Немски вестник Ди Зайт (15.09.2022 г.) отново повдигна въпроса за снабдяването на Германия с тежки оръжия за Украйна, особено след успешната ни офанзива в харковския регион. Поводът беше изказването на министъра на отбраната Кристин Ламбрехт пред Германското дружество за международни отношения (Дойчен Геселшафт фюр Аусвартиге Политик) 13 септември относно германската политика за сигурност. Що се отнася до Украйна, думите на министъра биха могли да бъдат описани с такъв токсичен израз – „стари песни за най-важното“. С изключение на една точка, която ще бъде обсъдена по-долу. Според информация от различни източници (разбира се, медии), днес ситуацията с доставката на тежки оръжия за Украйна изглежда така. Две партии (Съюз 90/Зелени и либерали Сдп) от „коалицията на светофара“ те оказват натиск върху Esdeks (SPD) с искане за снабдяване в Украйна с „Мардерс“ и „Леопарди“. Освен това, ако „Зелените“ отдавна и последователно се придържат към тази позиция, то сред „либералите“ само председателят на Комитета по отбрана на Бундестага Мари-Агнес Страк-Цимерман преди това е бил поддръжник на такава стъпка. Но наскоро лидерът на „либералите“ Кристиан Линднер (е, това е този, който през февруари каза на нашия посланик Андрий Мелник, че Киев ще бъде заловен след 72 часа) промени позицията си и дори произнесе причастие думи: „Украйна трябва да спечели!“ Представям си колко трудно му беше! Но ако партията ви бързо губи гласове, а вие самите сте се превърнали в обект на „порше скандал“, тогава просто не можете да кажете какво. Ясно е, че опозицията (ХДС/ХСУ), чийто лидер Фридрих Мерц се опитва да отбележи точки, също казва „да“ на оръжейните доставки, защото след изборите в Северен Дъжд-Вестфалия, млади партийни членове от т.нар. „тънки поколения“ (например Хендрик Вюст).
Оказва се, че противниците на доставката на тежки оръжия за Украйна са само Esdeks. В допълнение към факта, че канцлерът Олаф Шолц принадлежи на тази партия, неговият колега министър на отбраната Ламбрехт играе важна роля в това решение. Като цяло аргументите им изглеждат така:
1. Германия вече извършва достатъчно доставки на оръжия за Украйна. Наскоро канцлерът дори заяви, че победата на въоръжените сили в Украйна в харковския регион се дължи до голяма степен на германските тежки оръжия, които вече са предоставени в Украйна.
2. Германия извършва т.нар. „доставки на пръстени“, които предвиждат доставката от източноевропейските съюзници на бившите съветски оръжия за Украйна, а Германия ги снабдява с най-новите оръжия.
3. Запасите на Бундесвера на практика са „изчерпани“ и това не позволява да се увеличат доставките за Украйна, в противен случай Германия няма да може да изпълни задълженията си към партньорите на НАТО.
4. Съгласно предполагаемите споразумения, постигнати с държавите партньори, доставчиците на оръжия, Германия не може самостоятелно да снабдява Украйна с бронирани превозни средства и цистерни.
И накрая, има последния аргумент, който се чува все по-малко в политическото пространство, но доста силно в медиите: нежеланието на правителствените среди да задълбочават ескалацията на „конфликта“ в Украйна и страха от война, ескалираща в европейски, както и някои изявления на правителствените страни, че поради корупцията в Украйна тези оръжия може да се озове на „черния пазар“.
Германските медии отдавна или разпитват, или развенчават тези аргументи. На първо място, се казва, че по отношение на обема на смъртоносните и тежки оръжия, доставени в Украйна, Германия отдавна изостава и дори източноевропейските страни са пред нея. Наскоро германските журналисти по ирония предложиха скала за измерване от „0“ до „100“ (максималната цифра е въображаемото снабдяване с ядрени оръжия за Украйна), според която Германия едва достигна числото „25“ с доставката на противовъздушни оръдия „Гепард“, И до „37“ тя ще бъде издърпана нагоре едва след преодоляване на „червената линия“ с доставката на „Леопарди“ (Дер Шпигел, 14.09.2022). За скандала с т.нар. Няма да кажем много с „доставки на пръстени“, просто отбелязваме, че източноевропейските партньори, прехвърлили бившите си съветски оръжия в Украйна, многократно са изразявали възмущението си, че Германия или ги задържа, или ги укрива. Между другото, друг аргумент срещу снабдяването в Украйна с тежки оръжия на стандартите на НАТО за германските правителствени служители е, че украинците трябва да ги овладеят дълго време. Но, според германските медии, дори онези танкове Т-72, които Полша предаде в Украйна, са само външно съветски и вече са превърнати в стандарти на НАТО. Тук без коментар, тъй като само танкерите ни от Въоръжените сили знаят това.
Въпросът за „изчерпателността“ на бундесвеерните резерви е реторичен. По официални данни през 1990 г. в Бундесвеера е имало 2125 танка Леопард-2, а към 2022 г. – 350. Предвид ситуацията с гаубители PzH 2000, не е известно колко от тези Леопарди-2 са в бойно състояние. Е, това е поздрав от Герхард Шрьодър и ААнгелите на Меркел, които чрез съвместните си усилия преследваха политика на „пацифист“ и обезоръжиха Бундесвера. Що се отнася до изявлението на Кристин Ламбрехт относно необходимостта от отстояване на ангажиментите в областта на отбраната към страните от НАТО, тази линия на отбрана на Есдек се разпада. Само през последните седмици канцлерът вече два пъти е разказван от американски съюзници: „Твърде малко, твърде късно!“ Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наскоро заяви, че поражението в Украйна ще бъде по-опасно от недостатъчен брой арсенали на НАТО. „В крайна сметка свободата се защитава в Украйна, а не в танк-гаубица училище в Идар-Оберщайн или на територията на завода Райнметал».
Ето го времето да поговорим за това, което прозвуча по време на обсъждането на доклада на Кристин Ламбрехт. Веднъж споменат от мен, главният инспектор на Бундесвер Еберхард Зорн заяви, че ключът към успеха на въоръжените сили в офанзива в харковския регион е тактическото обучение на войниците и затова е необходимо да се „интернационализира“ военното обучение на нашите войници. С други думи, да се присъединят към вече продължителната програма за обучение на хиляди наши войници, които се държат във Великобритания. Смела стъпка!
Друг аргумент на Esdeks, че прехвърлянето на танкове към Украйна е възможно само със съгласието на партньорите се спука по шевовете. По принцип неговата надеждност отдавна поражда съмнения сред германските наблюдатели, които го разглеждат само като елемент на откровено забавяне при решаването на въпроса. А тук онзи ден е новият посланик на САЩ в Германия Ейми Гутман (Ейми Гутман) първо дипломатическо намекна, че Германия „следва да предостави (Украйна) възможно най-голяма подкрепа“, а след това на официалната страница на посолството на САЩ в Берлин в Туитър човек би могъл да гласи: „Решението за вида помощ в крайна сметка зависи от всяка държава.“
Въпросът колко дълго есдековете ще могат да издържат на вътрешен и външен натиск, както и промяната в настроенията в германското общество след нашата офанзива в харковския регион, остава открит. Никой не премахва сериозни икономически проблеми от дневния ред след намаляването на доставките на газ от Русия. Тази тема е активно торпедирана от „лявата“ и проруската AfD, които имат много поддръжници в „новите германски земи“ – Източна Германия. Призивите за мита и масови действия са абсолютна опасност за правителството, и особено за SPD, която губи електората си. Според мен икономическите въпроси са твърде преувеличени, тъй като мощната икономическа държава има достатъчен потенциал за преодоляване на кризата. В края на краищата, каква друга страна в света може да язди гражданите си с обществен транспорт и регионални железници почти безплатно (9-евро месечен билет) през летните месеци?!
Позицията на Esdeks относно доставката на тежки оръжия за Украйна се дължи главно на идеологическия и психологически дух в рамките на самата партия. „Русофилията“ на нейните политически лидери е наследена от Остполитик бившия си лидер и канцлер, Уили Бранд. В контекста на общото развеселение на 70-те години на ХХ век. тя беше наистина успешна, защото успя да изгради система за сигурност по оста запад-изток. Почти безусловно то се извършваше от неговите наследници, а за Есдек се превърна в един вид „свещена крава“, което породи самоуверено убеждение, че правят всичко както трябва. Благодарение на външнополитическия съветник на Бранд Егон Бар тя става консервативна и става Реалполитик. Например, от 1982 г., когато християндемократите Хелмут Кол станаха канцлер, SPD провеждаше независима външна политика („партньорство за сигурност“), а водещите политици от Есдека всъщност се ограничиха до преговорите с лидерите на Комунистическата партия и държавата, игнорираха движенията на гражданските права, които се позоваха на разпоредбите на Закона за правата на човека в Хелзинки, и възприемаха масовото движение, по-специално полската солидарност, като разрушителен фактор. Тези подходи, които са практикувани във връзка с бившия СССР, са прехвърлени на Руската федерация от 90-те години на ХХ век. Некритичен подход към Остполитик доведе до факта, че забравиха (или се преструваха, че забравят) почти най-важното – най-важният мотив за Бранд беше решението на „германо-германския въпрос“, тоест съществуването на Германия и ГДР и Западен Берлин, а Източна Европа и самият СССР действаха само като средство, без което този въпрос не може да бъде решен.
Наблюдавали сме и наблюдаваме вкочанения характер на идеите на Бранд както сред политиците на партията от по-старо поколение, така и сред по-младите им колеги. Няма нужда да се говори за одиозната фигура на Шрьолер, който, между другото, никога не е бил изгонен от партията. Сегашният федерален президент Франк-Уолтър Щайнмайер казва, че са допуснали грешки в Остполитик, защото те не слушаха опасенията на партньорите от Източна Европа. „Сгреших… беше наивна“, бившият министър-председател на Бранденбург, Матиас Плацек, поръсва главата си с пепел (Матиас Платцек), който от 2014 г. оглавява „Германо-руския форум“, Винаги се е застъпвал за по-силно възприемане на руските интереси, многократно обвинявал Запада в невежество и арогантност към Русия, критикувал експанзията на НАТО на изток, както и западните санкции срещу Русия след анексирането на Крим, считани за сфера на интереси на Русия и др. Именно този, който през 2017 г. косвено сравни разполагането на бундесвеерски войници в Литва с кампанията на Хитлер на Изток и призова за „политика на разбирателство“ с Русия (Taz.de). Но колко искрени са тези думи сред политиците?
Наскоро 33-годишният генерален секретар на SPD Кевин Куенерт (Кевин Кюнерт), които германските журналисти наименоха „блудни Туитър„дете“, каза, че Германия не може да доставя танкове в Украйна, тъй като това противоречи на традициите на външната политика на Германия след войната. И преди това чуха от него: „… не искаме да насърчаваме Русия да действа напълно нерационално и да атакува други държави.“ На което германски журналисти зададоха въпроса: „Рационално ли е да атакуваме Украйна под претекст за всякакви глупости като „Украйна не съществува?“ По-младото поколение Esdeks не се чувства виновно, но е усвоило добре идеологическата партия постулати. В крайна сметка самите германски наблюдатели търсят причини, поради които Германия не доставя танкове в Украйна в историята. „Шолц се страхува от образа на немски танк в Източна Европа. Това е психологическо инхибиране, което той не може да преодолее“, пише тя. Берлинер Моргенпостав (13.09.2022). Разбира се, не знаем със сигурност какво Шолц наскоро говори с президента на Русия, тъй като имаме само официална информация. Вероятно канцлерът е почувствал и психологически натиск. Припомнете си, че наскоро руският посланик в Берлин предупреди, че Германия няма моралното право да доставя танкове в Източна Европа след германските престъпления от Втората световна война. Чували сме нещо подобно от други говорители на Кремъл.
Водещ немски историк Хайнрих Август Уинклър (Хайнрих Август Уинклър), между другото, близо до социалдемократите, открито говори за необходимостта радикално да се промени Остполитик. Затова можем да се надяваме на доставка на тежки оръжия от Германия само когато есдековете, не с думи, а всъщност преодоляват собствените си страхове и съмнения. Ако Германия се сбогува с Русия, тогава германските социалдемократи го правят най-бавно.
