В понеделник, 1 август, сух товарен танкер Разони под знамето на Сиера Леоне с 26 хиляди. тона украинска царевица напусна пристанището на Одеса и се отправи към ливански Триполи. Това е първият кораб с украинското зърно, който напуска украинското черноморско пристанище от началото на мащабното руско нашествие.
Събитието определено е епохален, той се превърна в изпълнение на дълготърпелив зърно сделка, което е изключително полезно за Украйна и Кремъл не го харесва много. От подписването на така нареченото споразумение за зърно Русия вече няколко пъти обстрелва региона Одеса, опитвайки се да наруши споразумението. Освен това, първият път, когато руските окупатори, с помощта на известните круизни ракети Калибр, атакуваха Търговското пристанище на Одеса море – точно инфраструктурата, която участва в изпълнението на споразумението – когато от подписването му не е минал ден.
В същото време самата Украйна имаше достатъчно критици на сделката със зърното. Още преди да бъде подписана, вълна от масови немири беше отнесена от социалните мрежи. Измяната вече е видяна в преговорния процес със самата Русия и още повече подписването на някакъв вид споразумение с него, което, както ото фон Бисмарк веднъж отбеляза, не си струваше хартията, използвана за него. Военни псевдоексперти заявиха, че ще бъде обявено примирие като част от това споразумение, което ще блокира насрещната ни офанзива на юг. Че украинските пристанища ще бъдат изчистени, което ще направи възможно кацането на руски войски в региона одеса. Че руските войници ще имат достъп до пристанището на Одеса, за да проверят съдовете със зърно. Икономическите псевдоексперти бяха възмутени, че в отговор на деблокирането на украински пристанища от Русия санкциите върху износа на хранителни продукти и селскостопански химикали, както и върху вноса на авиационни стоки ще бъдат отменени.
Какво може да се отговори на тази критика? На първо място, фактът, че не е планирано или сключено споразумение между Украйна и Русия. Като съветник на ръководителя на кабинета на президента Михайло Подоляк обясни в своя Чуруликане„Украйна не подписва никакви документи с Русия. Подписваме споразумение с Турция и ООН и се ангажираме с тях. Русия подписва огледален договор с Турция и ООН.“ Освен това той увери, че споразумението за зърно не предвижда „какъвто и да е ескорт на транспорта от руски кораби и присъствието на руски представители в нашите пристанища“. И в случай на провокации, въоръжените сили на Украйна ще бъдат готови за незабавен отговор. Корабните инспекции все още са възможни, но само в турски води и съответно от турски военен персонал.
Колкото до примирието. Нищо такова „зърнено споразумение“ дори не предвижда близки. Въпреки че, обаче, руснаците потърсиха това. Доказателство за липсата на каквото и да е споразумение за преустановяване се доказва от активните обидни действия на украинските войници на юг, обстрелването на военни съоръжения и инфраструктура на окупаторите в херсонския регион, поне същия дълготърпев антоновски мост.
Следващ. Нито едно разминиране на украински пристанища не е определено със споразуменията. Става дума само за частично разминиране на морето. За преминаване на кораби ще се използват безопасни панаирни пътища.
Сега за антируския санкции, т.е. за тяхното омекване. На първо място, следва да се заяви, че в текста на самия документ не се предвижда никакво намаляване на санкциите срещу Русия. Например миналата седмица бяха публикувани изявленията на Съвета на Евроуня и министерството на финансите на САЩ по отношение на разрешението на Русия да изнася своите селскостопански продукти и торове. Но това не беше нито едно „облекчение“ или още повече „вдигане“ на наложените преди това санкции. Тези изявления следва да се тълкуват само като разяснения. Тъй като нито един от пакетите от санкции, наложени на Русия, не е имал забрана за износ на селскостопански продукти или торове. Западът добре съзнаваше, че подобни ограничения биха могли да допринесат само за продоволствената криза в света.
Положението с авиационната индустрия вече е по-сложно. Санкциите срещу руския сектор на въздушния транспорт бяха много готини и заплашиха с пълен спад в бранша. Европейският съюз, СЪЕДИНЕНИТЕ щати, Обединеното кралство и редица други страни затвориха небето за руски самолети, забраниха доставката на резервни части за тях, поддръжката, подкрепата и застраховката, а също така задължиха лизингови фирми да върнат въздухоплавателното средство, наето на руски превозвачи.
А две трети от самолетите на руските въздушни превозвачи са модерни западни Боинг и Еърбъс. Ето защо, тези авиолинии сега летят на честна дума – без лицензи, без застраховка, без редовни проверки и ремонти. Сега, за да ремонтират един самолет, руснаците трябва да разглобят втория самолет за резервни части. След шест месеца или година нищо не би останало от руския флот.
Напоследък обаче Западът започна да дава задна седалка. Беше ли свързано с подготовката на сделката със зърното? Може би, макар и да не е факт. Факт е, че Русия в отговор на забранитепри лизинга тя всъщност открадна няколкостотин самолета на чуждестранни собственици и позволи да бъдат използвани в рамките на страната.
Неподсладена съдба очакваше тези самолети – постепенно унищожение или разглобяване за резервни части. Така че в началото на лятото директорът на Агенцията на ЕС за авиационна сигурност Патрик Кай издаде изявление, че е загрижен за състоянието на западните самолети в Русия, които се експлоатират без грижи и ремонт. Той призова за определени изключения от санкциите. Към тези обаждания се присъединиха западни наемодатели, които все още не бяха изгубили напълно надежда да върнат самолетите си нагло реквизитирани от руснаците. Значи в никакъв случай не се интересуват да пуснат имота си на части.
Седмият пакет от санкции се отнася до разрешението за техническата помощ на Русия в областта на авиационните стоки и технологии, но само „доколкото е необходимо, за да се гарантират техническите промишлени стандарти, които определят работата на Международната организация за гражданско въздухоплаване“. Какво всъщност означава? Сега Русия ще може ли да спаси гражданския си флот, включително откраднатите самолети? Окончателните последици от намаляването на санкциите ще станат по-ясни след пояснения Боинг, Еърбъс и европейските регулатори. Но струва ли си да се свързва това смекчаване със сделката със зърното? По-скоро не, отколкото да.
Друга вълна от атаки срещу сделката със зърното се разгърна след трагични събития в Оленивка. Когато руски палачи брутално екзекутират повече от 50 защитници на Мариупол и дори се опитват да хвърлят вината върху въоръжените сили на Украйна. И отново, критиците на споразумението не са взели предвид фактора, че Украйна се нуждае от споразумението преди всичко, а за Русия, напротив, това е като трескане в очите. Иззвъняха гласове: казват те, защо трябва да храним различни африканци, рискувайки собствената си безопасност? Аргументът, разбира се, е безсмислен, със същия успех човек би могъл да зададе въпроса: защо целият цивилизован свят трябва да помогне на Украйна? Остави се да се справи с руските нашественици.
Интересното е, че в припева на гласовете на нападателите по сделката се раззвъни гласът на вече известната конгресмена от украински произход Виктория Спарц. Съвсем наскоро, с изявленията си, тя почти навреди на доставката на западни оръжия за Украйна, а сега тя също се опитва да наруши сделката със зърното, което я дискредитира напълно.
Така че защо сделката със зърното е толкова полезна за Украйна? На първо място, струва си да припомним, че преди пълномащабната инвазия държавата ни е изнасяла повече от 50 милиона тона селскостопански продукти. Това е около 45% от украинския износ като цяло. Ако вземем абсолютните цифри, то например през 2020 г. украинските селскостопански износители спечелиха 22,2 милиарда долара за държавната хазна.
Когато азовските и черноморските пристанища бяха блокирани поради руската агресия, износът на храни падна толкова, колкото петкратно. И това е спад на валутните приходи, спад на обменния курс на гривната, инфлацията, покачващите се цени и др.
И не трябва да забравяме, че украинските асансьори и складови съоръжения за селскостопански продукти са пълни. Украинските фермери, облечени в бронирани камизели и каски, рискувайки живота и здравето си, прибират нова реколта във военни условия, но няма място да го сложите.
Вицепрезидентът на Киевското училище по икономика Олег Нивиевский обясни в коментар за Канал 24: „На първо място, това е съдбата на украинския селскостопански сектор. В края на краищата оцеляването на земеделските стопани зависи от износа на зърно. Ако морските пристанища са блокирани, украинските производители не са получавали доходи. В края на краищата, деблокирането на пристанища означава, че украинските производители получават по-високи доходи, икономиката ще бъде по-силна, така че не е печеливша за Русия.“
Така че, единствената страна, която не се възползва от сделката със зърното, е Русия. Защо се е уговорила? На първо място, Китай и Турция упражниха мощен натиск върху него. И двете страни имат свои геополитически интереси, по-специално в региони, които гладуват до смърт поради блокадата на зърното.
Освен това самият Кремъл се опитва да намери съюзници в Близкия изток, Азия, Африка, т.е. отново в онези региони, които са много чувствителни към липсата на украинско зърно. Затова чрез сила Русия трябва да се преструва на „благодетел“. Ясно е, че при първа възможност Москва ще се опита да наруши споразумението, ненужно доказателство за което беше обстрелването на пристанище Одеса. Но защо ние, украинци, трябва да играем заедно в този Кремъл?
