Първият от септември в обширните съветски и по-късно пост-съветски територии винаги е бил светъл, забавен празник. В по-голямата си част това е топъл слънчев ден, в който можете да се полюбувате на детски усмивки, цветя, бели панделки. Денят на знанието, за разлика от останалите празници, които се празнуваха в СССР (и по инерция в бившия СССР), имаше един вид компромисен характер: нито феновете на комунизма, нито латентните му (или открити) критици поставиха под въпрос тържественостите на момента. Децата все още са нашето бъдеще, те трябва да се грижат, образоват, преподават – тук не може да има спорове.
И тази тържественост ни кара да забравим за другото, историческо значение на тази дата. В края на краищата, на този ден започна най-кървавата война в историята на човечеството. Втората и засега последната световна война. Въпреки че след него светът е бил няколко пъти на прага на Третата световна война. И сега той стои почти близо до нея.
В началото на септември винаги помня „Ледоразбивачът“ на любимия ми популизатор на съвременната история Виктор Суворов. По едно време препрочитам цялата му поредица от исторически и разузнавателни книги, в които авторът твърди, че основният виновник от Втората световна война е Съветския съюз, Джозеф Сталин. Тези книги коренно промениха мнението ми за събитията от онази кървава война, в края на краищата, към цялата история на първата половина на ХХ век. Затова проведох десетки интервюта и частни разговори с други исторници – украински, руски, полски, немски, но никой от тях не ме убеди, че концепцията на Суворов е грешна.
Какво беше. С няколко думи основните тези на автора могат да бъдат формулирани нещо подобно. През целия междувоенен период СССР се подготвяше за агресивна война, създавайки мощна армия с най-мощните оръжия в света. Кремъл нито за миг не се отказа от мечтата си за световна революция, изнасяйки я. Тоест, „щастието“ на всички народи трябваше да бъде донесено на щиковете на Червената армия. На Хитлеровата Германия е дадена специална роля в тази концепция: тя е била да се превърне в един вид овен, който е трябвало да пробие портите на крепостта на западните демокрации, или „Ледоразбивач“, според метафората на самия Суворов. В продължение на 20 междувоенни години СССР успява да създаде армия, невероятна във военна сила. И ако всичко се получи, тогава Европа имаше малък шанс да оживее. Въпреки това, всичко се развали, защото Адолф Хитлер не искаше да стане „Ледоразбивач“, а поведе собствената си игра срещу основния „кукловод“. Той не се страхуваше от гигантската съветска военна машина.
Традиционалистките историци, оправдаващи фаталното поражение на Червената армия през юни 1941 г., наричат погубеността на Сталин, предателството на Хитлер, липсата на оръжия и факта, че историята ни е дала твърде малко време да се подготвим… Въпреки че всеки трезвомислещ човек веднага ще има серия от въпроси. Например: Дали Германия, обвързана по ръцете и краката си с Версайския договор до 1933 г., е имала повече време? Сталин, който не се доверяваше на най-близките си другари по оръжие, приятели или роднините си, пропит с увереност в лидера на държавата, което представляваше най-голяма потенциална опасност за СССР? И що за армия е това, готово само за „обнадеждана“ атака?
През лятото на 1941 г. Вермахта пресича съветските граници и постига безпрецедентен военен успех на годината само защото Червената армия се подготвя за атака и е напълно неподготвена за отбрана. Виктор Суворов твърди, че съветската армия в онази съдбоносна нощ от 21 юни до 22 юни е била разгърната, за да достави смачкващ удар на германците, и следователно е била в най-уязвимото състояние.
И не трябва да забравяме, че именно Москва положи всички усилия, за да увеличи бойната способност на германските въоръжени сили. От април 1922 г., когато Договорът от Рапала е сключен между Руската социалистическа федерална съветска република (СССР е създаден едва през декември 1922 г.) и германския райх. Оттогава Кремъл строи своя Ледоразбивач, снабдявайки германците с оръжия, материали, суровини, храна, гориво и др.
Това сътрудничество особено се засили и разнообрази с подписването на Пакта Молотов-Рибентроп на 23 август 1939 г., който всъщност откри пътя към Втората световна война. От съветска руда германците занитват танкове, напредващи към Париж, кораби, които извършват военноморска блокада на Великобритания, и самолети, бомбардирали Лондон, Варшава и Белград. И всички те пътуваха, плуваха, летяха със съветско дизелово гориво. Известно е, че съветските ешелони със стратегически стоки, запътувани към Германия до четири сутринта на 22 юни 1941 г. А имаше и сътрудничеството на съветските специални служби с Гестапо и Абвехр. Например, известно е, че съветското разузнаване е помогнало на германското контраразузнаване да изложи дори германски комунисти, които са си сътрудничили с Лондон или Вашингтон.
Излишно е да казвам, че всички тези факти не попадат в руски исторически учебници. Както и препратки към всички военни престъпления на Червената армия, като трагедията на Катин, фипровокация, репресии в балтийските държави или в Галисия и др.
Архивни документи за Втората световна война в Русия са били в класифицирана държава в продължение на повече от осем десетилетия. И сега, предполагам, тежестта на достъпа до тях ще се увеличи още повече. За да не се случи на никого да се опита да разбере произхода на тази трагедия, в противен случай, Не дай Боже, концепцията за Виктор Суворов ще бъде потвърдена още веднъж. В края на краищата, „Великата патриотична война“ е фундаменталният „скрап“ на кремълската пропаганда, която не може да бъде дискредитирана в никакъв случай.
Всъщност от началото на 2000-те години информационните продукти са пуснати в поток в Русия, която вароса СССР, извини съветските специални служби (Cheka, GPU, Smersh, KGB). И срещу разузнавателния офицер беглец Суворов откри цял идеологически фронт. Много книги се появиха в печат, които могат да бъдат определени от общата посока – „Антисуворов“.
Защо верните верижни кучета на Путин нападнаха Суворов толкова много, самият той обясни преди 11 години в интервю с нас:
„За това властите се държат за мъртва хватка: бяхме нападнати, затова трябва да имаме толкова много ракети, толкова много подводници, бомбата Кузкина Мат и т.н. Нека хората умрат, но трябва да имаме тези ракети – ад с него, с хората! Така че, ако кажете, че вие самите сте виновни, вие самите отприщихте тази война – тогава всичко се срива. Тогава не им остава никаква платформа. Тогава бяхме нападнати от Хитлер – това е стълб, на който е изградена идеология, която оправдава всичко. Отидохме в Афганистан. Защо? Хитлер ни нападна, без значение как някой друг ни нападна. Защо няма месо в магазините? „Само да нямаше война…“ Влязохме в Чехословакия през 1968 г. – защо? И за да не бъдем нападнати. Всичко, което се прави, е оправдано от атаката на Хитлер. „Ледоразбивач“ вкара клин в тази история, така че сега срещу „Ледоразбивач“ само в моята библиотека 56 книги! Много е важно за тях сега да удушат гласовете на независимите исторници, един от които съм аз.“
Нищо ли не прилича? Същите глупави оправдания за пълномащабна инвазия в Украйна. „Ако не бяхме нападнали Украйна, тя щеше, въоръжена до зъби на военните на НАТО, да ни нападне“, сега пропагандистите от Кремъл скърбят.
В друга от книгите си „Името й беше Татяна“, Виктор Суворов, анализиращ ситуацията в следвоенния Съветски съюз, отбелязва, че Кремъл не е изоставил идеята за износ на революцията и завладяване на света. Оцеляването на страната беше възможно, ако един от двата сценария беше изпълнен. Първо: радикални икономически реформи като тези, които след смъртта на Мао Цзедун ще бъдат извършени в Китай. Второ: да се извърши световна революция, т.е. да се понижи социално-икономическото развитие на западните страни на съветско ниво. И за това, Третата световна война беше отчаяно необходима.
Никита Хрушчов се готвеше за нея. Почти избухна по време на карибската криза.
Ръководството след Хрушчов на СССР реши да окаже малък натиск върху спирачките, осъзнавайки, че страната очевидно не е готова за война с блока на НАТО. Затова Кремъл решава да отложи за неопределено време идеята за световна революция с помощта на Третата световна война. И за да подготвят СССР за бъдещи войни, те измислиха нова тактика: да компенсират неефективността на социалистическа икономика чрез износ на енергийни ресурси с помощта на газопроводи и нефтопроводи за Европа. И сега путиновият режим успя да използва тези „тръби“ възможно най-ефективно в конфронтацията със Запада, превръщайки ги в истинско оръжие.
