Съветската агресия срещу Полша в съвременната руска и беларуска историография е представена като „акт на историческа справедливост“, свързан с освобождението на беларусите и украинците „от игото на полския господар“. Всъщност това беше съветско-полска война, недекларирана, но кървава. Едно от последиците от него е, че значителен брой полски граждани са заловени от Съветските.
През междувоенните двадесети, Съветския съюз се подготвяше за война срещу капиталистическия свят. Полша беше считана за най-вероятния противник в предстоящата конфронтация. Кремъл не забравя за поражението на Червената армия близо до Варшава през 1920 г. и търси отмъщение. Точният момент дойде през 1939 г.
На 1 септември Хитлер започва Втората световна война, но, противно на очакванията на германците, СССР не изпраща войските си срещу Полша. Едва когато Сталин осъзна, че Франция и Великобритания не възнамеряват активно да се борят срещу Германия, той решава, че Втората полска република е обречена и е време да „подаде ръка за помощ на братята беларуси и украини“.
Концентрационни лагери за врагове на класа
На 17 септември 1939 г. Лавренти Берия обжалва пред Вячеслав Молотов молба за създаване на осем лагера за военнопленници и два транзитни лагера в Козелск (БССР) и Путивл (украинска ССР) и в зоната на фронтовата линия с Полша. Концентрационни лагери за полски военнопленници, офицери и полицаи в Съветска Беларус бяха организирани в Житковициа, Щолпци, Цимкович, Ожехово, Радошковичи.
Конвойски войски на NKVD мобилизирани във връзка с „освободителна кампания“ трябваше да охраняват затворниците. Полските zhovnirs и държавни полицейски служители трябваше да бъдат придружени до държавната гранична линия от „специални екипи“ от пушки фирми и кавалерски ескадрили. Но най-често колоните, които се преместиха в пунктовете за събиране, бяха пазени от откъси от съветските гранични служители.
Така през септември 1939 г. журналист на съветския вестник Красная Звезда описва положението на полските военнопленници: „Погледнах в лицата на офицерите, които стояха на полето, близо до пътя. На някои лица […] – отчаяние. За другите дори страхът от случилото се не можеше да утоли омразата. […] След това затворниците бяха подредени и водени нататък. Следвали са военни стъпки. И пред триъгълника, с облечени с мед гарвани човки на каските си, жандармите вървяха, сякаш потвърждаваха края на господна Полша.“
Събирателен пункт за полски военнопленници се намирал и в беларуския Заслав. Преди няколко години, близо до заславското имение Хмеливка, случайно намерих полска пушка отличителници. Преди войната е била територията на БССР. Как артефактът се е озовал близо до Заслав? След това се образува исторически пъзел: полски военнопленници са водени по стария път Радошковицки към Заслав. Може би полският войник, за да не привлече вниманието на НКВД, е решил да изхвърли отличителните указания?
Жителите на село Shapovalo, където преди войната е имало наблюдателна кула на полския корпус за гранична охрана, забелязват, че полските гранични служители, заловени на 17 септември 1939 г., са откаран в Заслав.
Според мемоаровете на местна жителка Алисия Милър, служители на полската държавна полиция, арестувани на границата Ракови, също са отишли в Заслав. Наред с други, баща й е бил там. Владимир Лун завършва седем класа, служи в армията, а по-късно посещава полицейско училище във Велики Мости. След това е прехвърлен да служи в Городок, област Молодчански, а шест месеца по-късно полицаят е прехвърлен в комисаря, граничещ с КССР в Раков. През август 1939 г. 31-годишен полицай се жени за местно момиче.
„Германците не достигат До Раков, но съветците идват тук на 17 септември. Мама каза, че татко с униформа е избягал от къщата и е изтичал до гарата. Там той се среща с комендант Дзванковски, който изгаря тайни документи, за да не попаднат в ръцете на врага. Скоро те бяха арестувани и транспортирани до Заслав“, припомня Алисия Милър.
Влак на изток
Трудно е да се каже къде точно са държани полски военнопленници в Заслав през септември 1939 г. Не са запазени документи. Може да се предположи, че те са били поставени в близост до гарнизона на 15-та гранична единица на жп гара Белорюская, след това изпратени в Минск и след това в лагерите. Подобна ситуация беше и на територията на СССР. Според съветските документи едва на 19 септември 1939 г. на мястото на разполагане на 19-та Оливска дивизия на граничните войски на НКВД на СССР са доставени 17 ешелона със затворници от полската армия.
От концентрационни лагери, създадени на границата до лагерите на полски военнопленници, те са транспортирани на изток с железопътен транспорт. Един от съветските железопътни работници описва тези събития по следния начин: „По това време работех като машинист на откъсване на парните локомотиви в Минск. От втората половина на септември до началото на октомври 1939 г. оперирах с влакове от буржоазния Павелзелева супа от гара Баровичи до Минск и Смоленск. От Минск вървяхме от станцията на стоките с празен влак с барове в прозорците. Имаше и коли за телета без прозорци. […] В Баровичи офицерите на НКВД докараха полски военнопленници в тези вагони и се върнахме в Минск за стокова станция. Винаги ни е давана зелена светлина. […] Офицерът от НКВД постоянно ни придружаваше в машинното сепаре, напред-назад. […] На товарната станция в Минск се приближиха „фунии“, в които, подобно на херингата до ваните, пълнеха хора и ги заведоха в затвора в Минск“ [з рукопису спогадів, які є у власності автора, – ред.].
Катин трагедия
Съдбата на полските войници и полицаи е предимно трагична, повечето от тях застреляни през пролетта на 1940. Други имаха по-голям късмет. Тези, които оцеляха, работейки в мини или кариери, след германската атака срещу СССР, най-вече се присъединиха към армията на Андерс и напуснаха „нечовешката земя“, за да продължат борбата срещу Германия.
„По-късно, след войната, някак си сред нас, машинистите, имаше разговори за тези предвоенни години [датою початку війни громадяни СРСР вважали напад Третього Райху в червні 1941 року, – ред.]. Един мой добър приятел ми каза голяма тайна, че води полски военнопленници в Козелск. Там имаше лагер. Намира се на железопътната линия Тула-Смоленск, на 250 километра североизточно от Смоленск. И от Смоленск затворниците бяха отведени от „воронги“ в гората Катин и застреляни там. Както отбеляза той, това бяха кариерни полски войници, главно унтерофицери и резервни офицери, представители на интелигенцията, които бяха мобилизирани в началото на септември 1939 г. в армията“, каза гореспоменатият машинист.
Катин не беше единственото място, където болшевиките унищожиха полски военнопленници. Полицейският комендант от Раков Кажимеж Дзвинковски от Заслав е транспортиран в Минск и оттам до лагера Осташковски, където са били държани бивши служители на полската държавна полиция. През април-май 1940 г. затворниците на този лагер са застреляни в затвор в Калинин (сега Твер) и погребани близо до град Медное. Сред повече от 6 хиляди жертви бяха полицаи от Раков. Полицаят Влоджимеж Лун е затворен в Молодехно, Вилнюс, а на 9 май 1940 г. е транспортиран в Минск, където следите му се губят.
Общо около 125 хиляди полски войници, полицаи и представители на други служби бяха депортирани.
Превод от полски
Текстът беше публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабски революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, My Lviv, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна измислена на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да бъде толкова красива, Новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъдим историята, безизходица минск
Оригинално заглавие на статията: Полярност byli ofiarami agresji Niemiec i ZSRR
