„90-минутен телефонен разговор с #Путіним: Русия трябва да изтегли войските си от #України и да признае своя суверенитет и териториална цялост. В противен случай дипломатическо решение не може да се представи“, подобно послание се появи вечерта на вторник, 13 септември, на официалната страница в Туитър Германския федерален канцлер Олаф Шолц. Появи се няколко минути след самия разговор, споменат в чуруликането. Разговорите са доста значими, чието съдържание и тон, ясно характеризират новата геополитическа ситуация. Ситуацията, образувана предимно от брилянтната офанзива на въоръжените сили в Украйна в харковския регион.
В предишна статия нашата публикация вече говори за това как Харков Офензива радикално е повлиял на политическата ситуация в самата Украйна, в Русия, и в западния свят. Проявление на тези промени може да се счита за този телефонен разговор, в който германският канцлер действително издава ултиматум на шефа на Кремъл. Може да се предположи с голяма вероятност Шолц да е говорил с Путин не само от свое име, но и от името на всички западни съюзници, които са предвидили предварителна координация на позициите. Това всъщност е в телефона, руският президент чу ултиматума на Запада.
Олаф Шолц не е говорил с Владимир Путин от май. Очевидно все още нямаше за какво да говорим. Сега, след успеха на украинската армия, очевидно, се появи тема за разговор. И не само бърборене, а търсене и дори в ултиматумна форма. И какво точно поиска Олаф Шолц?
Как Съобщава Говорителят на германското правителство Стефен Хебестрейт, германският канцлер призова руския лидер да постигне дипломатическо селище във войната срещу Украйна възможно най-скоро, като посочи сериозността на ситуацията отпред и последиците от руското нашествие. При това германският министър-председател заяви необходимостта от преустановено преустановено огнестрелно огнеупорство, пълно (!) изтегляне на руските войски от територията в Украйна, както и зачитане на нейната териториална цялост и суверенитет.
„Федералният канцлер подчерта, че по-нататъшните стъпки на Русия към анексиране (в Украйна – ed.) няма да остане без отговор и няма да бъде признат при никакви обстоятелства“, казва Тойбешрейт в изявление.
Освен това Шолц привлече вниманието на Путин към необходимостта да се гарантира безопасността в АЕЦ „Запорожия“. Той също така инструктира руската страна да третира заловените бойци „в съответствие с изискванията на международното хуманитарно право, по-специално Женевските конвенции, и да гарантира безпрепятствен достъп за Международния комитет на Червения кръст“.
И какво отговори Путин на това? Прибягва до обичайната си тактика: да окачи собствената си вина от украинската страна. Очевидно руският лидер беше много разтревожен и затова не мислеше твърде много за правдоподобността на обвиненията си. Той абсолютно не се сдържа в лъжите си.
Така каза Путин, според официалния доклад на Кремъл по телефонния разговор. „Владимир Путин, по-специално, насочи вниманието на канцлера върху явните нарушения на международното хуманитарно право от украинска страна, непрекъснатото обстрелване на градовете донбас, в резултат на което цивилните лица биват убивани и умишлено нанасят щети на цивилната инфраструктура. Президентът на Русия подробно говори за мерките за гарантиране на физическата защита на ZNPP, които се предприемат в координация с МААЕ, която претърпява постоянни ракетни стачки от Украйна, което създава реални рискове от мащабна катастрофа“, заяви уебсайтът на Кремъл в изявление. И това, както всички знаят, е напълно неверно. Не просто не отговаря: в действителност всичко е точно обратното.
Предполагам, че най-вече се смях (и може би възмутен) изявлението на германския канцлер за доставките на енергийни ресурси. „Описвайки ситуацията в европейския енергиен сектор, Путин подчерта, че Русия е и остава надежден доставчик на енергийни ресурси, изпълнявайки всичките си договорни задължения“, заяви Кремъл в прессъобщение.
Ясно е, че вече управляващ Путин не би се съгласил с условията на ултиматума. Но той няма много изходи. Политик Шолц в никакъв случай не е склонен към приключенски изявления, никога нямаше да изкаже изявления, още по-малко ултиматуми, ако не беше напълно убеден в тяхната релевантност.
В този контекст си струва да споменем новата информация относно събитията в навечерието на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари тази година. Той е публикуван в сряда, 14 февруари, от информационна агенция Ройтерс с призив към три от източниците им, близки до правителствените среди на Русия. Говорим за споразуменията, които представителите на украинското ръководство успяха да постигнат в преговори със заместник-началника на администрацията на президента на Русия Дмитрий Козак. Припомнете, че неговият Путин беше този, който упълномощи да надзирава, така да се каже, украинската посока.
Така че, според доклада Ройтерс, Козаков всъщност успя да сключи временно споразумение с Киев, което напълно би задоволило по-ранните искания на Кремъл. На първо място, ставаше дума за отказа в Украйна да се присъедини към НАТО. Според източници Козак увери Путин, че според него постигнатото от него споразумение е трябвало да лиши Русия от необходимостта от извършване на мащабна инвазия в Украйна. Значи Козак е препоръчал на шефа му да приеме сделката.
По-рано до инвазията Путин многократно заявяваше, че НАТО и военната й инфраструктура се приближават към границите на Русия, приемат нови членове от Източна Европа и че Алиансът сега се готви да ангажира Украйна в орбитата си. Според шефа на Кремъл това представлява „екзистенциална заплаха“ за Русия.
Следователно, според Козак, такава заплаха е премахната дипломатично. Путин обаче, когато му беше представено споразумението козак, ясно каза, че концесиите, които бяха договорени, вече не му подхождат. Той вече е търсил много повече, включително анексиране на украински територии. Значи сделката е прекратена.
Тази ситуация много напомня на преговорите преди известната битка при Поатие – един от водещите епизоди на 100-годишната война между Англия и Франция. Тогава Франция и нейните съюзници събраха многохилядна армия, водена от Жан II Доброто. Тя е повече от три пъти по-голяма от английския интервенционния корпус, ръководен от принц Едуард (наричан Черния принц за цвета на бронята му). Французите няколко пъти изпращат парламентаристи на британците, изискващи предаване. Британците, осъзнавайки привидно безнадеждната си ситуация, по принцип се съгласиха. След това нахалното френско време след време изложи по-строги изисквания. Накрая Черният принц не издържал и заявил, че ще се бие, дори и да умре, но вече няма да прави отстъпки. Как е приключила битката е известна: пълното поражение на французите и залавянето на Жан II Доброто.
