени от принудителна мобилизация към окупационните сили?
– Ако този или онзи човек не е попаднал доброволно в тези войски, той в никакъв случай не трябва да стреля по посока на нашата армия и да се предаде при първа възможност. Тогава ще има гаранция, че този човек ще остане жив и животът ще бъде повече или по-малко защитен. В противен случай, подчертавам още веднъж, ние имаме свои собствени закони. И тогава, за да кажем, че не го знаехме, не бяхме предупредени – не може да работи по този начин.
– Какви са параметрите на украинската победа от Олексий Данилов?
– Имам три печеливши параметъра. Има голяма победа – когато се случи дефрагментацията на Руската федерация, когато това чудо, което е до нас, ще изчезне от картата в границите, в които съществува. За всички нас ще бъде голяма победа за Русия да спре да блъска носа си в чужди земи.
Има победа, когато стоим на границите си в продължение на 91 години, когато ще можем да освободим земите си от окупатора, последният затворник, който ще се прибере у дома в родната си земя.
И има най-голямата победа – когато изградим страната си. Тепърва започваме да се занимаваме с този въпрос. Когато ви е грижа за държавата, когато видите 10-15-20-30 години напред и вземате решения според такава благословия. Тогава ще имаме голяма победа – нашата велика страна.
