Случи се съвпадение и само миналата седмица, без да каже нито дума, двамата най-известни руски интелектуалци говориха рязко и критично за постсъветската интелигенция. Невзоров казва, че съветската интелигенция не унищожава Съветския съюз, а просто намира мъртвия си труп. Това, което й отне правото на специална роля в обществото. И Биков „мина“ през патриотичната интелигенция, като отбеляза, че сегашното му състояние е естествено. Би изглеждало, че сега всичко критично за съветския период и Русия върви с гръм и трясък. Че е дошло време Украйна да погледне критично този проблем. Но отново, по някаква причина, цяла галактика от лентяи се закачи на хоризонта, които, според стария навик, се опитват да залеят общественото пространство с неликвидното си творчество на всяка цена. Под прикритието на информационната борба срещу врага, те насърчават примитивното си творчество и продукта, лишен от интелектуално съдържание като позицията на ако не всички украиници, тогава върхът на украинската аналитична мисъл. Когато се чува адекватна критика срещу тях, те мобилизират широката общественост, за да се борят с атаките на „враговете“ върху свещените постижения на украинската култура. Такова зашеметяване и „кампания“ в нормален човек може да предизвика само усещане за „испански срам“, а не гордост в нацията. И, за съжаление, не е толкова лесно да се спре тази шахта на примитивизация на обществото.
Ето защо си струва да се обърне повече внимание на такова специфично явление като патриотичната интелигенция. Той има своя собствена история и собствени методи, както самозащита, така и активна офанзива борба. Обществото е изправено пред трудна задача – не само да намали влиянието на хората с ограничен интелектуален потенциал и примитивни естетически вкусове, но и да не позволява да се наложи този нисък канон на обществото. Още по-трудно е да се направи това в условия, при които няма професионални критерии и независими експерти. Когато арогантните игнорамуси, криещи се зад патриотизма, диктуваха дневния си ред. Когато няма истински училища, и единични специалисти, за да не бъдат стъпкани от тълпата в социалните мрежи, просто мълчат. Причината за това капитулантско състояние е господство на старите елити. Елитите, които, достатъчно странно, не само се запазиха след разпадането на СССР, но и успешно се възпроизвеждат. Те черпят сила и енергия за регенерация от структури, наследени от съветската държавна тоталитарна машина.
Грижовни на преходния период
Както и да е, именно Невзорова и Бикова, които за безмилостните си анатомични аутопсии на съветската и руската култура, трябва да бъдат оценени, ако не и обичани, от украински патриоти. Но по някаква причина нямаше специална химия между критиците и украинската интелигенция. Още повече, те са мразени. Те са невъзмутени. Да ги спомена в добър контекст е mauveton. Така че защо патентованата украинска интелигенция на като Невзоров и Биков не го харесва толкова? Отговорът на този въпрос беше изгласен в една от най-новите програми с участието на Фейгин, Арезович и Невзоров. Вярно е, че се отнасяше до руската интелигенция.
Александър Невзоров каза, че руската интелигенция вярва, че е унищожила Съветския съюз. Всъщност тя намира само мъртвия Съюз и като мършояд приписва всичките си заслуги към себе си. С тези думи функцията на съветската, безразлична – национална, космополитна или опозиционномислеща интелигенция е точно и филигранно формулирана. Оказва се, че с това изявление Невзоров разкри най-голямата тайна на нашите патриотични писатели, художници, културни дейци и цялата тази съвест на нацията „одобрена“ в тази роля от съветските власти. Тайната се крие във факта, че те са били най-големите бенефициенти на съветската система.
Защото сривът на Съветския съюз означаваше за тях загубата на препитанието им. Защото липсата на статия в държавния бюджет „за култура“ би означавала финансова и творческа смърт за тях. Спирането на финансирането на профсъюзите, създадени от Сталин за пълен контрол, би означавало навлизането им на свободен конкурентен пазар. Където и да са имали допълнителен ливъридж под формата на страстна „любов към КПСС“ или „вярна служба към нацията“. Такова емоционално състояние като любовта към политическата система няма нищо общо с творчеството и таланта. Въпреки че обвиненията за непатриотичност все още могат да бъдат чути по време на кавгите на млади украински писатели. Ако подобни подходи бяха уместни в оценките на литературните произведения, тогава нито Гомбрович, нито Бернхард не ни четеха.
Уплашена, че украинките ще видят интелигенцията си гола, тя отишла настойчиво да съживи съветския труп. Всеки един от бойците на идеологическия фронт, „Спилчански“ творци и академични хуманитарни начала отидоха да създадат за себе си нова патриотична легенда. Спасявайки себе си и кариерата си, той започва да пресъздава около малък съветски съюз, да възстановява стари вертикални и хоризонтални връзки. По този начин почти всички съветски институции с техните практики и ценности бяха интегрирани повторно в предполагаемо новия организъм на украинската държава. Почти всички, доказвайки, които ще бъдат полезни за новата система, реанимирани и възпроизведени този труп. Същото важи и за постсъс съветската Русия. Само там патриотични писатели и интелектуалци чакаха Путин.
Путин, Порошенко и Зеленски, как да оцелеем в патриотичната интелигенция
В Украйна, за щастие, Путин не е имал своя собствена. Но „служещи“ интелектуалци традиционно се втурнаха в обятията на всеки следващ президент. По-специално, Янукович. За тях най-важното беше достъпът до тялото и държавния бюджет. Което не само продължителен живот дори и при посредственост и некомпетентност, но и гарантираше ненарушимостта на цялата стара система. Система, която разцъфна диво по време на президентството на Путин. Държавни награди, награди и стипендии паднаха върху послушни художници и културни дейци, както от корнукопията на Кремъл. Подобно единство се наблюдаваше между Порошенко и патентованата културна елита на Украйна. Заглавията, наградите и наградите бяха разпределени дори на тези, които не направиха нищо особено. Лоялността към президента и политиките му бяха решаващи.
Тук се крие проблемът с отхвърлянето от украинската национална интелигенция на Зеленски като президент на държавата. Тъй като той, дори на формални основания, беше напълно извънземен за нея. С предишната си работа той демонстрира, че е възможно да бъде успешен без държавни субсидии и титли „народни“ и „почетени“. Те също бяха уплашени от намеренията за радикално преформатиране на старата система. Зеленски стана пример за факта, че патриотизмът не е за печалба в собствения си джоб. Че патриоти са тези, които добавят, а не ограбват. Това са тези, които оформят успешно бъдеще, вместо да завързат съмнително минало с остарелите и ненужните.
Връщайки се в Русия, Дмитрий Биков казва, че там, на патриотичния фланг на културата, писатели като Проханов нямат голяма конкуренция. Прохановци и други искат да имат свои собствени писатели съюзи, а те имат такъв. Организирайте конкурси и се възнаграждавайте. Спокойно могат да си позволят всичко това, защото хора като Биков не присъстват там. Предполагаме, че дори могат да създадат собствена отделна „бракувана“ галактика. Да се обявят за стълба на световната цивилизация и никой няма да дойде на себе си и да ги спами, тъй като в този район вече няма останали лекари и ордени.
Интересното е, че в Украйна патриотичните културни дейци също пазеха преди през цялото време. Тъй като естеството на постсъветската патриотична интелигенция е същото както в Русия, така и в Украйна – да се гордеем с нацията и родината. И двамата заемат не талант, а патриотична позиция. Не трябва да забравяме, че тази гореща фаза на войната, която оправдава дори украинския политически национализъм, беше предшествана от период на ритуални танци на петия президент на държавата. В чиито показни кръгли танци бе дадено видно място на патриотичната интелигенция. Изглежда, че Петро Порошенко и пост-съветската украинска интелигенция се намериха взаимно. Интелигенцията съзнателно направи своя избор – това е Петро Порошенко, а Порошенко се нуждаеше точно от такава наивната интелигенция. Залогът е направен от страх, че с напускането на Порошенко системата ще бъде осиротена или дори рухнала. Грешното в основаването на този подход е асоциирането на Украйна и украинската култура с тази пост-съветска версия. Но какво не можете да направите, ако има заплаха да се научите повторно как да си изкарвате хляба?
За да получите колективен образ на постсъ съветската интелигенция в Украйна, дори и да са много млади хора, трябва да се обърнете към списъците с награди на Президентската администрация, Верховната рада, Кабинета на министрите и регионалните съвети за периода до 2019 г. Въпреки че на равнището на съветите тази практика е останала и до днес. Това са различни видове номинални награди и стипендии, награди на „почитани“ журналисти, публицисти, писатели, културни дейци, музиканти, архитекти и др. Метаморфозата възниква, когато имената на номинираните за първи път се срещат публично в списъка на наградените. Тяхното влияние и ползи за обществото са нула. Ако те не отидат в червено. Те са традиционна интелектуална и творческа служба на властта. Те са тези, които отдавна са преплетени с бюрокрация и си предоставят услуги. За тях старата съветска система е кошер, пълен с мед, в който дори не са пчели, а патриотични безпилотни самолети. Значи не е ли време да „препродаваме“ такава култура?
