В продължение на 20 години светът празнува Международния ден на мира на 21 септември. Така че по едно време беше прието от Общото събрание на ООН. Всяка страна празнува по свой собствен начин, със свои национални характеристики. Например, тази година Русия реши да обяви мобилизация още на този ден, очевидно, за да се бори за мир с нови сили, като не остави камък необърнат.
Известно е, че руският президент Владимир Путин се съпротивляваше на обявяването на мобилизацията от много дълго време, защото се страхуваше (и съвсем разумно) от недоволството на руснаците, които изведнъж осъзнаха, че от зрителите, наблюдателите на „доблестните победи на руските оръжия“ ще трябва да се превърнат в фураж за оръдия. Чрез мобилизация шефът на Кремъл всъщност призна, че е излъгал: „специалната военна операция“ не върви по план, че няма решителни успехи на „втората армия на света“ и че формирането на военни части само от убийци, изнасилвачи и разбойници, извлечени от затворите, няма да спаси ситуацията.
Затова руският лидер не можеше да се ограничи само до подписване на указ за мобилизация или стиснато съобщение: „Подписах…“. Не, той трябваше да обясни подробно и убедително необходимостта от такава стъпка: защо, за какво, срещу кого, с каква цел.
На сутринта на 21 септември Путин произнесе огнената си реч, която започна, разбира се, като обвини „криминалните украински власти“: „Темата на моята реч е ситуацията в Донбас и хода на специална военна операция за освобождаването й от неонацисткия режим, който завзе властта в Украйна през 2014 г. в резултат на въоръжен държавен преврат“. Руският лидер увери, че целите на „специалната военна операция“ в Украйна остават непроменени и че „Русия няма право да оставя близки до нея хора, живеещи в Украйна, да разкъсат палачите“.
Само Украйна, която трябва да бъде обвинена, не би била достатъчна, за да обясни необходимостта от мобилизация. Необходимо е целият западен свят да бъде виновен. „Целта на този Запад е в крайна сметка да отслаби, раздели и унищожи страната ни. Те вече директно казват, че през 1991 г. са успели да разделят Съветския съюз, а сега е време самата Русия да се разпадне в много региони и региони, които са смъртоносни враждебни един към друг“, оплаква се Путин.
Между другото, предния ден САЩ наистина говориха за разпадането на Русия. Например, бившият командир на американските сили в Европа генерал Бен Ходжис каза буквално следното: „Мисля, че реалната възможност идентифицираните слабости на Владимир Путин да са толкова сериозни, че можем да станем свидетели на началото на края не само на неговия режим, но и на самата Руска федерация“. Затова той призова Запада да се подготви за такова развитие на събитията. „Ако не се подготвим за такава възможност по начин, по който не сме се подготвили за разпадането на Съветския съюз, това може да създаде огромна нестабилност в нашата геополитика“, предупреди той.
Това означава, че генерал Ходжис изобщо не говори за намерението си да унищожи Русия и не е доволен от такава перспектива. Напротив, той се оплаква, че подобно развитие на събитията би причинило ненужни проблеми на света. И в това той е солидарен с цялото американско и европейско учреждение. Понастоящем нито Брюксел, нито Вашингтон, нито Лондон искат огромна Русия, въпреки всички бедствия, които е причинила, да падне на парчета, които все още ще започнат да се борят за границите и активите. В крайна сметка, само преди три десетилетия, те не искаха разпадането на СССР.
Нелепостта на обвиненията на украинското правителство в „неонацисти“ не трябва да се обсъжда. Достатъчно е да си припомним, че няколко часа след обявяването на тази огнена реч се състоя размяна на затворници между Украйна и Русия. От руските каземати бяха освободени 215 защитници в Украйна. И сред тях – 108 бойци на полка „Азов“, които в Русия бяха смятани за „елит на неонацизма“ в Украйна. Именно тяхната урапатриотична руска среда би искала да бъде видяна екзекутирана почти публично, преди да ги подложи на ужасни мъчения. Именно за тях някои руски депутати поеха инициативата за премахване на мораториума върху смъртното наказание. И по-тънко какво: просто се приберете вкъщи?
Този нивроку въвежда руснаците, свикнали да вярват в телевизията без обжалване, в умствен ступор. Каква е тази странна война с нацизма? Къде е този нацизъм, ако дори „азовците“ не са толкова нацисти, тъй като те могат да бъдат разменени безнаказано? И кой друг – кръстникът на Путин Виктор Медведчук, когото никой в Русия не иска да знае.
Руската топ пропагандистка Маргарита Симонян наскоро написа, коментирайки идеята за обмен на Медведчук за украинци от руския плен: „Тъй като форматът на „всеки е на Медведчук“ предполага, че Медведчук е толкова важен и ценен за нас (толкова ли е важен и ценен за нас?), че в името на неговото благополучие сме готови да дадем по дяволите и да забравим до по-добри времена за всички наши бойци. Какво търси Зеленски. Така че Владимир Владимирович, скъпи, пренебрегва известния руснак еТоричният принцип на „не можеш да смениш войник на фелдмаршал“ и в името на „свой кръстник“ би обидил и унижил собствената му армия възможно най-жестоко.
Е, Путин, според Симонян, „обижда и унижава собствената си армия“. И сега тя трябва по някакъв начин да оправдае шефа си. Така че тя набързо излиза с нова формула. „Защо самите ние от Азов създадохме герои на велики крадци? Това са страхливи нацисти“, пее главният пропагандист на Кремъл.
Така редовните членове на Кремъл сега трябва да сменят обувките си във въздуха. Но това не ги спасява от нарастващото недоволство на руските граждани. И като щипка либералномислещи, толкова голяма армия все още е безразлична и особено в аурапатриотична среда. На руските шовинистични публики сега, както се казва, има „вой в блатата“. „Бяхме предадени, бяхме изоставени, врагът е в Кремъл“, – някъде сега е възможно да се опишат с две думи статусите в патриотичния сектор на руските социални мрежи.
В сектора, който е по-малко податлив на патриотизъм, въпросите са изяснени: „как да избегнем мобилизацията?“, „как да счупиш ръката си безболезнено?“, „къде да не се препънеш, за да не се натъкнеш на призовка?“ и т.н. Пред финландските и монголските граници се установиха опашки от автомобили на тези, които не искат да бъдат мобилизирани. Някои от тях бягат поне в Беларус от скръб, тъй като Батск Лукашенко все още не е влязъл открито във войната срещу Украйна. Най-смелите руснаци отиват на антимобилизационни митинги. Там те са бити, плетени и… Предайте призовки на военните служби за регистрация и записване директно в областните отдели.
Трябваше ли Путин да се мобилизира? Тя няма да го спаси от срамно поражение. Но очевидно вече нямаше изход. След брилянтния Харков офензива, светът (не само западен, но и източен) най-накрая се убеди, че Русия ще загуби.
Показателно в този аспект беше срещата на върха на ШОС. На него азиатските лидери демонстрираха пълно неуважение към Владимир Путин и дори недвусмислено намекнаха за необходимостта от спиране на военните действия в Украйна възможно най-скоро. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, когото Путин смяташе за почти приятел, ясно заяви, че ако Русия иска да сложи край на войната в Украйна възможно най-скоро, тя трябва да върне всички окупирани земи, включително Крим.
От това отчаяние Путин започна да вдига залозите. Първо, той инициира изявления на окупационните власти за референдуми в регионите „L/DPR“, Херсон и Запориция. В района на Харков вече не се получи. Освен това той принуждава Държавната дума да приеме изменения в наказателния кодекс по извънреден начин, който въвежда понятията „мобилизация“ и „военно положение“, въвежда наказание за предаване и неизпълнение на заповедта и увеличава наказанието за дезертьорство. И като черешата на тортата – указ за мобилизация.
Очевидно шефът на Кремъл по този начин се опита да изплаши, преди всичко, Запада, така че да хвърли Украйна на милостта на съдбата. Сега обаче всичко се случва точно обратното. Подкрепата за Украйна в света само нараства. И се подготвят още по-строги санкции срещу Русия.
